Оздравяването на общини може да излезе скъпо за бюджета

В края на май месец бяха приети промените в Закона за публичните финанси, с които се въведоха нови правила за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини и се отвори възможност за предоставяне на безлихвени заеми от централния бюджет. Веднага след приемането на новите текстове коментирахме някои от недъзите на този механизъм, който, макар и по идея да има дисциплиниращ характер, може да доведе както до финансови, така и до политически проблеми, без всъщност да реши големите структурни предизвикателства пред общинските бюджети.

Няколко месеца след приемането на този механизъм вече знаем първата група общини, чиито финансови показатели са влошени и съответно е необходимо откриване на процедура по финансово оздравяване. Спрямо данните към средата на 2016 г. това са общо 36 общини в страната, сред които са и областните центрове Видин, Кърджали, Ловеч, Перник, Сливен и Смолян. Към момента се знае, че всички са изготвили проекти на своите планове за финансово оздравяване и се очаква (или вече се дискутира получено) становище на финансовото министерство. Без да се дават много детайли, публичните изяви на финансовия министър показаха недоволство от голяма част от получените оздравителни планове, което ни навежда на мисълта, че ще се изискват повече мерки. Това, което липсва като публична информация към момента, обаче е и размерът на поисканите безлихвени заеми, тоест сумата, която българският данъкоплатец ще задели, за да спасява закъсали общини. Правим уговорката, че законът позволява този заем да не се връща (по предложение на финансовия министър и с акт на Министерски съвет) и на практика да се превърне в безвъзмездна помощ за оздравяване.

Проверка на ИПИ в публикуваните проекто планове на част от местните власти потвърждава донякъде становището на финансовото министерство за недостатъчно добре обосновани планове, както и нашите опасения, че повечето общини изискват от държавата доста сериозни суми.

Какво пише в плановете?

От оскъдния брой оздравителни планове, публикувани онлайн, прегледахме тези на 8 общини - това са Перник, Ловеч, Неделино, Доспат, Рудозем, Кърджали, Видин и Сливен. Видно е, че закъсалите общините възнамеряват да използват исканите средства най-вече за погасяване на стари задължения. Самите планове дават представа за състоянието и задлъжнялостта на общините, но в общия случай не представят ясна стратегия за оздравяването им във фиксирания тригодишен период.

За да могат да подобрят финансовото си състояние в идните три години, общините предприемат сходни мерки за действие. От страна на приходите, почти всяка община е обещала, че ще се работи усилено по подобряването на събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства. Предприето е и повишаването на редица такси - за ползване на тротоари, пазари и тържища, технически услуги. Както и въвеждането на нови – за синя зона за паркиране, за използване на спортни зали съоръжения на общините, хижи, басейни и т.н.

Освен увеличението на такси и данъци, някои от общините прибягват до по-нестандартни мерки за повишаване на приходите и ограничаване на разходите, като например откриване и популяризиране на дарителски сметки за събиране на помощни средства за общината, намаляване разходите за улично осветление или свеждане на ремонтите до абсолютен минимум. По отношение на разходите повечето общини предприемат оптимизация на бюджетите на местната администрация, като ще се спестява и от бюджетите за културни дейности и от финансирането на спортните клубове.

В община Перник (виж тук), приходните мерки, в т.ч. по-добрата събираемост на данъците върху недвижимите имоти и превозните средства, както и увеличението на данъка за придобиване на имущество и увеличението в размера на някои такси, е оценено да донесе повече приходи в размер на около 2.6 млн. лв. повече приходи до 2019 година. По отношение на разходите община Перник ще съкращава разходите за издръжка с около 1.2 млн. лв. годишно (общо 3.5 млн. до 2019 г.), както и разходите за персонал, в т.ч. в общинския съвет, с 350 хил. лв. до 2019 година.

Перник, която е общината с най-висок размер на просрочените задължения по бюджет към средата на 2016 г. (18.5 млн. лв.), е поискала от държавата 20 млн. лв. безлихвен заем (16 млн. лв. до края на 2016 г. и 4 млн. лв. през 2017 г.). В замяна на това, наред с вече споменатите мерки, общината предлага ревизиране на договорите за строителство, приоритизирането на разходите за текущ ремонт (като те се сведат само до поемане на неотложните ремонти) и "строг контрол” над разходите за улично осветление.

Очакваният фискален ефект от заложените от Перник мерки по оздравяването възлизат на 10,2 млн. лв., като всички средства ще бъдат използвани за погасяване на просрочени задължения, както и за връщане на предоставените безлихвени заеми. Срещу тези мерки обаче стои безлихвен заем от 20 млн. лв. от държавата.

Община Сливен (виж тук), която е веднага след Перник по размер на просрочени задължения по бюджет (17.6 млн. лв.) е заявила, че иска 17.25 млн. лв. под формата на временен безлихвен заем. Със средствата общината разчита да покрие просрочия и текущи разходи, като така преведе стойностите на финансовите си показатели в допустимите рамки. За да увеличи събираемостта на приходите, община Сливен предвижда увеличаване на такса битови отпадъци с по 17% през следващите 3 години, увеличаване на такса за ползване на детски градини от 35 лв. на 45 лв., както и увеличаване на такса придобиване на недвижимо имущество от 2.2% на 2,8%.

От оздравителния план става ясно, че общината е плащала нереално голяма сума за сигурност (главно охрана на общински обекти) - близо 1 млн. лв. годишно. Сега съответните договори ще бъдат ревизирани. Високи разходи са записани и за социални услуги. Те достигат 14 лв. на жител, като средното ниво в другите общини в страната е 9 лв.

Община Кърджали (виж тук) ще поиска 7.8 млн. лв. от държавата. За да може да подобри финансовото си състояние, общината ще предприеме вдигане на данъците върху имотите, по-мощните автомобили и туризма. Разходите ще се сведат на минимум, като се направят съкращения в администрацията и се намалят културните и спортни бюджети.

Исканият кредит от община Доспат (виж тук) е 6.6 млн. лв., като според публикувания доклад сумата ще бъде възвърната до средата на 2019 година. Мерките, които общината е предприела включват повишаване събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства, патентния и туристически данък. За да намали разходите, Доспат ще отреже от разходите за издръжка на администрацията и ще ограничи капиталовите разходи, финансирани от собствени приходи.

В подобен дух са и останалите оздравителни планове. Общо за въпросните 8 общини, сумата на поисканите безлихвени заеми е близо 70 млн. лева. Макар в самите планове да са залегнали дисциплиниращи мерки - по отношение както на приходите, така и на разходите, в общия случай по-голямата цена на оздравяването пада върху централния бюджет. Това е очаквано на фона на това, че по-голяма част от парите отиват за стари задължения, както и поради структурата на местните бюджети, която не дава достатъчно инструменти на местните власти и на практика може да вкара бюджета в сериозни проблеми с подписването на един или друг неизгоден договор. Размерът на безлихвените заеми безспорно ще направи въпросните общини още по-зависими от централната власт, тъй като възможността за допълнителна субсидия, тоест опростяване на заема, е повече от примамлива. Колкото до данъкоплатците, те поне могат да се надяват, че някои от мерките срещу прахосничеството на местно ниво ще проработят и местните финанси на някои проблемни общини ще влезнат в ред, макар и най-вероятно на висока цена за бюджета. В дългосрочен план, дебатът за децентрализацията и данъчните правомощия на местните власти ще остане по-важен от процедурата по оздравяване на общини.

Статията е публукувана на ИПИ.bg

Още по темата
Още от Анализи и Коментари