"Овергаз" не знае каква е газовата отстъпка от април

Господин Дончев, вие ръководите "Овергаз", който е един от основните доставчици на руски газ у нас. В края на март премиерът обяви, че е договорена отстъпка от 11% в цената на газа от 1 април. Според вас как ще се отрази това върху юлските цени на газа и парното?

Тук първият въпрос е каква е тази договорка за отстъпка, защото аз не съм информиран как тя ще се реализира. Вторият въпрос е къде и как ще се почуства това намаление в цената за крайно потребление. Не мога да ви кажа. Политиката на това правителство е такава, че не остава много в "Булгаргаз". Принципно намалението на цените на входа би трябвало да се отрази и на вътрешните цени, освен ако разликата не отиде за покриване на недовзети приходи на "Булгаргаз".

 

Трябва ли потребителите на газ у нас да се притесняват, че седем месеца преди изтичането на сегашните договори за доставки на руски газ все още няма яснота от 2013 г. какви количества, при какви условия, на какви цени и за колко време ще внася "Булгаргаз" от "Газпром"?

 

Защо трябва да се притесняват от това, че "Булгаргаз" няма договор? "Овергаз" може пък да има.

 

Търговското дружество "Булгаргаз" и търговското дружество "Овергаз" имат абсолютно еднакви права на базата на действащото законодателство. Не разбирам защо министри, премиери и предишният президент – най-вече, ходят да договарят количества газ за "Булгаргаз". Да не би да са на заплата там? Да сте чули американски президент да ходи да договаря газ някъде?

 

Притеснения за газовите доставки за България не трябва да има, защото няма пазар, който да е останал без нужната му суровина. Ако има търсене за една стока, тя ще се достави.

 

Но все пак несигурността за доставките затруднява планирането при големите потребители на природен газ.

 

Така е. От една страна няма съмнение, че газ ще има. Но от друга страна това, че някой ще го доставя, не дава възможност на големите компании да контактуват с него, за да знаят при какви условия ще ползват суровината. Тази неопределеност съществува и при "Булгаргаз", защото и те не могат да кажат какви ще са цените им, тъй като ги определя ДКЕВР на три месеца. Никой не знае каква е цената по договора с "Газпром", каква цена ще даде ДКЕВР.

 

Би било много добре, ако има компания, дублираща "Булгаргаз", която да може гъвкаво да реагира на пазара и да хеджира рисковете му.

 

Преди време казахте, че имате възможност да доставите директно на българската индустрия 700 млн. куб. м природен газ, ако "Булгартрансгаз" ви пусне до преносната мрежа, но операторът засега отказва да направи това.

 

Със сигурност "Овергаз" може да внесе и повече. Днес ние продължаваме да имаме договори за 2.2 млрд. куб. м газ и обещавам на българския бизнес, че няма да остане без газ.

 

Как ще го доставите, като "Булгартрансгаз" не ви пуска до преносната мрежа?

 

Аз знам, че мога да доставя на входа на българската газопреносна мрежа толкова количества, от колкото има нужда пазарът.

 

А можете ли да доставяте на по-ниски цени от тези на "Булгаргаз"?

 

Когато през 1995 г. подписахме първия договор с "Булгаргаз", свалихме цената с 15 процента. От тогава досега цената на договорите, по които "Газпром" внася газ в България, са най-ниските в Европа.

 

Премиерът обяви, че ние плащаме на "Газпром" 600 долара, докато в Германия е 300 долара за 1000 куб. м.

 

Това не е вярно, в България газът е най-евтин от цяла Европа. Отворете сайтовете и вижте, че това е пълна манипулация. За Германия например цената по дългосрочните договори падна по обективни причини – слабо търсене при свръхпредлагане, скъси се маршрутът за доставка (през "Северен поток" – бел. авт.).

 

И всички спекулации за Германия са въз основа на моментно състояние, когато цените на застоялата суровина на терминалите за втечнен газ (LNG) паднаха и търговията не беше нормална. Това беше кризисна ситуация. Но това не е аргумент, защото и в супермаркета като изтече срокът на годност на консервите им се свалят цените.

 

Няма аргументи, които в дългосрочен план да показват, че втечненият газ ще е по-конкурентен от тръбопроводния.

 

Но тръбопроводният газ е натоварен с политика.

 

Досега само веднъж е имало проблем с тръбопроводния газ – през януари 2009 г. заради конфликта между Украйна и Русия. И само ние имахме проблеми. Защо Франция, Германия, Унгария нямаха?

 

Защото ние имаме само една тръба, по която доставяме единствено руски газ. Нямаме газови връзки с други страни за алтернативни доставки.

 

Сигурно и за това са виновни руснаците. Аз питам защо са необходими тези връзки?

 

Нали през тях ще внасяме газ от Азербайджан, Катар, Египет, Туркменистан и др., ще има конкуренция и цените ще паднат?

 

А защо не внасяме и сега газ от другаде? В търговията има понятие като суапова сделка. И ако този алтернативен газ, за който говорите, има шанс да стигне до Турция или Гърция, включително на LNG-терминал, то защо да не влезе у нас на базата на суап. Ние казваме на турците: Ето, доставихме на ваша територия 1 млрд. куб. м., те остават за вас, а ние ще ползваме онзи 1 млрд. куб. м руски газ, който трябва да ви транзитираме. Плащате ни цената, която дължите на "Газпром експорт", получавате количествата.

 

Излиза, че газовите междусистемни връзки са ненужни?

 

Те са нужни само, за да се открадне от инвестицията, да се уреди правилният изпълнител. Те са нужни не за диверсификация на доставките, а за да се повиши сигурността им. Както всяко друго съоръжение, и газопроводът може да откаже, както вкъщи се повреждат кранчета, стават течове. В такива случаи трябва да имаш програма какво правиш, как си подсигурен. Но и за това има европейски директиви, български наредби как да сме подсигурени при срив в енергийните доставки, но никой не ги спазва.

 

Защо, според вас, на енергетиката се гледа като на таен и корумпиран отрасъл, където се въртят много пари?

 

Така е, защото в тази сфера има много държава. Там, където има публични пари, задължително има корупция. Например не е работа на държавата да произвежда ток. В Америка няма нито един цент инвестиция в енергетиката.

 

Да, но българските потребители масово вярват, че токът поскъпва, защото ЕРП-тата са приватизирани от чужденци. Има призиви за национализация на електроразпределителните дружества.

 

В България никога не е правен опит да се водят грамотни разговори в сферата на енергетиката. Отделен е въпросът, че енергията в цял свят е поскъпнала. През 1998 г. петролът струваше 8 долара за барел, 2008 г. цената вече беше 160 долара. Това е 20 пъти повече, но поскъпнал ли е 20 пъти токът? Причината за поскъпването на тока не е в ЕРП-ата - токът не се произвежда търкайки две парчета дърво, а с енергоресурси, които купуваме от световните борси.

 

Какъв е интересът, който продължава да държи енергетиката в толкова непрозрачно състояние?

 

Корупцията. Необходимостта временно пребиваващите във властта да осребрят своите заслуги. Комбинацията е много проста: Ако политикът обслужва считаните за правилни геополитически интереси, получава правото да се корумпира. А това не е възможно да се случи в "частна” енергетика. Затова и всички политици много ги е яд на царя и на Шулева за приватизираните ЕРП-та.

 

По отношение на геополитическите интереси в енергетиката напоследък се твърди, че от крайно проруска позиция махалото е минало на проамериканска. Какъв е според вас националният интерес и как се отстоява?

 

Първо, аз не съм сигурен, че има противопоставяне на руските и американските геополитически интереси. Това по-скоро е в мозъците на българските елементарни политици.

 

По отношение на националния интерес, аз не разбирам напъните да сме енергиен център на Балканите. Защо да не сме кол център или аутсорсинг център или логистичен център.

 

Вероятно защото се смята, че десетилетия е инвестирано в енергетиката, притежаваме конкурентноспособност и можем да я оползотворим.

 

Това е друг въпрос и ако е така, нека да дойде частният инвеститор и да реализира енергийни проекти със свои пари, а не с пари на данъкоплатеца.

 

Кой губи и кой печели от това, че либерализацията на енергийния пазар у нас остава само на хартия?

 

Не е добре, че няма либерализация. С риск да ме упрекнат, че имам личен интерес, тъй като компанията, която съм основал, има корпоративни интереси от свободния енергиен пазар, ще кажа, че нищо не може да замени конкуренцията. Свободните хора трябва да имат право на избор. Когато ние започнахме да правим газификация, бяхме свободно конкуриращи се предприятия, но после 1998 г. правителството на господин Костов създаде лицензионния режим. Нещо повече - като създаде районите за газификация, единственото газово находище в Бутан остана извън тези територии. Можете да си представите за каква компетентност става въпрос.

 

Аз не искам да съм лицензиант, да съм монополист. Липсва ми конкуренцията. Тя липсва на младите хора, за да са в състезание всеки ден, а не да смятат, че всичко им се дава наготово.

 

В известна степен махането на т.нар трима посредници в доставките на руски газ от 2013 г., сред които е и "Овергаз", също създава монопол за единствения бъдещ доставчик, с който ще работи "Булгаргаз".

 

Добър пример в доказателство на тезата ми, че държавата не само не гарантира правата на частна собственост и договаряне. На какво основание и в полза на кого този бабаит държавата не зачита правата на тези компании?! А в историята има толкова много премери за това каква следва от факта, че обществото проявява безхаберие в такива случаи.

 

А колкото до монопола на "Булгаргаз", искам да кажа, че той е ненужен, нездравословен, дори паразитен в сектора. И това няма нищо общо с безспорните професионални качества на г-н Гогов, изпълнителният директор на "Булгаргаз". Тази компания, поставена между нас и нас, не произвежда добавена стойност. Няма нито един разумен аргумент в полза на това положение. Не така ще изглеждат нещата, когато "Булгаргаз" започне да доставя природен газ по множеството договори, подписани от президента Първанов и преподписани (напоследък) от премиера.

 

След като повторихте тезата си за ненужния "Булгаргаз" и за свободните пазарни механизми, според вас необходима ли е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която да определя цените на ток, парно, газ?

 

Нещата са навързани – като има изкуствено създадени от държавата монополи с предоставени права на базата на лицензии, трябва да има някой, който да контролира как тези монополи си изпълняват задълженията.

 

Но не мога да разбера защо всичко в ДКЕВР трябва да е тайно, след като решенията ѝ засягат цялото общество. Трудно мога да си представя, че въобще в държавата може да има нещо, което да представлява класифицирана информация. Но ако приемем, че има такава, всяка друга трябва да е публична, защото държавата функционира в наше име и наша полза, ако сме свободно общество.

 

Искате публичност от ДКЕВР, но газовите договори остават тайна.

 

Когато всичко, което върши държавата и което засяга хората, стане публично, тогава според мен вече може да започнем да обсъждаме кои търговски договори може да станат публични и кои да останат тайни.

 

Какво общо има обществото с търговските договори? Ние може да се договаряме каквото искаме. Особено когато става въпрос за ключови суровини, защо например съседите ни трябва да знаят какви условия сме постигнали ние? Нали тогава другите ще поискат същите условия? В контекста на добрите международни практики не може един доставчик да си позволява често до предоставя своя продукт на различни цени на клиентите си. Те трябва да са равнопоставени, защото в противен случай онзи клиент, който не е бил равнопоставен, може да се обърне към арбитраж.

 

Призивите за изнасяне на договорите са евтин популизъм.

 

Докъде стигнаха проучванията за нефт и газ у нас, в които участвате?

 

Правим проучвания в Североизточна България, в блоковете "Провадия", "Тракия", в два блока работим с партньори. Правим инвестиции, имаме надежда, но още е рано да се каже какво ще излезе, не сме близо до търговско откритие.

 

Местният добив ще свали ли чувствително цените на газа у нас?

 

При всички положения ще има отражения върху микса за крайната цена на газа. При преносна такса от 1.70 долара за 100 км, за да се достави сега руският газ от 6 хил. км, това товари цената със 120 долара за 1000 куб. м. Така че поне с толкова цената може да падне.

 

На първия консултативен съвет при президента Плевнелиев се изведе като първи енергиен приоритет енергийната ефективност. Как си я представяте, че ще се случи?

 

Това беше ясно още от социалистическо време, от началото на 1980 г., но никой в България не се замисляше върху производителността на труда и енергийната ефективност. Едва сега се артикулира като приоритет, но остава въпросът как ще се случи тази енергийна ефективност. Как ще се стимулират инвестициите, как алтернативните източници на енергия да станат по-достъпни за хората, как еврофондовете ще насърчат инвестицията на гражданите в газификация, например, или ако искат да си сложат на покрива фотоволтаични панели. Санирането на жилищата е по-широк въпрос.

 

Ще бъда обвинен в корпоративни интереси, но природният газ и ползващите го технологии остават най-ефективни. Всички правителства поставят газификацията сред приоритетите си, а никой нищо не прави по въпроса. Преди 12 години предложихме на държавата програма за газификация за 420 млн. долара, която да се финансира от "Булгаргаз" с част от транзитните такси и която досега можеше да бъде реализирана, още повече, че тогава имаше евтин газ от количествата по Ямбургската спогодба.

 

Голяма грешка е, че тези количества се продаваха изключително евтино. Трябваше да се продават по пазарни цени и разликата да влиза във фонд за енергийна ефективност и с тях да се финансират проекти. Колко милиарда се подариха на "Химко" - Враца, чрез цени от 3 долара за 1000 куб. м природен газ през 1996-1997 година? Къде е сега "Химко"? Ето това е резултатът от държавните действия за поддържане на евтини цени на суровините.

 

За състоянието на българската икономика, предприемачеството и ролята на държавата в обществото четете във втората част на интервюто, която ще бъде публикувана в неделя