Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Отвъд бала с маски *

0 коментара

Също така, без оглед кой ще я управлява, в 2005 г. България вече ще бъде член на НАТО и ще бъде на прага на приемането си в Европейския съюз. Приватизацията така или иначе ще е приключена. Независимо кой ще “управлява” държавата, чуждите многонационални компании ще владеят всичко, ще наложат своите стандарти на работа и донякъде на заплащане. Макар и с най-ниско жизнено равнище от европейските страни, България ще увеличава ежегодно своето благосъстояние.

При съотношението на политическите сили в навечерието на изборната кампания 2001 беше ясно, че БСП не е излязла от дълбоката си криза, няма нови идеи и нови личности, няма силен лидер и силен привлекателен образ. Така че със сигурност СДС щеше да удържи властта, макар и не като абсолютно мнозинство, а в коалиция с младши партньори като “Гергьовден”ВМРО или дори Евролевицата. При този сценарий евентуалното вписване на Симеон в българската политика щеше да се отложи до безкрайност, особено след като президентът Стоянов със сигурност ще бъде преизбран за втори мандат.

Колкото повече се подобрява положението в България, толкова по-малка е вероятността Симеон да се върне в силна позиция (цар, президент, министър-председател и пр.) в българския политически живот. Ето защо “изненадващото” хвърляне на бившия цар в българската републиканска политика има своя вътрешна логика. Това е неговият най-добър чисто политически миг.

Всички политически партии силно пострадаха от влизането на Симеон Сакскобургготски в политиката. Ударът е смъртоносен най-вече за многобройните искрени и неискрени монархически формации, които изведнъж стават излишни. Да бъдат по-монархисти от Симеон те не могат. Впрочем в българската политика монархизмът никога не е бил истински, а само част от голямото взаимно надлъгване.

Много тежко пострадаха и по-едрите от малките партии: “Гергьовден”, ВМРО, Евролевицата и пр. Без бившия цар те със сигурност влизаха в Народното събрание. А сега, още недоказали себе си, ще трябва да изчакат маргинализирани цял един безкраен мандат извън парламента. На свой ред досегашната първа политическа сила СДС, която беше сякаш на прага на своя най-голям триумф втори успешен мандат в един миг рухна. И никой не разбра как стана това.

Опитите за обяснение на събитието само доказват, че обяснение няма, защото понятийният апарат на българската политика и история не работи.

В своя над 60-годишен живот до изборите през 2001 г. Симеон Втори няма доказуем личен принос за България. Всичко, което той е за България, го дължи изцяло на Кобургската династия. Именно тази династия го е направила български цар в невръстните му години. Единствено тя му дава и предизборен статут.

Но. Може ли той да се ползва само от облагите на династията, без да носи отговорност за нейните грехове към България доколкото лични грехове към родината той няма?

Провиненията на Кобургската династия към българската история са сякаш добре известни. Основателят на династията цар Фердинанд носи на съвестта си двете национални катастрофи от 1913-а и 1915-а. Вината не е само негова, но той е емблематичната фигура на тези провали.

Неразбрана, но още по-тежка и същностна национална катастрофа през цялото управление на Кобургската династия е фактът, че не е вдигната българската схизма разколът между Българската Екзархия и Цариградската Патриаршия след пировата “победа” на българите, която и днес се чества като “Българския Великден”. България няколко пъти пропуска добри възможности за преодоляване на този разкол в края на ХIХ век след кръщаването на престолонаследника Борис в Православието и особено в навечерието на Балканската война, когато България и Гърция са съюзнички срещу Османската империя. Вдигането на схизмата (февруари 1945 г.) става веднага след преврата на 9 септември 1944 г. Това доказва, че главното, което е липсвало дотогава, е била политическата воля от страна на българската държава и най-вече от страна на управляващия монарх.

Българският ХХ век беше до голяма степен провален именно поради погрешните стратегически избори на българската Сакскобургготска династия. Симеон като днешен носител на това наследство е длъжен да поеме отговорността, като признае и разкрие истината по тези въпроси.

Част от тази истина се съдържа в архива на Фердинанд колкото и субективно да е бил събран и по-късно редактиран. Този архив днес се пази сякаш нарочно в най-отдалечено от България място: в Станфордския университет в Калифорния, когато в Европа има десетки достоверни институции, които биха съхранили отлично подобна историческа документация. Бившият български цар Фердинанд умира в Германия през 1948 г. Близо четири десетилетия след това внукът на Фердинанд Симеон подарява архива на института “Хувър” в Станфорд. Необяснимо е защо това става не в по-ранните години на Студената война, а по времето на Горбачов и перестройката, в самото навечерие на рухването на съветския блок. Тъкмо тогава в цяла Източна Европа, включително и в България, беше времето на “гласността” и се публикуваха при огромен интерес подобни исторически документи. Необяснимо е защо този тъй ценен за българската история архив все още не е публикуван.

Фердинанд е ключовата фигура за разбирането на българската Кобургска династия и мястото на неговия архив е в България. Скритата истина за него едва ли е чак толкова страшна в сравнение с това, което и бездруго знаем. А изминалата над 50-годишна давност от смъртта му изисква от неговите наследници да извадят истината на бял свят. Инак завинаги ще останат необяснени такива важни страни на поведението на българските кобурги например тяхното кръвно високомерие спрямо българите и православните. По неотменим закон никой от тях никога не се венчава за българин. Никога за православен. Ключова тема, която чака своето изясняване, е също така двойственото отношение на династията към самото Православие.

Симеон Сакскобургготски няма друга родина освен България. Но той е обречен да бъде в нея чужденец, женен за чужденка и баща на чужденци, живеещи в чужбина.

Царският изборен гамбит може и да е дошъл неочаквано за всички в България, но Симеон Втори беше длъжен да се завърне по един или друг начин. Годините след рухването на комунистическия строй се нижеха една по една и не му носеха нищо ново. Да продължи да чака ли? Да чака какво? Времето не работеше за него. Ролята му на бивш цар вече беше изчерпана. Трябваше да предприеме нещо.

И вариантите за това завръщане са основно два: или като монарх, или като републикански политик. Смесеният вариант хем цар, хем политик има обичайните свойства на хибридите: по-добър добив за сметка на наследството. Първоначално той обира положителните страни на двата статута, но с времето неизбежно натрупва съответните отрицателни страни и се обръща в своята противоположност: нито нито.

Праволинейното възстановяване на монархията в държавната структура на България чрез отмяна на референдума от 1946 г. или провеждането на нов е било практически неосъществимо от мадридска гледна точка. Дали обаче е била обсъждана друга алтернатива възстановяване на монархията отделно от държавните структури?

Ако целта на Симеон е била връщането към монархията посредством участието му в републиканската политика някакъв своеобразен бонапартизъм от типа на Наполеон III, то такъв конституционен преврат при сегашните условия може да стане само в два случая: или след пълен триумф на управление с негово участие, или след пълен провал на предишно управление без негово участие. Скорошна аналогия за второто е “връщането” на генерал Дьо Гол като президент след алжирската криза във Франция, когато той диктува своите условия на френската нация със своята конституция, създавайки Петата република.

Сега едно нещо е сигурно: Симеон Сакскобургготски ще носи отговорността за властта. Ако тя се провали, той ще носи отговорност за провала, ако пък тя работи умерено добре, тогава няма да има криза и нужда от промяна. С най-голяма вероятност няма да има нито провал, нито триумф, а само обичайното “изхабяване” във властта.

Бившият цар дойде в България и се включи в политиката тъкмо когато “политическата” политика приключи. Всички значими български партии вярват в едно и също Европейския съюз и НАТО и имат една и съща програма. Политически алтернативи няма, защото България няма избор. Тя не е самостоятелна държава. И ще бъде управлявана по един и същи начин независимо кой ще “управлява” в София защото истинското управление вече не е в София. И “властта” ще бъде за съжаление точно толкова непочтена и корумпирана, колкото при всички наши политически режими през последните сто и двайсет години.

Считам, че верният път за българската монархия е нейното възстановяване извън структурите на държавната власт и себедоказване чрез решаване на надполитически стратегически национални проблеми най-вече в обхвата на обществения морал, националната култура и духовност. На базата на това себедоказване на монархията впоследствие може да се търси конституционно присъствие на монархическата институция в България.

Подобна институция при всички различия е Българската Православна Църква.

Една от ключовите слабости на Търновската конституция и на следосвобожденския живот в България е липсата на горна камара на парламента. По мнението на мнозина създаването на съвет на старейшините (сенат) би било много полезно за прекалено демократичния български народ, като възпитава чувството за йерархия. Изгубено чувство, което Църквата не съумя в достатъчна степен да съхрани. Донякъде и поради гръцко-българската църковна разпра.

Такова чувство би могъл да внесе бившият цар със създаването на съответна недържавна монархическа структура и в перспектива дори сключване на някакъв вид конкордат с българската държава.

Впрочем подобна е перспективата и за другите европейски монархии. Няма съмнение, че Европейският съюз все повече ще се превръща в единна федерация, при което отделните държавни институции, включително монархическите, ще се изпразват от съдържание. С навлизането на единната европейска монетна единица еврото местните монетни единици изчезват, а заедно с тях и образите на крале и кралици, които емблематично се изобразяваха върху тях при монархиите. Тази чисто символична промяна предвещава всеобщото предстоящо маргинализиране на монархиите в обединена Европа. Лишени от всякаква власт, лишени от истинска сакралност, лишени от ролята си на арбитър, те ще имат само церемониален характер.

В този смисъл пред съвременните европейски монархии стои ребром въпросът за тяхното предефиниране в условията на обединена Европа. Те трябва да търсят и доказват своя нов смисъл.

Точно тук българската монархия можеше да прояви въображение и да изиграе много важна роля. Защото България е обречена да иска да влезе в обединена Европа. Но тя не е подготвена да посрещне това предизвикателство.

Днес у нас има почти всеобщо съгласие по отношение на влизането в Европейския съюз. Но България не е готова за това влизане. Тя не може да издържи на културния шок. Българската култура, духовност, език, наследство са засега неспособни да отстояват своята самоличност в глобализиращото се общество. Нямат имунна система от действащи граждански и държавни институции, пари, образователна система, интелигенция и пр. България не съумява да излъчи мозъчен тръст, който да извърши мисловен процес и да излезе с решение и отговор на предизвикателството: как България да запази своята духовна и културна самоличност в обединена Европа.

Българската Православна Църква е основната стожерна институция, която би трябвало да отстоява тази самоличност и да бъде един от културните и духовни полюси на прехода. Тя обаче е в голяма криза и не е в състояние засега поне да изпълнява тези свои задължения. Българската държава през последните 12 години също не се оказа на висотата на предизвикателството.

Тъкмо в този исторически миг ролята на монархията и лично на бившия цар можеше да се почувства.

Навремето византийските императори са свиквали събори за решаването на важни въпроси от живота на Църквата. Подобни събори са свиквали и средновековните български царе. Със своя авторитет и църковен статут Симеон би могъл да стане е инициатор за ликвидирането на разкола в Българската Църква. Още повече че църковният разкол се дължи не на духовни, верски или църковни причини, а на чисто политически неразумното изкушение на СДС да направи преврат в Българската Православна Църква и да постави на власт в нея своя върхушка. Маската на този опит за заграбване на църковната власт винаги е бил “антикомунизмът”.

Тъкмо Симеон, човекът, който е загубил толкова много от комунистите и който е емблематична фигура на класическа антикомунистическа опозиция от 55 години насам, може да излезе с инициатива в подкрепа на патриарха и да стане посредник на помирителния процес в Църквата.

През годините на прехода България изпитва остра нужда от морален, духовен, сакрален и умствен авторитет. Политическите партии досега не можаха да излъчат нещо подобно. Единствено президентът донякъде запълва тази празнина. Тук Симеон би могъл да се включи с инициатива за учредяване на извънполитически обществен полюс “Национален съвет”, в който да влизат по право патриархът, царят, президентът, председателят на Народното събрание, ректорът на Софийския университет, игуменът на Рилския монастир, председателят на БАН, а също и други уважавани личности, излъчени по съответна процедура. Подобен орган може да има съвещателен глас с право на обръщение по националните медии и да играе роля, сравнима с горна камара на парламента (сенат, съвет на старейшините).

За някои от тези инициативи сякаш вече е късно. Влизането на Симеон Сакскобургготски в републиканската политика като водач на партия суспендира неговия монархически статус. Той вече не може да претендира за една от основните позиции на монархията извънпартийност и надпартийност.

Изборният триумф от 17 юни 2001 г. ще бъде едновременно най-силната и най-слабата страна на Симеон Сакскобургготски. Политическата импровизация, липсата на същински екип, обвързването с компрометирани фигури, неизтребимите “царедворци” и неизбежните скандали всичко това ще ерозира авторитета на бившия цар. Очакваните чудеса икономически и морални няма да се сбъднат. Ще има развитие, което все ще ни се струва прекалено бавно, както и досега. Бедността и корупцията няма да изчезнат. На въпросите ще трябва да се отговаря все по-конкретно. Ще трябва да се избира. След медиатичната “осанна!” ще последва неизбежното “разпни го!”. Огромният кредит на доверие ще трябва да се връща.

Завръщането на Симеон Сакскобургготски и включването му в републиканската политическа игра ще има няколко важни положителни въздействия върху съвременна България. Класическият посткомунистически период вече отминава заедно с неговите уж основни въпроси за “комунизма” и “антикомунизма”, някогашно участие/неучастие в БКП, за “тайните служби”, “досиетата”, доносниците и пр. Отслабва и партийността в нейния най-суров вид на “наши” и “ваши”. На преден план ще излезе собственото значение на личностите доколкото ги има. Собствено политическият дебат с класическото деление на “ляво” и “дясно” в България, както и навсякъде по света, ще продължава да се обезсмисля.

Симеон Сакскобургготски идва с послание за нов морал и почтеност в политиката. Но този негов лозунг има шанс да се сбъдне най-вече в другите партии, а не в неговата. Самото Национално движение “Симеон Втори” партията на Симеон Сакскобургготски ще стане новият притегателен център за най-непочтените в политиката. В замяна на това във всички други партии а всички те изгубиха много електорат с идването на бившия цар би трябвало да протекат оздравителни пречистващи процеси.

Веднъж поел мандата като републикански политик, Симеон е длъжен да го изпълни. Но същинският избор за него е друг дали да пренесе монархическата традиция, или да я обезсмисли. Истинската му роля в този смисъл е не в нереалистичните планове за икономическо чудо, а в лесно осъществимата програма за политическото помирение на българите, ликвидиране на разкола в Българската Църква и насочването на обществения дневен ред към главните предизвикателства на съвременността: духовното и културното оцеляване на България в обединена Европа и глобализиращия се свят.

© Copyright Mediapool

<< Назад


подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.