Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Отношенията с Москва ще потръгнат като станем член на НАТО

0 коментара

Москва демонстративно се подигра и с новото българско правителство. В рамките на две седмици руската столица посетиха вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев, а след него и външният министър Соломон Паси. И двамата придружени с бизнес делегации. И двете посещения - напомпани със традиционните свръхочаквания и изтъркани клишета за "разчупване на ледовете", "отваряне на нова страница", "възстановяване на политическите контакти", "необятните руски пазари" и ред други

емоционално-пожелателни оценки,

нямащи нищо общо с реалното състояние на нещата.

От последната визита се очакваше нещо конкретно и това беше подписването на новата визова спогодба от министрите на външните работи. Преди да замине за Москва, обаче, Соломон Паси разбра, че Москва отказва да подпише спогодбата и в продължение на два дни той и високопоставените му домакини разискваха международното положение.

Какви конкретни новини се родиха от двете посещения? Спокойно можем да използваме старите дописки - независимо дали са от 1998, 1997, 1995 или 1994 -та и

просто да сменим датата

След клише номер едно, две и три за "ледовете", "страницата" и "пазарите", никога няма да сбъркаме, като напишем, че конкретните въпроси ще се обсъждат на предстоящата смесена комисия. След това ще коментираме ще се състои ли навреме, кой ще я оглавява от българска и руска страна, кои представители щели да дойдат и кои не. Със сигурност и от министерствата на външните работи и на икономиката препредават от година на година и от министър на министър едни и същи опорни точки, с едни и същи проблеми, с едни същи констатации и препоръки. Проблемите не помръдват, дългът на Русия към България си стои все така признат, но неиздължен с тенденция да не бъде издължен никога. Така наречените "преговори" с "Газпром" за инвестициите, тръбите, собствеността и цената на газа за България все са "на крачка" от намирането на взаимноизгодно решение, руските МиГ-ове ръждясват по българските военни летища; стокообменът е все така отчайващо незадоволителен за българската страна, а руската страна укоризнено ни гледа и повтаря, че голяма носталгия имало по българските консерви, цигари, вина, фармация и Черноморие.

Междувременно се вихри и някаква паралелна събитийност, свързана с православни събори, българо-руски комитети за приятелство, Йосиф Кубзон, Светлана Шаренкова и много неуместен ентусиазъм за нещо, което така и не се разбира какво е.

Няма обяснение какви механизми сработват при споменаването на името "Русия" или "посещение в Русия", но факт е, че едва ли има друга държава в света и други двустранни или многостранни отношения,

натоварени с толкова многозначителни и многозначни очаквания

За коя друга смесена междуправителствена комисия се е писало и обсъждало толкова, колкото за българо - руската? И по силата на каква логика една доказала своята неефективност форма на комуникация, характерна за тоталитарните държави, бива все още приемана насериозно? Още повече, че който и руски министър да я оглавеше, почти веднага биваше сменен. По замисъл смесените комисии имат за цел да уточнят детайлите на нещо, чиито параметри и съдържание вече са договорени на високо политическо равнище. В случая излиза, че смесената българо-руска комисия явно е незаменим инструмент на Москва за

институионализирано не-решаване на двустранните проблеми

Но Москва настоява именно на тази форма на сътрудничество. Което е просто още един знак, че формата е по-важна от реалните резултати.

Забележително е също така, че най- усърдните пропагандатори на тезата, че отношенията с Русия са едва ли не най-важни за българите, винаги заемат снизходително - менторска поза спрямо българските политици, които са се оказали някак недостойни, неподготвени, непригодни да общуват с вишестоящото руско ръководство (което и да е то). Тоест, по-голямата част от българските наблюдатели вършат чудесно

работата на руската официална пропаганда,

като непрекъснато внушават, че каквито и проблеми да има, те са в българите, а ако нещо случайно е решено, то е благодарение на руснаците, които са били така благородни, великодушни и доброжелателно настроени към нас, че да ни "пуснат" газ, да ни "дадат" вагони за метрото, да ни поискат консерви и т.н, въпреки нашата ориентация към ЕС и НАТО. Така Русия не се държи с европейските държави.

Истината е, че

Русия не желае нормализация на отношенията с България

в европейския смисъл на думата, т.е. не желае да те да бъдат поставени на основата на взаимното уважение и взаимна изгода. Каквото и да декларира, както и да го увърта, Москва нито за момент в последните 10 години не е показала, че приема България за равнопоставен партньор. Напротивq България бива демонстративно унижавана по най-различни поводи и от най-различно високостоящи чиновници, търговски представители, кметове, газовици и пр. Укорите им към българските правителства, най-общо за това, че са поставяли българските интереси преди руските, нерядко граничеха с откровени заплахи.

И всичко това не е проява на специално отношение към едно или друго правителство или към един или друг президент. Начинът, по който тръгнаха разговорите с настоящото, потвърждават това.

И колкото и БСП, например, да се опитва да налага впечатлението, че тя има монопол върху връзките с Русия, фактите показват тъкмо обратното. Никога в последните 10 години отношенията между двете страни не са били толкова лоши,

колкото по времето на Жан Виденов

Московските началници не бяха трогнати нито от неговия прекрасен руски, на който той проведе срещите си в руската столица, нито от резонното му желание да канализира двустранните отношения в отношения между правителствата между двете държави, а не на мафиотските групировки. За това му сваляме шапка. Поучително е също така, че значителна роля за разклащането и падането от власт на единственото чисто социалистическо правителство на България изигра именно Москва. Когато чрез своя посланик в София Александър Авдеев последователно и системно прокарваше интересите на "Газпром" и Мултигруп и насърчаваше лобито на Луканов в битката му срещу Виденов. После Авдеев стана заместник-министър в чийто ресор бяха отношенията с България.

Националният

комплекс на българските управници по отношение на Русия

не подмина нито един наш премиер или президент. В края на мандата си Иван Костов направи стъпката към еманципация, която беше и неминуемо следствие от категоричното самоопределние в полза на НАТО.

Но така или иначе, прави впечатление, че колкото по-натрапчиво е българското желание да се харесаме на Москва, толкова по-звучни са шамарите, които получаваме оттам и толкова по-шумна е "присъдата" на общественото мнение, модерирано най-вече от бизнес среди в България с откровено руско самосъзнание и пари в западни банки.

Наивно е да се смята, че България заема някакво съществено място в приоритетите на руската политика. Още по-наивно е да очакваме, че само от волята на България зависи как ще се урегулират отношенията с Москва. Но българското общество може поне да настоява българските държавници да се държат достойно, да имат единна позиция и да отстояват интересите на страната. Най-силното оръжие на българските политици в отношенията с Русия, е прозрачността. Колкото по - откровено се говори и колкото по-скоро се изхвърлят клишетата, толкова по-големи са изгледите за оздравяване на атмосферата. Веднъж завинаги трябва да се каже

каква е покупателната способност на "необятния" руски пазар

и че тя е по-малка от тази на съвсем не необятния холандски пазар, например. Защо българските производители и търговци смятат, че руския пазар е нещо, което им се полага и някой внезапно им е отнел? Падането на Берлинската стена, разпадането на Съветския съюз, на СИВ и на Варшавския договор

не е световен заговор срещу българския бизнес

Просто светът се промени и това, че Филип Морис е изместил Булгартабак, може да изненадва само българите, но не и някой друг.

Освен това е добре да чуе какво стои зад претенциите на Русия да получи права върху имотите на бившия Съветски съюз в България. Не е работа на София

да взема страна в спора между Москва и Киев

Губи и в двата случая. Ако София склони на искането на Москва, ще предизвика влошаване на отношенията с Украйна. Важно е да се даде пълна публичност и на конкурса за ремонт и модернизация на МиГ - 29. Прочее решението на правителството предпочете МиГ-овете пред F-16 след отказа на Москва да изплати половината от дълга си с резервни части за авиацията вече изглежда съвсем нелепо.

Май няма друга държава от бившия Варшавски договор, която да е правила толкова компромиси пред Москва, колкото България и в замяна да е получавала толкова малко. ( Ако се върнем назад, Русия се опитваше да "приласкае" всички по-непокорни членки на Варшавския договор, като им подари метро и газифицикация, а София и без нищо си беше най-лоялна).

Преди три години полският президент Квашневски каза на бившия български премиер Костов, че Варшава е оправила отношенията си с Москва след поканата за НАТО. Когато и вие влезете в НАТО, нещата ще бъдат съвсем различни, каза Квашневски. Търговско-икономическите и политическите отношения на неговата страна с Русия вече наистина са чудесни. Преди 10 години стартираха от нулата. Примери в това отношение има достатъчно, но никога никоя държава не е нормализирала отношенията си друга, като се е стараела единствено да ѝ угажда. И сега Путин отиде в Полша, докато за последните години нито един руски президент или премиер не е дошъл в София. За същия период в Москва има три визити на президент, и поне пет на министър-председател. За каква реципрочност и уважение можем да говорим?

В следващите седмици от решителната година за приемането ни в НАТО най-вероятно ще сме свидетели на ескалация в очакванията към предстоящата поредна среща на върха в Москва между българския премиер и руския президент. Междувременно е добре да се направи всичко възможно, за да се избегне

меренето на авторитети и влияние между "Дондуков" 1 "Дондуков"2,

тъй като интригата кой първи ще бъде поканен в Москва и с кого предпочита да си говори Путин вече тече с пълна сила. И при всички случаи е в ущърб на София. Но тя може да се окаже акция с няколко цели, една от които да се сблъска външния министър с новия президент, външния министър с премиера, да се сблъскат президента и премиера, въобще - колкото повече сблъсъци, недоверие и интриги има в София, толкова по-лесно може да се прокара чужд интерес.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.