Отвлечените в Нигерия, сред които е и българин, обявиха исканията на похитителите

Четиримата заложници в Нигерия, сред които е и българинът Милко Ничев, са се свързали в понеделник по телефона с “Ройтерс” и са прочели исканията на похитителите, съобщиха от агенцията във вторник. 

Похитените предупреждават, че ако нигерийските власти предприемат опит за освобождаване със сила, те ще заплатят за това с живота си.

Четиримата мъже са съобщили, че към тях се отнасят добре и са представили списък от 5 искания на похитителите, които дават срок от 48 часа за изпълнението им.

Според исканията, бунтовническата група “Движение за независимост на делтата на Нигер” настоява за контрол над петролните находища в региона.

Другото условие е нефтодобивната компания “Шел” да плати на населението в щата 1.5 млрд. долара обезщетение за замърсяването, както и да бъдат освободени трима задържани водачи на местни етнически движения.

Ако правителството не изпълни тези искания в срок до 48 часа, ще носи отговорност за онова, което ще се случи, е казал по телефона британският заложник Найджъл Уотсън Кларк.

По думите на другия от обадилите се в Ройтерс заложници - хондурасецът Хари Ейванс - нигерийското правителство не бива да предприема военна намеса или да се опитва да освобождава похитените, тъй като в противен случай бунтовниците можели да убият четиримата работници.

След последната атака на бунтовници срещу платформа на “Шел” в неделя компанията изтегли 330 работници от 4 нефтени платформи в региона и се подготвя да продължи евакуацията, съобщи преди дни говорителят на фирмата.

При атаката загинаха 4 нигерийски войници и 8 бунтовници.

След последните нападения дневният добив на петрол в Нигерия е спаднал с 5%.

Вероятността “Шел” да изтегли персонала си засилва натиска върху нигерийското правителство да употреби сила срещу бунтовниците, отбелязва още агенцията.

Междувременно в коментар за Дарик радио търговският директор на международната петролна борса в Лондон Робърт Лофлин заяви, че евентуалното спиране на износа на петрол от Нигерия би довело до покачване на цената до 70 долара за барел. По думите му при едновременни кризи в Иран заради ядрената програма и в Нигерия заради отвличането на работници от нефтените платформи цените могат да достигнат и до 85 долара за барел, но това е малко вероятно.

Агенция Франс прес от своя страна припомня фактите около възникналото напрежение между етническото малцинство в делтата на река Нигер и петролната компания “Шел”.

Претенциите на етническото малцинство, живеещо в делтата на р. Нигер, към петролните компании, извършващи добив там, се изразяват от Движението за оцеляване на народа огони (МОСОП). То е основано през 1990 г. от активиста за защита на човешките права и писател Кен Саро Вива, който бе екзекутиран от тогавашния военен режим пет години по-късно, припомня агенцията.  

Етносът огони наброява едва 500 хиляди души на фона на 130-те милиона жители на Нигерия. В земите им обаче има огромни резерви на петрол и газ, от чието експлоатиране “Шел” извличаше значителни приходи в началото на 90-те години, преди да се оттегли от активен добив през 1993 г.

МОСОП критикува причиненото от добива на петрол замърсяване, което нанася тежки вреди на традиционния поминък на етноса - земеделието и риболова.

Преди “Шел” да напусне земите на огони, малцинството не получаваше никакви приходи от експлоатацията на петролните залежи в земите му.

Със среден добив от 2,5 милиона барела дневно, Нигерия е първият производител на петрол в Африка и шести износител на суровината в света. Въпреки че приходите от тази индустрия се оценяват на милиарди долари, местното население в богатата на петрол делта на река Нигер се оплаква, че не получава полагащия му се дял от тези пари.

Споделяне

Още от Свят

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?