Икономическото бъдеще на България в идните две години според "Индъстри Уоч"

Оживление в доходите и потреблението, кредитна експанзия и отпушени еврофондове

Най-ниските някога в България лихви по заемите ще продължат тенденцията за кредитна експанзия, която ще движи потреблението, производството, предприемаческия бизнес и ръста на инвестициите, а те на свой ред ще окажат натиск на пазара на труда. В комбинация с очакваното отпушване на европейските фондове за българските проекти, това ще се отрази върху ръста на икономиката в следващите 12-24 месеца. Какви са рисковете и предизвикателството пред българската икономика в периода 2017-2018 г. представи "Индъстри Уоч" в понеделник, в свой анализ.

Годишният обзор на организацията сочи, че повече от две години икономическият ръст е около 3.5%, безработицата спада, заетостта расте, като основните показатели на пазара на труда доближават стойностите от 2007 г. - преди световната финансова криза.

През последните няколко тримесечия има ускоряване на ръста на заплатите, като страната ни отчита втори най-висок темп на нарастване на разходите за труд в ЕС от 18.7%. Това се дължи на най-вече на видимите дефицити в разширяващите се бизнес сектори. Общият разполагаем доход на домакинствата нараства и това се отразява във все по-осезаем ръст на потреблението през последната година. Лихвите по кредитите са спаднали с около 2 процентни пункта само за последните 12 месеца, а през последните месеци темповете на увеличение на новото банково кредитиране се ускоряват.

Това води до осезаем ръст на потреблението на домакинствата и последващо разширяване на инвестиции, насочени към задоволяване на вътрешното търсене. Към предпоставките за икономически ръст трябва да се прибави ефектът от очакваното увеличение в следващите 12-24 месеца на публичните инвестиции, финансирани по оперативните програми, след огромния спад през 2016 г. и началото на 2017 г. Такава промяна ще има отражение както върху пазара на труда, така и върху цената на активите, отбелязват от "Индъстри Уоч".

След свиването на инвестициите с общо 36 на сто в периода 2009-2011 г., започна тяхното възстановяване, но то е доста бавно – едва 0.8 процента годишно. През 2016 г. обаче те отново дръпват назад с 4 процента спрямо година по-рано и като цяло делът на инвестициите от БВП през миналата година е на нивото от 2008 г. - 19.1 на сто.

От "Индъстри Уоч" отбелязват още, че спрямо 2008 г. сега се увеличението на създаването нови работни места е значително по-малко, но ситуацията на пазара на труда е сходна

Свитото предлагане на труд в ситуация на икономически растеж и увеличеното търсене от страна на работодателите води до ръст на общите разходи за труд. Докато през 2008-2009 г. заплатите са се увеличили с 9.5% и 13.5%, през 2014-2015 г. ръстът е забавен до около 7.1%, но от началото на 2016 г. се наблюдава ускоряване на темпа, като към първото тримесечие на 2017 г. вече нарастването достига 10.2% на годишна база.

Според анализа, наблюдаваното през настоящата година икономическо оживление се дължи на ускоряването на кредитната експанзия. След достигнатите върхови нива на лихвите по заемите през лятото на 2009 г. днес фирмените кредити са поевтинели с около 8 процентни пункта, а потребителските домакинските - с над 6 процентни пункта. Това са и исторически най-ниските лихви у нас – цената на новите бизнес кредити пада до 3.5% през юни 2017 г. Малко по-висока е цената на жилищните заеми – 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити възлиза на 7.5%. Догодина обаче вероятно те ще тръгнат нагоре, но ще останат достъпни до широк кръг от потенциални клиенти – както от бизнеса, така и от бита.

Потреблението на домакинствата достига 56.5 млрд. лева (по текущи цени) през последните 12 месеца до март 2017 г. Това е с 9 млрд. лева повече спрямо 2008 г., когато потребителският ентусиазъм беше достигнал своя апогей. Днес обаче ръстът на потреблението не е като преди кризата. Търсенето ръста по-умерено и направо изглежда скромен.

През миналата година обаче България е била една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени, по данни на Международния валутен фонд, като тази тенденция се запазва. През първото тримесечие на 2017 г. цените на жилищата се покачват с 8.8% годишно по данни на НСИ. Въпреки бързото поскъпване на жилищните имоти, те все още са далеч от предкризисните равнища. Средните цени на жилищата в страната (без новото строителство) достигат 511 евро на кв.м. през първото тримесечие на 2017 г., но все още са с 214 евро на кв.м. или с 30% по-ниски от върховите стойности преди кризата, посочват от "Индъстри Уоч".

Търсенето на жилищни имоти напоследък е подкрепено от ръста на доходите и заетостта, от ускоряването на кредитирането и от акумулираните значителни спестявания по време на кризата. Така покупателната сила на средната месечна заплата се утроява спрямо 2008 г., измерена в квадратни метра жилищна площ.

През 2008 г., по време на пика на жилищния бум, една месечна заплата е била достатъчна за закупуване на едва 0.35 кв.м., а през 2017 г. това съотношение е около 1. Същевременно, кредитната експанзия се ускорява значително. През последните 12 месеца до юни 2017 г. са отпуснати с 38% повече нови заеми за покупка на жилище спрямо предходния 12-месечен период. Кредитният растеж е насърчен от понижението на лихвите по жилищните заеми, които падат с 1.1 процентни пункта спрямо година по-рано, достигайки 3.9% в средата на 2017 г. Заради наличието на тези благоприятни предпоставки, цените на жилищата в страната и най-вече в най-големите областни центрове ще продължат да се повишават и през второто полугодие на 2017 г., смятат още анализаторите

Още от Бизнес