Отвличайки самолета на Ryanair, Лукашенко се затъкна в орбитата на Русия

Отвличайки самолета на Ryanair, Лукашенко се затъкна в орбитата на Русия

Беларуските дисиденти очакват да бъдат арестувани в Беларус. Но до 23 май те мислеха, че на Запад са в безопасност. Именно тогава Роман Протасевич, 26-годишният беларуски журналист и граждански активист, се качи на самолет на Ryanair, който трябваше да лети от една държава в ЕС (Гърция) до друга (Литва). За негов ужас и за изумление на света, беларуското автократичното правителство го отвлече, пише британското списание "Икономист" в коментар по темата.

Самолетът прелиташе през въздушното пространство на Беларус на път за Литва, където Протасевич живее в изгнание. Внезапно на пилотите е казано, че на борда има бомба. Изтребител МиГ-29 е вдигнат, за да прихване самолета и да го ескортира до беларуската столица Минск, макар че това не е най-близкото летище. С кацането на самолета Протасевич е арестуван заедно с приятелката си София Сапега.

Никаква бомба не е открита. Предупреждението за такава просто е било номер.

Беларуският диктатор Александър Лукашенко бе стреснат от масовите граждански протести срещу измамата на изборите миналата година. Протасевич е съосновател на

Nexta - интернет каналът, който отразяваше, стимулираше и отчасти организираше тези протести. Сега той е заплашен с 15 години затвор. Във видео "признание", излъчено от властите след ареста му, той е със синини по челото, а част от шията му очевидно е покрита с фон дьо тен. Протасевич казва, че с него се отнасят "максимално коректно и по закон". Също толкова потискащо видео бе излъчено и със София Сапега, която е обвинена в подстрекателство към "масови безредици".

Западните правителства се надпреварваха да изразяват гнева си. Лидерите на ЕС настояха Протасевич и Сапега да бъдат освободени, затвориха европейските летища за беларуската държавна авиокомпания и препоръчаха на своите авиопревозвачи да избягват въздушното пространство на Беларус. Същото направи и Великобритания.

Най-значимата политическа стъпка дойде от Украйна, която напълно се солидаризира с лагера на Запада, спирайки вноса на електричество от съседен Беларус.

Сега ЕС, Америка и Великобритания работят върху нови икономически санкции срещу режима на Лукашенко. Лидерите на беларуската опозиция, които живеят на Запад и онези, които още не са в затвора, казват, че санкциите трябва да включват бойкот върху основния износ на страната – калий и нефтохимически продукти, както и забрани за пътуване и замразяване на активите на определени лица и държавно-контролирани организации. Съгласуването между 27-те страни от ЕС вероятно ще отнеме време.

Но ако западните лидери по-рано подхождаха по-сдържано, защото смятаха, че подобни стъпки ще тласнат Беларус по-близо до Русия, действията на Лукашенко стопиха тези опасения: неговата ярост го заклещи здраво в орбитата на Русия.

Кремъл е във възторг. Шефката на държавния чуждоезичен пропаганден канал Маргарита Симонян даде висока оценка на пиратските умения на Лукашенко: "Никога не съм мислила, че ще завиждам на Беларус. Но сега завиждам. Старият човек го направи красиво."

Руските телевизии разпространиха лъжите на беларуския диктатор за това, че бомбената заплаха дошла от Хамас, която ЕС е обявил за палестинска терористична група.

Обосновката даде руският външен министър Сергей Лавров: "Русия никога няма да остави Беларус в беда...и винаги ще се притича на помощ на своя съсед и стратегически съюзник. Ние имаме обща история и духовни ценности."

Общото между двата режима всъщност е най-вече страхът им от масови бунтове, които могат да ги лишат от власт. Миналото лято, когато Беларус бе разлюлян от протести, изглеждаше, че още една "цветна революция" в бивша съветска страна може да събори още един диктатор. Владимир Путин, който не одобрява такива неща, се намеси с предложение за икономическа помощ и обещание да предостави служители по сигурността да подсилят структурите на Лукашенко, ако те се разклатят. Той също така изпрати руски екип, който при необходимост да поеме части от пропагандната машина на Беларус. Целта на Путин не беше да засили позициите на Лукашенко, на когото той няма доверие, а да си осигури хватка над Беларус, която възприема като ключово бойно поле в конфронтацията си със Запада, пише "Икономист".

Години наред Лукашенко ловко настройваше Русия срещу Запада, за да изнудва повече пари от едните и другите. Преди две години, когато Путин натискаше за по-дълбок съюз между Русия и Беларус, за да може да оглави нова империя, Лукашенко се възпротиви, заемайки необичайната роля на борец за беларуската независимост. Но след като открадна изборите и впоследствие заповяда масови арести, побои и тормоз на всички, които протестират, той загуби и последното зрънце легитимност в страната си и същевременно отблъсна чуждестранните сили, които по-рано го толерираха. Сега вече му остана само един възможен съюзник, джудо ентусиастът в Москва.

Спойката между Русия и съпротивляващата се по-рано Беларус продължава. Путин се срещна с Лукашенко на 22 април и оцени високо напредъка в задълбочаването на съюза между двете страни. Няколко дни по-рано руската служба за сигурност ФСБ, която в момента играе доминираща роля в руската политика, заяви, че си сътрудничи с беларуската КГБ (както все още се нарича) за разкриването на заговор на Запада за покушение срещу Лукашенко. Путин сподели тази конспиративна теория миналия месец в телефонния си разговор с Джо Байдън, с когото ще се срещне на 16 юни в Женева.

Беларус незабавно превъплъти сюжета за пуча в пропаганден филм, наречен "Да убиеш президента". По думите на Николай Карпенков, един от генералите на Лукашенко, този филм "ясно показва как тази мека, мила опозиция, бореща се за мирни промени, представлява всъщност кръвожадни псета, готови на военен преврат, убийство и отвличане".

Беларуските служби за сигурност твърдят, че в действителност се борят с терора, а не го пропагандират: "Ние сме готови да действаме. Когато дойде заповед, ние ще ги намерим и очистим...ние ще направим света по-свободен".

Отвличането на самолета на Ryanair заради ареста на Протасевич бе обявен като част от "контра-терористична" операция, произтичаща от все по-дълбокото сътрудничество с Русия. Вероятно тя цели да осигури финансова подкрепа за Беларус в случай на по-твърди санкции.

В момента Беларус тества новите граници на "трансгранична репресия". Авторитарни режими като тези в Русия, Китай и Руанда отдавна преследват вътрешни дисиденти и отвъд границите си. Сега някои ще се изкушат да копират новата тактика на Лукашенко. Дисиденти в изгнание от различни народности ще бъдат по-притеснени да се качват на самолет. Беларуските дисиденти ще се чудят дали да ще са в безопасност, когато летят над Русия, която авиокомпаниите е по-трудно да заобикалят, отколкото родната им Беларус.

Когато Байдън и Путин се срещнат след три седмици, демократът и деспотът ще имат много повече какво да дискутират, завършва "Икономист".

Споделяне

Още от Свят