Отношенията със Северна Македония влизат в още по-остра криза (Обновена)

Отношенията между България и Северна Македония навлизат в още по-остра криза, след като Скопие реши да върне сръбския език в училищните програми и да открие културен център на Сърбия.

"Това опровергава някои от мненията, че тази връзка (на Скопие-бел.ред.) с Русия и Сърбия е била скъсана някога. Идеологията на македонизма е създаден от тези две държави. Тя си е абсолютно актуална, те си я обичат и е прегърната и днес", коментира вицепремиерката и външна министърка Екатерина Захариева.

Тя посочи преди бТВ, че не е изненадана от решението на македонските власти. 

Не знам дали е провокация към България, каза в отговор на въпрос Захариева. 

"Всички партии там всъщност по тази тема са абсолютно единодушни, както и по темата за България, колкото и да има различни нюанси понякога. Едните са малко по-остри, другите не чак толкова. Тук нямат различие. Идеята за езика да се сближи със сръбския и да се отдалечи от българския", допълни Захариева. 

Темата за България е основна част от политическия дебат в Северна Македония. Опозиционната проруска партия ВМРО-ДПМНЕ организира улични протести срещу каквито и да е отстъпки за България и поиска оставката на социалдемократа премиер Зоран Заев. 

След българската блокада Заев също втвърди тона към България.

Според американски и европейски дипломати обаче решението на София да блокира началото на преговорите на Северна Македония за присъединяване към ЕС дава възможности на Русия да  засили влиянието си в региона.

Преди ден вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов вече традиционно нападна Скопие заради решението за сръбския език с язвителен език и подигравки. 

Този курс сега бе продължен и от Захариева. 

Каракачанов заплаши македонците, че ще станем като Гърция 

В петък Каракачанов коментира, че "с Македония ще водим или честен диалог, или можем да си водим диалог през следващите 28 години, както го водиха Гърция".

"В Скопие погрешно смятат, че след няколко месеца ще се случат други неща – примерно, че ще се смени председателството на ЕС и начело ще застане Словения, която като балканска държава е по-заинтересована да развие този процес. Другото, на което разчитат, е, че в България ще се промени политическата конфигурация, че в САЩ ще има нова администрация и, едва ли не, някой от Щатите или от Европа ще притисне българското правителство и то ще клекне. Мисля, че за пореден път се лъжат дълбоко", каза Каракачанов

Според него по темата Македония 84 процента от българското население е на едно мнение.

Депутатът от ВМРО доц. Милен Михов коментира от своя страна, че причината за реакцията на Каракачанов е "стара травма".

По думите му изграждането на Сръбски културен център в Скопие и изучаването на сръбския език в македонските училища е продължение на една дълга политика, която се води от всички партии в западната ни съседка.

"Ще припомня, че предходните години големите сръбски празници се отбелязваха във Вардарска Македония. Проектът Скопие 2014 включваше и бяха изградени култови сръбски сгради от времето на Втората световна война. В момента върви строителството на Офицерски дом, символ на сръбската армия", каза депутатът от ВМРО пред бТВ.

Заев вярва в решение без оспорване на идентичността и езика 

На този фон македонският премиер Зоран Заев коментира, че вярва в решение без оспорване на македонската идентичност и език. 

За македонската идентичност и език нито е било разговаряно и преговаряно, нито ще се разговаря и преговаря. Може да получим още 100 ултиматума, още 10 пъти вето и блокада, за тези въпроси няма да разговаряме, каза Заев, цитиран от "Независен весник".

Аз очаквам от България чисто признаване на македонската идентичност и език, добави той. 

Заев призова опозицията "да работят заедно, за да удвоят успеха". 

Миналата година България блокира началото на преговорите на Скопие с ЕС, като не подкрепи преговорната рамка на Северна Македония. Скопие отказа да се съобрази с българските изисквания и да подпише нов документ към неработещия Договор за добросъседство от 2017 година.

София не успя да убеди и всички страни членки в правотата на претенциите си към Скопие и така те не бяха заложени в рамковата позиция.

"Преговорите да се фокусират върху реформите, а не върху историята"

В петък вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров коментира, че  преговорната рамка на Северна Македония за присъединяване към ЕС трябва да се фокусира върху напредъка в реформите, а не историята да заема централно място в нея.

"Преговорната рамка е въпрос, по който заради съседна България няма консенсус между страните членки. Ако историята заеме централно място в нея, тогава се поставя въпросът дали и в каква степен такъв процес ще се европеизира или балканизира", каза Димитров.

"Напредъкът в бъдещата преговорна рамка трябва да зависи от това колко успешно прилагаме и имплементираме европейските директиви, колко успешно се борим с корупцията, доколко са свободни медиите, а не от това, колко и какво казва комисията по исторически и образователни въпроси с България", добави той.