Отвъд Договора за противоракетна отбрана

От няколко години двете основни партии в САЩ са единодушни, че страната трябва да разположи ограничена система за противоракетна отбрана. Заплахата от разпространението на балистичните ракети с далечен обсег на действие е реална, а изпитанията на нови системи за отбрана бяха невъзможни заради Договора за противоракетна отбрана от 1972 г.

Президентът Буш, подобно на Клинтън преди това, се опита да измени Договора чрез преговори с Русия, за да получи право да продължи с изпитанията. Руският президент Владимир Путин обаче настояваше на безсмислените ограничения. Когато стана ясно, че той няма да промени позицията си, Буш трябваше да избира между изтегляне от договора и прекратяване на сериозните изпитания. Разпалената позиция на американското правителство по противоракетната отбрана поставя някои въпроси, но все пак Буш бе прав, когато вчера уведоми Русия, че САЩ се изтеглят от договора.

Американските съюзници бяха против денонсирането на Договора за противоракетната отбрана, защото това заплашваше съществуващата мрежа от международни споразумения за контрол на ядреното въоръжаване, без да създаде на нейно място друга, и по този начин можеше да предизвика нова ядрена надпревара от Русия до Китай, в южна Азия и дори отвъд нея.

Интензивните дипломатически контакти между Буш и руския президент Путин през последните шест месеца намалиха риска. Напоследък двете страни направиха важни крачки към изграждането на нови структури на сигурността, които в края на краищата ще обезсмислят стратегическото равновесие от студената война и съответните споразумения, които го закрепват. НАТО прие възможността Русия да получи статут на равнопоставен партньор при вземането на определен тип решения.

Преди няколко дни Русия и САЩ обявиха, че ще се стремят до половин година да подпишат официален договор за съкращаване на нападателните ядрени оръжия. Договорът трябва да включва и мерки за контрол на изпълнението, каквито се съдържат в досегашните споразумения за разоръжаване. Тези решения отговарят на двете най-важни задачи на Путин в областта на сигурността. Това означава, че Буш вероятно бе прав вчера, когато обяви, че изтеглянето на САЩ от Договора за ПРО няма да засегне новите двустранни отношения, нито сигурността на Русия.

Все пак остава рискът, че изтеглянето от Договора и прекомерните амбиции на Вашингтон за противоракетната отбрана ще накърнят американските интереси. Пентагонът изглежда възнамерява да разработи и да разположи системата до края на мандата на Буш през 2004 г. Служители намекват, че ще настояват за придвижване на програмата дори и ако не се намери решение за оставащите технологични проблеми. Макар че Договорът за противоракетна отбрана бе двустранно споразумение между САЩ и Русия, обезсилването му има значение и за Китай, който за разлика от Москва има повод да се опасява, че малкият китайски ядрен арсенал лесно ще бъде елиминиран дори и от ограничена система за противоракетна отбрана.

Разработката на противоракетната отбрана трябва да е първостепенна задача на Пентагона в средносрочен и дългосрочен план. Сега, когато вече има свобода да продължи с интензивните изпитания, правителството на Буш трябва да уравновеси и амбициите си в тази област - които отдавна са се превърнали в непоклатима идеология за мнозина републиканци - за да успее да съхрани световната стабилност и сплотеност в предстоящата дълга борба срещу тероризма. Нито една терористична организация или пък приютяваща терористи държава не разполага с ракети, способни да достигнат САЩ. Бъдещите терористични нападения срещу САЩ вероятно ще са под друга форма.

Дори и след Договора за противоракетна отбрана Вашингтон трябва да продължи работата си по предложеното споразумение с Русия за съкращаване на нападателните ядрени оръжия и то така, че то да надживее сегашния президент. Правителството трябва редовно да осведомява не само Москва, но и Пекин за напредъка на изпитанията по противоракетната отбрана. То в никакъв случай не трябва да бърза да разположи системата, без да се увери напълно във възможностите на технологията и без консултации с Конгреса и със съюзниците от НАТО. С отказа си от Договора за ПРО Вашингтон откри пътя не само за изпитания на системата, но и за едностранното ѝ разполагане. Първото е необходимо, но второто би било рисковано и безотговорно.

По БТА