Отварянето на архивите ще разкрие посланици с агентурно минало

Отварянето на архивите ще разкрие посланици с агентурно минало

Бившият шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) Димо Гяуров определи като “мит” твърденията за “доброто” Първо главно управление (ПГУ) на ДС, което работило за националната сигурност и “лошото” Шесто, където са били доносниците.

“Няма добри, няма лоши”, заяви Димо Гяуров в петък в предаването “Пресклуб” на БНТ.

В Първо главно бяха “най-хранените синове и дъщери”

Той отбеляза, че външното разузнаване (ПГУ) “се е занимавало с някои малко по-чувствителни неща, които и до ден-днешен биха могли да бъдат чувствителни”.

“От друга гледна точка обаче към онова време в ПГУ са били най-хранените синове и дъщери. Разбирате какво имам предвид. От тази гледна точка и до ден-днешен отношението към тях е като към по-добрите. Но аз смятам, че няма никаква разлика”, каза Гяуров.

И в момента има посланици с агентурно минало

Запитан кое лоби, според него, прокарва внесената от левицата поправка в закона за разсекретяване на архивите да не отварят досиета на дипломати, както и на шефове на служби, които са работили за ДС по времето на комунизма, Димо Гаяров каза, че и сред днешните дипломати има разузнавачи на прикритие. Сред тях има както такива, работили за службите преди 1989 г.

“Винаги е било практика и желязно правило на всички служби по света посланиците да бъдат от категорията на т.нар. “чисти”. Така че смятам, че е недопустимо посланик да бъде служител на Държавна сигурност”, коментира Димо Гяуров.

Той отказа да уточни изпратени ли са лица с агентурно минало в страни членки на НАТО, макар че според процедурата те би трябвало да получат “клиърънс” и от ДКСИ.

Според него сега вероятно някой е силно притеснен, защото ще “се види, че не си е свършил работата, а е разправял големи приказки в Брюксел.”

Освен това ще се види, че сред дипломати и “други категории” не само, че има хора от онова време, а сега има върнати хора от онова време, допълни Гяуров. По думите му бивши служители на Шесто са върнати на работа в други служби.

Против предаването на архива на НРС

В отговор на въпрос Димо Гяуров каза, че докато е бил ръководител на НРС (1997 – 2003 г.), не бил против това в архива на службата да се правят проверки за публични личности. В същото време посочи, че е бил против да се предаде целия архив, защото това бил “особен”.

“Той неслучайно е наречен действащ архив, така че всяка една единица е условно архивирана към даден момент и би могла да бъде ползвана в следващия момент. Това беше аргументът тогава, че не трябва просто физически да се предават документите, но не и срещу проверките. И аз мога да ви уверя, че специално НРС в онзи период не е укрила нито едно име, не е активирала нито един сътрудник, каквито тези се лансираха тук-там по пресата”, поясни Димо Гяуров.

Не е изключено върху Дойчев да е оказван натиск

Помолен да коментира смъртта на шефа на архива в НРС Божидар Дойчев, който бе намерен убит в кабинета си преди две седмици и за когото прокуратурата твърди, че се е самоубил по лични причини, бившият директор на НРС каза:

“Не бих искал да спекулирам, тъй като не разполагам с достатъчно информация, но аз категорично отхвърлям личните мотиви и най-малкото до момента никой не е изложил сериозен аргумент в подкрепа на тази версия. Познавах много добре г-н Дойчев, изключително съвестен, изключително принципен, изключително честен и почтен човек. Не е изключено да му е бил наложен някакъв... да е бил подложен на някакъв натиск и това да е станало причина.”

Димо Гяуров беше категоричен, че по негово време никой по никакъв начин не е бил подлаган на натиск или заплашван. “Така че по онова време той не е направил нищо нередно, за да има някакви притеснения и това да доведе до неговото самоубийство. Не мога да говоря какво се е случило във времето след това, през последните три години”, допълни той.

Запитан дали предвид укриването на информацията за смъртта на Дойчев в продължение на 24 часа може да се допуснат манипулации с архива на НРС, Димо Гяуров заяви, че е възможно.

Той опроверга твърдения на бивши и настоящи шефове на службите, че няма унищожавани досиета и архиви и всичко било в наличност.

“Има хиляди дела, които се унищожени, които ги няма. На огромна част от тези дела са извадени т.нар. картончета от справочната картотека и са тотално са заличени”, обясни Димо Гяуров.

Журналистът Христо Христов, участващ в същото предаване, му опонира, че това не е точно така, което се доказва от неговото разследване за убийството на писателя Георги Марков Лондон през 1978 г.

Износ на капитали чрез службите с решения на МС и ЦК

Димо Гяуров коментира и темата с изнасянето на капитали от България в годините преди 1989 г. и малко след това. Преди седмица предшественикът на Гяуров в НРС Бриго Аспарухов заяви в предаването “Пресклуб” на БНТ, че парите са изтичали по линия на Четвърто управление (Научно-техническото разузнаване), а не през Първо главно.

“Аз бих казал, че Първо е имало отношение към фирмите в чужбина и към работата с определени парични средства, но схемата е много по-сложна и данните, информацията за това се намира на твърде много места в твърде много архиви”, каза Димо Гяуров, като посочи БНБ, бившето министерство на външната търговия и пр.

“Както и на Министерския съвет. Защото тези пари са се давали с решение на Министерския съвет, както и на ЦК на БКП”, уточни той.

Според обясненията му изпълнителите са били свързани с някогашното Научно-техническото разузнаване, чиито кадри са управлявали фирмите зад граница. Впоследствие никой не се интересувал как тези фирми са ликвидирани и какво се е случило с капитала им. Много често тоя капитал е бил под формата на сериозна собственост, България е притежавала включително оранжерии в чужбина, отбеляза бившият шеф на НРС.

“Така че, ако има изтичане на пари, то е станало под тази схема, а не под формата на куфарчета, занесени някъде. Куфарчета са носени с други цели на други места, включително и от разузнаването, и най-вече от военното разузнаване”, каза Димо Гяуров.

Запитан с какви цели и къде са носени тези куфарчета, той отговори: “Например за случаи на война, да бъдат изнесени и скрити някъде, за да могат да бъдат ползвани при нелегални условия.”

Според Димо Гауров процесът на трансформация на службите за сигурност е много сложен и трябва да бъде плавен. Една част от бившите служители не са били годни да работят при новите условия, а поради политическите назначения преди 10 ноември не са били и особено грамотни, по думите на Гяуров.

Той заяви, че не е освобождавал хора по политически причини, а в зависимост от това дали е бил годен да работи при новите условия. Тъй като в началото на 1990-те се създало много негативно отношение към службите, било трудно да се привличат нови попълнения.

Споделяне
Още от България