Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Отново голяма българо-китайска бизнес кошница

Ядрено, тютюнево и банково споразумения са сред подписаните документи при визитата на Ли Къцян в София

15 коментара
Отново голяма българо-китайска бизнес кошница

С подписването на десет споразумения в областта на ядрената енергетика, тютюневата индустрия, кредитирането и развитието на индустриалните зони започна в петък посещението на китайския премиер Ли Къцян в София. Той е у нас за провеждането в събота на Седмата среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Форумът е по-известен като "16+1" и в неговите рамки вероятно ще бъдат постигнати и по-конкретни бизнес договорености, за които се говори от години.

Меморандум за разбирателство между българското енергийно министерство и китайската Национална енергийна администрация относно мирното използване на ядрена енергия се очаква да проправи пътя за влизането на Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC) в проекта за довършването на АЕЦ "Белене". Тя е заявила инвеститорски интерес и се чака да се види дали ще участва в бъдещия конкурс за избор на стратегически партньор в ядрения проект. Условията на търга се очаква да бъдат разработени до края на октомври 2018 г.

Борисов: "АЕЦ "Белене" може да стане добър проект с Китай

По този повод българският премиер Бойко Борисов каза в петък при срещата си с Къцян, че "за АЕЦ "Белене“ можем да направим един добър проект с китайската страна".

"Готови сме да участваме в сътрудничеството в областта на ядрената енергия с България“, каза Къцян но свой ред и припомни, че Пекин вече сътрудничи с някои европейски държави в областта на мирната ядрена енергия. "Трябва да използваме съществуващото оборудване за мирни цели. Ние ще засилим този процес“, декларира китайският премиер.

ББР със споразумение за 1.5 млрд. евро

При изявленията на двамата в Министерския съвет стана ясно, че държавната Българска банка за развитие е подписала финансово споразумение с Китайската банка за развитие на стойност 1.5 млрд. евро, но за какво са средствата вероятно ще се разбере по-късно. Министерството на икономиката пък е парафирало с Китайската държавна администрация за тютюна писмо за намерения, но също не се разбра какво предвижда то. Другите принципни документи засягат малките и средни предприятия, науката и технологиите и развитието на индустриалните зони. Ще се насърчава изграждането на високотехнологични индустриални паркове в Китай и България и инвестирането на модерни промишлени и ИТ компании в парковете на двете страни. Друга цел е идентифицирането на развити индустриални паркове и предприятия в съответната страна, за да изградят пилотни паркове и пилотни проекти за високотехнологичната индустрия.

Българският банков оператор "Борика" АД и китайският UnionPay се разбраха да издават обща кобрандирана платежна карта, която да попяризира българската BCard, както и китайската платежна карта да започне да се приема от банкоматите в цялата страна и при търговците, а не както в момента - само на много малко и то туристически места.

БМФ с китайски заем за строеж на кораби

Сред останалите по-конкретни постигнати неща е споразумение между Параходство "Български морски флот", собственост на бизнесмена Кирил Домусчиев и китайска банка за отпускането на 94.15 млн. долара за изграждане на шест кораба за насипни товари.

Подписан е бил и договор за изграждане на нова централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, но не се посочват параметрите и мястото на проекта.

Карловската компания "Българска роза" пък подписа споразумение, с което ще увеличи износа си на розово масло и козметика за Китай в дългосрочен план до 40 млн. лв.

Важното послание на премиера Ли Къцян е, че форматът "16+1“ не разделя Европа. Той не е насочен срещу останалите държави. Напротив, там където кохезионните политики не могат да смогнат, те могат да помогнат, заяви Борисов след разговора си на четири очи с китайския си колега.

Форматът "16+1“ не цели разделяне и цепене на съюза, а колкото е възможно по-бързо държавите от Балканите да наваксат изоставането си от страните от ЕС, каза още той.

"Това е първото ми посещение в Европа през втория ми мандат като премиер. България е първата ми спирка. Дойдох тук, за да работя с България и други европейски държави за засилване на многостранното сътрудничество и свободната търговия. С това ще допринесем за регионалната стабилност, световния мир и развитие“, заяви на свой ред Ли Къцян.

Къцян: Форумът "16+1" не е срещу ЕС

"Инициативата "16+1" е инициатива за сътрудничество. Тази платформа е много важна за насърчаването на бизнеса и културното сътрудничество. Китай и страните от ЦИЕ могат да предложат много един на друг, ние можем да е допълваме в икономиката и в други сфери“, каза още китайският премиер.

Според него най-важно е да се следват пазарните и европейските правила, а съвместните проекти да са отворени и прозрачни.

Китай подкрепя европейската интеграция и един обединен Евросъюз. Ние разбираме, че ЕС е важна сила за глобалния просперитет, заяви Къцян, добавяйки, че инициативата "16+1" не е насочена срещу ЕС.

"Можем да помогнем и да допринесем за европейската интеграция", смята той.

Знаме от съпругата на Боян Петров

По думите му има възможности за развитието на търговията между двете държави. "Искаме да дадем повече възможности на България. Ще работя, за да представя България в Китай“, каза още Къцян.

Той благодари за посрещането на китайската делегация, която пристигна преди ден в София.

"Гордеем се с куража на алпиниста Боян Петров, подариха ми знаме от съпругата му", каза още той и добави,че е успял да разгледа у нас златни предмети отпреди 7 хиляди години.  България е древна държава с богата цивилизация, заяви Къцян.

"Така че съм го наел като рекламен агент на българското културно-историческо наследство в Китай", пошегува се българският му колега.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

15 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. boriana
    #15

    Отново ни предлагат безплатен обяд. Отново комунисти, но пък с повече усмивки придружени с поклони.

  2. анита хегерланд
    #14

    Не ставайте глупави. Юани не ни трябват. Китайците не строят качествено. Те ще използват проектите, за да се сдобият с евро.

  3. LOAN IN HAND
    #13

    Търсите заем за пари или финансиране за: - съживете вашата дейност - за реализацията на проект - да си купя апартамент Но уви, банката налага твърде много условия. Аз съм особен и аз отпускам заеми в размер от 5 000 евро до 10 000 000 евро на всички сериозни хора и отговорни. Или имате нужда от пари по други причини, можете да се свържете с мен за повече информация. За контакти: [email protected] [email protected] Френска компания за помощ при победа " LOAN IN HAND " Благодарим ви за доверието ви

  4. Филка Русофилка
    #12

    Някои ресурсни сравнения: Територия - дка/глава - България - 15,6 - Китай - 7 Водни ресурси - куб.м/год./глава - България - 2732 - Китай - 2048 Обработваема земя - дка/глава - България - 5,4 - Китай - 0,9 Гори - дка/глава - България - 4,9 - Китай - 0,9

  5. Филка Русофилка
    #11

    През 2017 г. спрямо 2015 г. българският БВП на глава по PPP е нарастнал с 1700 $, китайския - с 1800 $, а на САЩ - с 1300 $. По този критерий, растежът на Китай е 12,2%, на България - 8,5%, а на САЩ - 2,2%. И България, и Китай догонват САЩ, но все още са твърде далече да ги достигнат. Китай постепенно достига България, макар и бавно. През 2015 г. изпреварването на България е било 34,5%, през 2016 г. - 31,8%, а през 2017 г. - 30,1%. Ако не се правят глупости, ускоряването на българската икономика има по-голям потенциал от ускоряването на китайската!

  6. Филка Русофилка
    #10

    За 2017 г. CIA The World Factbook дава следните данни за БВП на глава по Паритет на покупателната способност (PPP): Китай - 16 600 $; Свят - 17 300 $ (с 4,2% по-голям от китайския); България - 21 600 $ (с 30,1% по-голям от китайския); ЕС28 - 39 200 $ (с 136,1% по-голям от китайския); САЩ - 59 500 $ (с 258,4% по-голям от китайския)

  7. Филка Русофилка
    #9

    Когато 1911 д-р Сун Ятсен основава Китайската Република (периода Гоуминдан), БВП на Китай е 27% от световния. До 1923 пада до 12%. През 1949, когато ККП взема властта от генералисимус Чанкайши, той е 5,7%, а през 2003 - 4,3% от световния. Икономическия спад при Гоуминдана е резултат на няколко десетилетия война, докато под управлението на ККП той продължава в мирно време. Дън Сяопин започва 1979 радикална икономическа реформа като „нов етап“. Генерално отхвърля пагубната „културната революция“, но без да я отрича словесно. През 2017 китайският БВП е вече 15% от световния, а по PPP - 18,5%.

  8. Филка Русофилка
    #8

    Спрямо света, Китай е на върха на развитието си при царуването на Циенлун (1735-1796) - 51% от световния БВП. Строителството на Китайската стена, започнало 221 г. пр. Хр. от 1-ят импер. Цин Шъхуан (нас. 10 млн.), е изоставено от династията Цин (1644-1912) и почти се разрушава без малък участък м-у Пекин и Бадалин. Експериментите на Мао през 50-те водят до пресъхване на подземни води, пясъчни бури, ерозия на почвата и демонтаж на стената. После Мао се оприличил на имп. Цин Шъхуан и 1957 реставрира малка част. След 1984 Дън Сяопин строи с нови камъни и тухли към 10 км при Бадалинг за туристите.

  9. Филка Русофилка
    #7
  10. Филка Русофилка
    #6

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.