След като и Пловдивският митрополит Николай прекрати бойкота

"Отцепникът" Инокентий се завръща в Светия синод

Като никога единодушни, владиците излязоха с общо послание за обединение

"Отцепникът" Инокентий се завръща в Светия синод

Митрополит Инокентий, който ръководеше т. нар. алтернативен синод, обяви в понеделник, че се завръща "в лоното на Българската православна църква. Това негово намерение беше
оповестено няколко часа, след като Светият синод в пълен състав на заседанието си прие безпрецедентно единодушно изявление "към отделилите се от единството на БПЦ - Българска патриаршия".

Така бе поставена първата крачка към обединението на ръководството на БПЦ след двайсетгодишен разкол, увенчан със създаването на алтернативен синод (т. нар. синод на Пимен, а след смъртта му - синод на Инокентий - бел. ред.), разгрома му след грубата намеса на държавата и след това с отказ от съдебна регистрация и спечелено съдебно дело в Страсбург.

Инокентий каза, че е уведомил за намерението си наместник-председателя на Светия синод Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

Изявлението на Синода бе кратко. "Св. Синод със загриженост благоразсъди и реши да се обърне с обич в Господа към всички, отделили се от единството на Българската православна църква – Българска Патриаршия и по този начин поставили се извън светото Православие и да ги призове да се върнат в нейното благодатно лоно по приетия каноничен ред", се казва в него.

Митрополит Кирил обаче обясни, че "Инокентий трябва писмено да заяви до Светия синод, че иска да се покае и да се върне в БПЦ".

"В писмото си Инокентий трябва да се обърне до Светия синод и до мен като наместник-председател, и тогава то ще може да се разгледа от синода", обясни митрополит Кирил. Той добави, че решението за Инокентий ще се вземе от Светия синод.

И Николай Пловдивски се върна

Преди да се стигне до обръщението, бе направена още една крачка към примирие сред висшите клирици. На заседанието на синода дойде Пловдивският митрополит Николай, като така прекрати бойкота си, който си бе наложил, след като Варненският и Великопреславски митрополит Кирил бе избран за наместник-председател на БПЦ след смъртта на патриарх Максим.

Николай обяви преди две седмици, че се оттегля на молитви до навършване на 40 дни от кончината на Максим. Той се опита да оспори избора на Кирил, но остана в изолация заедно с владиците Григорий и Игнатий. Последните двама не упорстваха дълго и се върнаха в Синода.

След като за участие в зимната сесия на ръководния орган на БПЦ преди седмица дойде митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, напрежението сред синодалните членове видимо спадна и вероятно с неговото дипломатично участие се стигна до днешния развой.

В понеделник преди началото на заседанието Николай Пловдивски отказа да отговори какво го е накарало да прекрати бойкота си. "Всичко, което ви интересува, на всичко ще дам отговор след изтичане на 40-дневния траур поради кончината на Неговото Светейшество Българският патриарх Максим", каза кратко Николай и на всички въпроси отговори по един начин - отговор - след 16 декември.

"Новият патриарх трябва да бъде анализатор"

Преди заседанието митрополит Йосиф, който вече веднъж обяви, че няма да приеме да стане кандидат за патриарх поради досието си на сътрудник на Държавна сигурност, потвърди, че наистина няма да бъде кандидат.

"Като дойде времето, ще си подам своето писмо, но в същото време Светият синод решава", каза той." Ако ви кажа за моето житие-битие досега – аз нито съм искал да отида в Америка, нито съм искал втори мандат, нито трети, нито четвърти, нито да бъда избран за митрополит на САЩ, Канада и Австралия. Обаче, ето 30 години съм там не по желание, а по послушание и по служение", отговори митрополитът.

Той даде косвено обяснение защо Николай Пловдивски е дошъл на заседанието, като отхвърли заплахата от наказание да е подействала, както бе обявил наместник-председателят Кирил, позовавайки се на църковния устав.

"Защото всичките наши събратя са добри и като се изясни това положение, че всичките сме длъжни да бъдем на заседание, ако те не се вслушат, аз нося името на дядо Екзарх Йосиф, когото са питали: Ако те не послушат, ще ги молим, ако пак не послушат, пак ще ги молим, ако пак не послушат пак ще ги молим отново и отново", каза Йосиф.

Той отказа да посочи категорично дали би подкрепил евентуална кандидатура на единствения митрополит без досие, който отговаря на уставните изисквания за патриарх - Ловчанския владика Гавриил. Вместо това той отговори така: "Ако Свети патриарх Евтимий беше исихаст, ако дядо Кирил, блажена му памет, беше академик, ако дядо Максим беше аскет, новият за мен трябва да бъде анализатор".

Митрополит Йосиф отново ще поиска Синодът да се запознае с досиетата на владиците

Владиката, който е единственият висш духовник, който се покая с отворено писмо заради агентурното си минало, каза още, че не може да каже дали разкриването на принадлежността на 11 от 14-те митрополити, членове на синода, към ДС, а развалили отношенията между синодалните членове.

Той посочи, че не е бил тук и припомни своето предложение, в което никой не се е вслушал.

"Въпросът не е емоционален, въпросът е сериозен и за да имаме едно мнение, от което, разбира се, и Светият синод да излезе с едно становище, ние трябва да направим това, което аз предложих", каза той.

Митрополит Йосиф предложил тримата митрополити, които нямат досиета с председателството на дядо Максим, заедно с други юристи да помолят комисията да им даде всички досиета на 11-те митрополити и да се разгледа професионално дали има нарушени догми или канони, има ли доноси.

От 11-те действащи владици, разкрити като сътрудници на ДС, 9 са били вербувани към Шести отдел на Шесто управление на ДС (т.нар. политически отдел). Според комисията по досиетата към него са работили Варненският Кирил с няколко агентурни псевдонима, сред които Владислав, Врачанският Калиник - Велко, Сливенският Йоаникий - Кирилевич, Старозагорският Галактион - Мишо, Видинският Дометиан - Добрев, Игнатий Плевенски - Пенев и Търновският Григорий - Ваньо.

Тримата, за които не бяха открити данни за принадлежност към службите, са Николай Пловдивски, Доростолският митрополит Амвросий и Ловчанският Гавриил.

"Всичко беше направено така, че ако не те одобрят, те ти пречат във всичко. Искаха да ми покажат, че без тях аз не мога нищо. Не да ти предложат, а да те счупят... да ти покажат, че без тях не можеш и имаш нужда от тяхната всемогъща помощ,” спомня си Гавриил, цитиран от журналисти на бТВ, които са се запознавали с досиетата на висшите клирици.

Личните и работните дела на митрополитите в по-голямата им част са унищожени. Особено папките, събирали донесенията към Шесто управление на Държавна сигурност.

Митрополит Йоаникий Сливенски казва, че не знаел, че има досие и е със спокойна съвест. Кирил заявява, че се е покаял отдавна.

"Не е вярно, това са уйдурми”, казва Йоаникий.

"Принуда да ме правят агент не е имало, аз съм имал свои разбирания, виждания, така както пише в Библията, всяка власт е от Бога, ние сме били длъжни да сме в синхрон с държавността за доброто на народа”, признава Калиник. "За никого не съм донасял нещо лошо, напротив, бях възпрепятстван да ръкополагам някои свещеници, но аз поради своя обет и служение като владика на своя глава направих съответните свещеници”.

От работата в Шесто има някои документи на Дометиан и на Русенския Неофит, като в документите на Неофит е записано, че е бил силно привързан към църквата и не е бил активен в помощ на службите.

Останали са някои дела и псевдоними към разузнаването, ползвани, когато митрополитите са били на работа в чужбина. Такива имат Кирил, Натанаил, Игнатий, Симеон и Йосиф. Западноевропейският владика Симеон дори е бил щатен служител на ДС и е работил по убеждение.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?