Оживени дебати за ползата от бустерните дози от ваксините срещу Covid-19

Необходима предпазна мярка за подновяване на имунитета срещу Covid-19 или мярка без научно основание, поставяща в неравностойно положение бедните страни? Вероятността за поставяне на трета доза ваксина на цялото население е обект на оживени дебати.

Някои страни, например Франция, започнаха да поставят бустерна доза на определени категории от населението: възрастни хора (шест месеца след ваксинацията) и хора с отслабена имунна система.

Тези страни оправдават това, като посочват намаляването на ефикасността на ваксините срещу заразяването с варианта Делта, спад, който изглежда се засилва с течение на времето.

Други правителства са стигнали по-далеч или имат намерение да го сторят. В Израел третата доза е достъпна от 12-годишна възраст, пет месеца след ваксинацията. САЩ планират да започнат от 20 септември кампания за поставяне на бустерна доза на всички американци, получили ваксините на Moderna и Pfizer.

Това е мярка, която Световната здравна организация (СЗО) е порицавала многократно.

"Засега не искаме да ставаме свидетели на широко използване на бустерни дози за здрави хора, които са напълно ваксинирани", потвърди в сряда генералният директор на организацията Тедрос Аданом Гебрейесус.

"Няма да мълча, когато компаниите и държавите, които контролират световните доставки на ваксини, смятат, че бедните в света трябва да се задоволят с остатъците", заяви раздразнено той.

Какви са ползите?

От научна гледна точка, съществува консенсус за поставянето на трета доза на лицата, определяни като "имунокомпрометирани", с други думи с отслабена имунна система (например от рак или присаждане на орган). Изследвания са показвали, че въпреки ваксинацията, техният организъм не произвежда достатъчно антитела (основният критерий за оценяване на ефективността на ваксините).

Макар че има по-малко данни, аналогична логика се прилага и за възрастните хора, чиято имунна система е по-малко ефикасна поради остаряването.

От друга страна, учените оспорват ползата от бустерна доза за младите хора в добро здраве, като сочат липсата на научни доказателства.

"Не сме сигурни, че ще има голяма полза", заяви пред АФП кардиологът Флориан Зорес от френската организация "Дю коте дьо ла сианс" ("От страна на науката"), целяща да защитава научната почтеност.

Според него "бихме могли да направим проучвания, да мислим за целевите популации, вместо да поставяме трета доза на цялото население, или да правим тестове за антитела", за да определим дали някой се нуждае от бустерната доза. "Това би било малко по-интелигентно от научна гледна точка", заяви д-р Зорес.

Ефект на бумеранга

Впрочем, въпросът за неравенството при достъпа до ваксини между бедни и богати страни, повдигнат от СЗО, не е чисто етичен. Той е и прагматичен по отношение на здравеопазването.

"Не съм изобщо убеден, че приоритетът на богатите страни трябва да бъде да се постави трета доза, преди голяма част от населението на планетата да е получило първите си две", заяви пред АФП епидемиологът Антоан Флао.

Защото, позволявайки на вируса да се разпространява в голяма част от света, богатите страни се излагат на "особено тежък ефект на бумеранга, ако тези екзотични епидемии доведат до появата на нови варианти, които са по-заразни, по-опасни и не се влияят от съществуващите ваксини", смята той.

Според професор Флао, директор на Института по глобално здравеопазване в Женевския университет, поставянето на бустерна доза в Израел ще послужи за тест за по-голямата част от света.

"Ако ползата от третата доза там е значителна, експертите ще бъдат по-склонни да подкрепят принципното ѝ прилагане", прогнозира той.

"Ако ползата остане не особено голяма, ще трябва да си поставим въпроса за по-добрата стратегия за момента: да ваксинираме с трета доза най-богатите обитатели на планетата, от което те ще получат маргинална полза, като оставим най-бедните много слабо защитени, или напротив, да се ваксинира първо цялата планета", заяви той в заключение.

По БТА