Отвлечените в Нигерия, сред които е и българин, обявиха исканията на похитителите

Четиримата заложници в Нигерия, сред които е и българинът Милко Ничев, са се свързали в понеделник по телефона с “Ройтерс” и са прочели исканията на похитителите, съобщиха от агенцията във вторник. 

Похитените предупреждават, че ако нигерийските власти предприемат опит за освобождаване със сила, те ще заплатят за това с живота си.

Четиримата мъже са съобщили, че към тях се отнасят добре и са представили списък от 5 искания на похитителите, които дават срок от 48 часа за изпълнението им.

Според исканията, бунтовническата група “Движение за независимост на делтата на Нигер” настоява за контрол над петролните находища в региона.

Другото условие е нефтодобивната компания “Шел” да плати на населението в щата 1.5 млрд. долара обезщетение за замърсяването, както и да бъдат освободени трима задържани водачи на местни етнически движения.

Ако правителството не изпълни тези искания в срок до 48 часа, ще носи отговорност за онова, което ще се случи, е казал по телефона британският заложник Найджъл Уотсън Кларк.

По думите на другия от обадилите се в Ройтерс заложници - хондурасецът Хари Ейванс - нигерийското правителство не бива да предприема военна намеса или да се опитва да освобождава похитените, тъй като в противен случай бунтовниците можели да убият четиримата работници.

След последната атака на бунтовници срещу платформа на “Шел” в неделя компанията изтегли 330 работници от 4 нефтени платформи в региона и се подготвя да продължи евакуацията, съобщи преди дни говорителят на фирмата.

При атаката загинаха 4 нигерийски войници и 8 бунтовници.

След последните нападения дневният добив на петрол в Нигерия е спаднал с 5%.

Вероятността “Шел” да изтегли персонала си засилва натиска върху нигерийското правителство да употреби сила срещу бунтовниците, отбелязва още агенцията.

Междувременно в коментар за Дарик радио търговският директор на международната петролна борса в Лондон Робърт Лофлин заяви, че евентуалното спиране на износа на петрол от Нигерия би довело до покачване на цената до 70 долара за барел. По думите му при едновременни кризи в Иран заради ядрената програма и в Нигерия заради отвличането на работници от нефтените платформи цените могат да достигнат и до 85 долара за барел, но това е малко вероятно.

Агенция Франс прес от своя страна припомня фактите около възникналото напрежение между етническото малцинство в делтата на река Нигер и петролната компания “Шел”.

Претенциите на етническото малцинство, живеещо в делтата на р. Нигер, към петролните компании, извършващи добив там, се изразяват от Движението за оцеляване на народа огони (МОСОП). То е основано през 1990 г. от активиста за защита на човешките права и писател Кен Саро Вива, който бе екзекутиран от тогавашния военен режим пет години по-късно, припомня агенцията.  

Етносът огони наброява едва 500 хиляди души на фона на 130-те милиона жители на Нигерия. В земите им обаче има огромни резерви на петрол и газ, от чието експлоатиране “Шел” извличаше значителни приходи в началото на 90-те години, преди да се оттегли от активен добив през 1993 г.

МОСОП критикува причиненото от добива на петрол замърсяване, което нанася тежки вреди на традиционния поминък на етноса - земеделието и риболова.

Преди “Шел” да напусне земите на огони, малцинството не получаваше никакви приходи от експлоатацията на петролните залежи в земите му.

Със среден добив от 2,5 милиона барела дневно, Нигерия е първият производител на петрол в Африка и шести износител на суровината в света. Въпреки че приходите от тази индустрия се оценяват на милиарди долари, местното население в богатата на петрол делта на река Нигер се оплаква, че не получава полагащия му се дял от тези пари.

Споделяне

Още от Свят