Оттук накъде, г-н Радев

Оттук накъде, г-н Радев

Майстор на опасни въздушни маневри, президентът Румен Радев предприе не по-малко рискован политически ход с директния си въпрос към премиера Бойко Борисов за общите му бизнес интереси с Делян Пеевски. Борисов, който пък преди това набеди шефа на президентския кабинет, че работил в телевизия на Пеевски, енергично отрече самият той да има някаква връзка с депутата от ДПС. От страховития задочен сблъсък между президента и премиера не се разбра какъв е проблемът който и да е от тях да е свързан с Пеевски.

За орташките отношения между Борисов и Пеевски се говори от години. Различни хора от политиката, бизнеса, съдебната власт и медиите потвърждават – предимно неофициално и в тесен кръг, как едно или друго правителствено решение, закон, обществена поръчка, кадрово назначение и пр. доказва симбиозата между правителството и вездесъщия депутат.

Реално обаче такива доказателства няма. Няма, защото институциите, от които зависи да има такива, услужливо си затварят очите. Като се започне от данъчните, антимонополната комисия, финансовото разузнаване, службите, многобройните антикорупционни структури (обединени вече в една) и се стигне до прокуратурата – всички те както че ли са впрегнати да работят за "успелия млад мъж" и подобните му. Отделно от това той разполага и с медии, които бдят за репутацията на издателя си и наказват всеки, дръзнал да постави под въпрос статуквото в държавата, работещо в негова полза.

Механизмът е прост и доказано ефикасен. Неудобните стават обвиняеми на прокуратурата. Оттам нататък срещу тях се задейства цялата мощ на държавната машина, съчетана с медийната мощ на издателя, който я контролира. Целта е една – неудобните да бъдат смазани, но преди това омаскарени.

Гилотината работи почти безотказно и е нагледен урок за всички депутати – управляващи и опозиционни, малки и големи, както и за всеки предприемач – едър или дребен, също така за всеки журналист, за всеки магистрат. Който не внимава, ще бъде следващият неудобен, който ще стане обвиняем. Парламентът безропотно гласува закони, регламентиращи механизма на все по-ширещия се произвол и това дори се представя пред Брюксел като гигантска крачка за справяне с корупцията по върховете на властта.

Мълчанието на агнетата бе внезапно нарушено от въпроса на президента към премиера: "Имал ли е и продължава ли да има срещи с Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски? Продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?"

Въпросът увисна със страшна сила и ...толкова. "Абсолютна лъжа", отговори задочно Борисов и дори призова Румен Радев, ако има каквито и да е доказателства за негов общ бизнес с Пеевски, да "изпрати всички разработки за тези месеци и за контрабанда, и за Пеевски, в прокуратурата."

Така всичко си остава както е било – дума срещу дума, освен ако президентът наистина не извади доказателства. Поведението му показва, че може би той все още не е вкопчен в омертата, оплела политици и институции. Този ход на Радев всъщност е истинското му кръщение като политик, независимо че вече кара втора година от мандата си. Виртуозът на опасните въздушни маневри в момента няма как да разчита само на себе си и на машината. Това е друг тип бой, в който трябват съюзници. Партията, която го издигна за президент, няма да му е от помощ. Миналия месец, докато защитаваха искането си правителството да подаде оставка заради корупция, депутатите от БСП изговориха какво ли не, но нито веднъж и по никакъв повод не споменаха Пеевски. Нито пък някога са искали да подкрепят такива промени в съдебната власт, които биха я откопчили от мъртвата хватка на омертата.

Единственият съюзник на президента в тази битка могат да бъдат гражданите, защото залогът е именно общественият интерес. Това би била голямата, трудна и истинската битка, стига Радев да иска да я води. Но това означава, че смелостта му не може да започне и да свърши с един въпрос. Ако от тук нататък Румен Радев си затрае, той ще е поредният страхливец, предпочел комфорта на политическата конюнктура, част от която е и Пеевски.

А дръзкият въпрос ще се окаже просто поредното изпускане на нервите и битов бабаитлък, добре познат по нашите географски ширини.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари