Отпада задължението младите лекари да работят 3 години в България

Да отпадне задължението на младите лекари, специализирали държавна поръчка, да работят 3 години след това в български болници. Това предвиждат промени в наредбата за специализациите, предложени от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане. Преди ден служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров анонсира, че се подготвят промени, които да направят условията за специализация "по-добри и по-човешки". От публикуваните промени става ясно, че се предвижда да отпадне задължението за 3 години работа у нас за специализиралите държавна поръчка млади лекари. Сега младите лекари трябва да работят 3 години в базата за обучение или в лечебни заведения по техен избор. В противен случай дължат обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатените такси за срока на обучението им, който за различните специалности варира от 3 до 5 години. Ако младият лекар е отработил част от задължителния тригодишен период, обезщетението се изчислява пропорционално.

С предложените от Кацаров промени това задължение отпада. Предвижда се само ако специализантите държавна поръчка прекратят обучението си или не вземат държавния изпит за специалност в нормативно определения срок от 5 години, да възстановяват изплатените за тях такси за обучение.

Промените в наредбата предвиждат специализантите в заварено положение да довършват обучението си по стария ред, но дори за тях ще отпадне задължението да работят 3 години в български болници.

Промените, задължаващи младите лекари да работят 3 години у нас след придобиването на специалност, бяха приети през 2019 година. Те целяха от една страна държавата да поеме контрола върху производството на нужните за системата кадри като обявява държавна поръчка за дефицитните специалности и същевременно да задържи за известен период младите лекари, в чието обучение е инвестирала. Промените преминаха през множество трансформации и срещнаха недоволство сред студентите по медицина и специализантите. Първоначално се предвиждаше дори младите лекари да връщат заплати, ако заминат, но в последствие остана само изискването за 3 години работа и обезщетение при напускане.

"Не се предвижда специализантите, обучавани на места, финансирани от държавата, да работят задължително на определено място след завършване на обучението си, тъй като от една страна по време на обучението си те извършват дейности по съответната специалност, с което се гарантира обслужването на пациентите по дадената специалност като резултат от изплащаните държавни средства, а от друга страна такова задължение отблъсква младите хора и на практика води до отлив на желаещи да специализират на места, финансирани от държавата. Това е необходимо, за да бъдат местата, финансирани от държавата, една желана алтернатива от потенциалните кандидати за специализация", се казва в мотивите към промените в наредбата.

Местата – според интереса на кандидатите

Новите поправки, предложени от служебния здравен министър, предвиждат местата за специализация да се обявяват според интереса на младите лекари към тях, а не според потребностите на държавата. Т.е. водещи ще са предпочитанията на медиците, а не потребностите на системата, което означава, че за непривлекателните и зле платени специалности отново няма да има кандидати. Служебният здравен министър Стойчо Кацаров обяви преди две седмици курс към повишаване цените на недофинансираните клинични пътеки, които да намалят огромните диспропорции в заплащането на отделните специалности, но дали и кога тази тенденция ще се обърне, не е ясно.

"Към настоящия момент при определянето на местата за специализанти, финансирани от държавата, не се отчита интересът на потенциалните кандидати към конкретните места. Съответно много голяма част от утвърдените места, финансирани от държавата остават незаети, с което не се постига целта държавата на практика да подпомага обучението на специализантите в страната. По тази причина с настоящия проект е предвидена промяна в процеса по утвърждаване на местата, финансирани от държавата, като ще се утвърждават само места, за които има заявен интерес от страна на кандидат-специализанти", се посочва в мотивите към поправките.

Промените предвиждат още местата, финансирани от държавата, да се утвърждават 2 пъти в годината, като са предвидени конкретни срокове за всеки етап от процеса по утвърждаване на местата. Започването на обучението на места, финансирани от държавата, също ще е 2 пъти в годината – през март и октомври, като това е съобразено с провеждането на държавния изпит за специалност съответно през май и декември. Редът за обявяването на останалите места за специализанти, които не са финансирани от държавата, остава непроменен – целогодишно за клиничните специалности по преценка на базите за обучение.

МЗ ще плаща 2 минимални заплати за специализацията

Запазва се месечната субсидия от две минимални заплати и дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях, която държавата ще превежда на базите за обучение на специализантите. Досега имаше възможност за дефицитни специалности МЗ да дава и по-голяма субсидия до 3 минимални заплати, но с поправките на Кацаров тази опция се отменя. За специализиращите "Обща медицина" остава финансирането в размер на 1.2 пъти от размера на две минимални работни заплати.

Според разчетите на МЗ годишно за един специализант по клинична специалност на срочен трудов договор ще са необходими средно около 7 300 лв., за един специализант по клинична специалност, обучаван в Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, държавните психиатрични болници и др. – около 20 000 лв., за един специализант по обща медицина – около 23 300 лв., за един специализант – лекар по дентална медицина – не повече от 5 520 лв., а за един специализант по неклинична специалност – не повече от 2 760 лв.