Отново се търси намеса на Страсбург срещу прекомерното подслушване у нас

Отново се търси намеса на Страсбург срещу прекомерното подслушване у нас

Правозащитни организации, които веднъж вече осъдиха българската държава за прекомерното използване на специални разузнавателни средства (СРС), подготвят нова жалба пред Европейския съд по правата на човека, научи Mediapool. Делото ще бъде заведено от "Асоциация за европейска интеграция и човешки права", а най-вероятно към него ще се присъедини и "Програма достъп до информация".

Едно от първите управленски решения на ГЕРБ бе да закрие така и незапочналото реална работа Бюро за контрол на СРС. Създадено с решение на преходния парламент точно в края на мандата му и "окомплектовано" с кадри на тройната коалиция, бюрото бе замислено като институционално независим орган. Новото мнозинство го замени с парламентарна подкомисия, съставена от пет членове на паритетен принцип. Основен застъпник на това решение стана вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, чиято институция извършва голяма част от подслушванията. При закриването на бюрото от ГЕРБ заявиха, че във вида, в който е било създадено, то е било подвластно на политически интереси.

Адвокат Михаил Екимджиев от "Асоциация за европейска интеграция и човешки права" заяви пред Mediapool становището си, че новосъздадената подкомисия е неспособна да извършва реален контрол върху СРС-тата.

По думите му вече две години, след като България бе осъдена за нарушаване на човешките права пред Европейският съд, властите не са изпълнили решението на Страсбург.

По делото, заведено от адв. Екимджиев, съдът в Страсбург се произнесе, че българският вътрешен министър може безконтролно да издава заповеди за подслушване, а гражданите нямат механизми да си потърсят правата за безпричинно вмешателство в личния им живот. Европейският съд поиска от държавата да създаде законови гаранции срещу "незаконното и неоправданото" използване на СРС-та.

Настоящият закон позволява на подкомисията да проверява службите за формалното спазване на закона. Огромният процент от СРС-та (около 90%) обаче не се използват в рамките на наказателния процес. В тези случаи гражданите не могат да претендират за обезщетения, въпреки че държавата се е намесила неоправдано в личния им живот. Последните промени в закона не запълниха тези дупки в законодателството.

"Живеем в "Биг брадър". Двете години след решението на Европейския съд са период на безвремие, а законодателството продължава да има драстични несъответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека. В България продължава да няма надежден контрол върху използването и съхраняването на СРС-та, а съдебният контрол е проформа", заяви пред Mediapool Екимджиев.

Той съобщи, че преди два дни е имал жалба от гражданин, който е поискал от подкомисията да провери дали срещу него са използвани СРС-та, но са му казали, че нямат архив и не могат да проверят.

Екимджиев коментира, че след като Законът за отговорността на държавата предвижда обезщетения при неоправдано подвеждане под наказателна отговорност или арест, то това трябва да се предвиди и за неоправданите СРС-та.

В момента 97% от всички искания за подслушване и проследяване на хора се разрешават от съда, което автоматично ги прави "основателни". Адвокатът коментира, че съдиите действат като "роботи" и няма реален предварителен контрол.

"В този смисъл няма значение дали исканията за СРС се разрешават от съдиите или техните секретарки. Те се разглеждат формално без смислена преценка дали подслушването може да бъде избегнато и дали излишно се нарушават човешки права", каза адвокатът. Той добави, че потвърждение в тази посока е малкият брой използвани СРС-та пред съда.

На 11 март, след участието си в първото заседание на подкомисията за контрол на СРС, главният прокурор Борис Велчев каза, че нямат статистика каква част от СРС-тата са използвани като доказателства пред съда.

Той обаче изтъкна, че предотвратяването на едно престъпление също е дейност, за която може да се използва СРС. "Нека да не драматизираме единствено и само образуваните досъдебни производства и материалите, внесени в съда въз основа на използвани специални разузнавателни средства. Има и други обществени полезни дейности", настоя Борис Велчев.

В жалбата на правозащитниците ще се посочва още, че сегашната подкомисия в този си вид реално не може да осъществява контрол. Нейните членове са политици, а помощният секретариат създава рискове за изтичане на информация. Екимджиев заяви още, че няма как петима души едновременно да проверяват десетки хиляди СРС-та и пълноценно да изпълняват задълженията си като народни представители.

"Поради тази причина те ще делегират своите правомощия на анонимници (служителите в секретариата, бел.ред.), което не дава гаранция, че тази информация няма да изтече в полза на частни или корпоративни интереси. Идеята за независимото бюро бе личностният залог на неговите членове, като те пряко да отговарят със своя авторитет за действията на институцията", коментира Екимджиев.

Според него ситуацията в момента е недопустима за правова държава. По думите му липсата на контрол върху СРС-тата създава допълнителни опасения, тъй като управлението на ГЕРБ показва "възраждане на полицейщината и обвинителния уклон."

"Програма достъп до информация" и "Асоциация за европейска интеграция и човешки права" ще обмислят дали към жалбата по аналогични причини да бъде присъединени и разпечатките от телефонни разговори и Интернет-контактите.

Споделяне
Още по темата
Още от България