Отново се завихрят бури в енергетиката

Министърът на финансите Владислав Горанов не е съгласен държавата да става гарант на заема от 650 млн. евро, който "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) търси за погасяване на задълженията на дъщерната си "Национална електрическа компания" (НЕК) за над 900 млн. лв. към т.нар. американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", за да влезе в сила от 1 декември намалената цена по дългосрочните договори за изкупуване на произведената от тях електроенергия.

БЕХ обяви в началото на септември две процедури за търсене на кредит – за синдикиран заем за 650 млн. евро и за консултант, който да помогне за емитирането на облигационен заем за същото сума като междувременно осигури мостово финансиране, което ще бъде върнато след набирането на капитала от емисията.

До изтичането на крайния срок за оферти - 26 октомври, обаче единственият кандидат да отпусне синдикиран заем не внесе оферта, а от 12 финансови групи с интерес да емитират облигациите само две са внесли предложения в БЕХ, но с условия да получат държавна гаранция за кредита, тъй като финансовото състояние на държавната енергийна група е доста лошо.

Сега обаче става ясно, че Горанов не смята да даде такава, макар че още преди обявяването на процедурата на БЕХ самият той коментира пред бюджетната парламентарна комисия, че при подобна задлъжнялост на енергийната система "няма кой да осигури финансиране без държавна гаранция". По думите му, гаранцията би могла да се предостави само ако се предприемат мерки, гарантиращи, че тя ще спре да трупа дефицити. В такава посока бе решението за КЕВР за цените на тока от началото на август, целящо да осигури достатъчно приходи за държавната електрическа компания. Бяха приети и законодателни промени, както и други мерки, но очевидно всичко това не е достатъчно за министър Горанов.

"Докато енергетиката трупа загуби, не съм склонен да заложа данъците на гражданите срещу неблагополучията там", заяви той в петък пред журналисти.

При това положение НЕК е поставена в ситуация да не успее да изпълни постигнатия в споразуменията с двете американски централи ангажимент до изчисти всички свои дългове до края на ноември, за да ползва намалената цена за разполагаемост на двете мощности.
Това обърква с поне 100 млн. лв. разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране за цената на електроенергията до средата на 2016 г.

Ако споразуменията не влязат в сила, НЕК ще продължи да трупа дефицити и да не успява да се разплаща с производителите на електроенергия.

Двете американски централи пък няма да могат да погасят своите задължения към държавните "Мини Марица Изток", които вече наближават 400 млн. лв. и така омагьосаният кръг с дълговете в енергетиката ще продължи да се задълбочава.

Отделно от това България рискува да изгуби доверието на десетки европейски банки – кредиторки на "Ей И Ес Гълъбово", включително Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и агенциите за експортно кредитиране на Франция и Германия. Всички те подкрепиха през юли споразумението с НЕК, проявявайки разбиране към трудностите в българския енергиен сектор.

Поради тази причина за финансовия министър е пределно ясно, че НЕК трябва да изпълни ангажимента си и да се разплати с двете американски централи, дори ако това се случи след ново разсрочване във времето. Възможно е да се пристъпи към пряко договаряне с двамата кандидати да отпуснат заем на БЕХ, което изглежда трудно постижимо, тъй като с изявлението си самият Горанов им казва, че енергетиката продължава да трупа загуби – тоест, предприетите стъпки не са ефективни.

Вариантът за национализация на двете американски централи и последващата им препродажба, който бе лансиран от работодателите и "прегърнат" от управляващите, впоследствие бе изоставен от самите му автори, които се разграничиха от него. Но самият факт, че бе обявен и поставен на обсъждане, явно би сигнал за тревога, който е много добре чут и разбран от чуждестранните банки.