Отзивчивост

“Илия Павлов: Ало?
Димитър Калчев: Да... Шефе, здрасти!”

...

Това не е обаждане от Оня свят. Макар че спор няма: след като Призракът на комунизма броди над половин век в родината ни, доста зли духове, караконджули и таласъми се намножиха...Но в случая действието се развива в късната есен на 1997 година. Илия Павлов, президент на Мултигруп (по-късно MG корпорация) - най-мощната икономическа групировка в България, се обажда на Димитър Калчев, кмет на Русе, издигнат от БСП. Двамата провеждат телефонен разговор, но не знаят, че разговорът се записва със специални разузнавателни средства. Поводът за подслушването е разследването на убийството на Андрей Луканов.

През април 2003 г. този разговор е публикуван в първия брой на в. “Седем” и широко коментиран в медиите. По това време Димитър Калчев вече е министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски. Илия Павлов е застрелян месец по-рано – участ, която сполетя други “шефове” преди и след него.  

Името му е синоним на корпоративното разграбване на страната, емблема на възможността да се трупат несметни богатства чрез купуване на политици и “свои хора” в държавната администрация. Темата на телефонния разговор през 1997-ма  е кому да се даде нещо, което не принадлежи на нито един от двамата, но очевидно “даването” му е в тяхна власт. Става дума за пристанищна площадка в Русе, очевидно твърде важна за нечий бизнес.

Като много други скандали и този отзвуча, а министър Калчев не само не бе разследван за корупция, но дори и не бе принуден да си подаде оставката.

Сетих се за този случай покрай току-що отминалите местни избори. Купуването на гласове ще продължава. И не защото няма как да се предотврати, а защото никой не иска това да стане. От години сякаш изборите в България се правят, за да се убедят почтените хора, че ... нямат избор.

По всяка вероятност и през идните четири години не един кмет ще застава чинно пред някой друг Илия Павлов и ще козирува: ”Слушам, Шефе!”

Но дали само кметове и общински съветници стоят мирно пред своите сенчести “шефове”? А ако и министри... или (сакън, не дай си Боже!) премиерът или президентът на България изпъват понякога снага, щом звънне телефонът и произнасят чинно: “Слушам, Шефе!”?

Този въпрос е резонен. Угодничеството от страна на български политици към забогатели по съмнителен начин и игнорирането на легитимните права и нужди на обикновените граждани, са тревожен признак.

Хазартната дейност, която в ЕС се облага с най-високи данъци, у нас се радва на завидна отзивчивост от страна на управляващите. За втори път министър Орешарски предлага "по-справедливо данъчно облагане", т.е. по-ниски данъци за хазартните предприемачи. В същото време министърът показа цинична неотстъпчивост пред основателните искания на българските учители.

Учителският труд е обществено – значим и никак не е лек. Ако учителите не получават достойно заплащане, това пряко и косвено се отразява и на качеството на образованието. А образованието - това е бъдещето на страната и би следвало да бъде приоритет за всяко правителство.

В Холандия най-голямото перо от бюджета – 32.5 милиарда евро е за образование, култура и наука. Следва перото за социални грижи и на трето място - за здравеопазване. За сравнение - вътрешните работи имат бюджет 5,7 милиарда.

В България приоритет очевидно е хазартът.

...

“Димитър Калчев: Разбрах, ясно... Всичко е ясно!
Илия Павлов: Виж кво, много разчитам на тебе, да знаеш.
Димитър Калчев: Не, ще се оправя... Край, край, край... Оправям се, да... Айде”.

Оправията е ясна. Отзивчивостта - също.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?