Правителството, което се очертава да бъде създадено в Израел, и американската дипломатическа инициатива, която се очаква да бъде обявена паралелно с него, не предвещават нищо добро за историческата палестинска кауза за създаване на независима държава.
След като спечели парламентарните избори във вторник, се очаква Бенямин Нетаняху да получи мандат за съставяне на следващото израелско правителство. Скоро след това може да бъде представено очакваното от месеци предложение за решаване на израелско-палестинския конфликт от страна на администрацията на Тръмп, която е важен съюзник на Нетаняху.
Какво ще бъде израелското правителство?
Има риск то да прилича много на предишното, смятано за най-дясното в историята на Израел.
Очаква се правителството да включва партии, които в по-голямата си част се отнасят благосклонно към анексирането на част, ако не и на целия, Западен бряг. Според мирните планове, на които се позовава голяма част от международната общност, Западният бряг, окупиран от Израел от 1967 г., би трябвало - заедно с ивицата Газа - да стане част от независима палестинска държава със столица Източен Ерусалим и която ще съществува съвместно с Израел. Това е т. нар. решение с две държави.
От 1967 г. много евреи се заселиха на Западния бряг. Около 400 000 израелци живеят днес на тази територия, намираща се между Израел и Йордания, като често има конфликти с живеещите там 2,7 милиона палестинци. Колонизацията е незаконна от гледна точка на международното право.
Няколко дни преди изборите Нетаняху изненада всички, казвайки, че е готов да анексира еврейските селища, отдалечавайки се още повече от решението с две държави.
Съставът на израелското правителство може да даде отражение и върху ивицата Газа. Тя е подложена от повече от едно десетилетие на израелска блокада, която цели да сдържа враждебно настроеното към Израел ислямистко движение Хамас, което управлява анклава. Израел и Хамас са водили три войни и напрежението е хронично.
Смята се, че Нетаняху се опитва да избегне голям конфликт. В следващото правителство обаче може да се върне Авигдор Либерман, който подаде оставка през ноември, обвинявайки Нетаняху, че е прекалено мек с Хамас.
Какво вещае бъдещето за усилията за постигане на мир?
"Нетаняху работи усърдно за премахване на перспективите за създаване на жизнеспособна палестинска държава", казва Хю Ловат, експерт в центъра за анализи Европейски съвет за външни отношения, според когото "процесът на подмолно анексиране вече отдавна тече".
Той предвижда "голяма дипломатическа криза с Европа" в случай на анексия на колониите, "въпреки че все още не е ясно какво ще струва (една подобна криза)".
Ахмед Мадждалани, високопоставен палестински представител на Западния бряг, смята, че новото "расистко" израелско правителство "ще погребе" решението с две държави.
От 2014 г. са прекъснати преговорите между Израел и палестинската автономия, временна организация, призната от международната общност, която трябва да представлява бъдещата палестинска държава.
Решението с две държави загуби подкрепа в израелското и палестинското обществено мнение. Колонизацията продължава от 1967 г., както и насилието с променлив интензитет между израелци и палестинци.
Евентуалната американска инициатива, анонсирана преди месеци, би направила отново актуални усилията за постигане на мир.
Кога да очакваме американския план?
Доналд Тръмп приветства преизбирането на неговия "приятел" Нетаняху. Според него то увеличава шансовете за постигане на мир.
След като влезе в Белия дом преди две години, той взе много произраелски решения, скъсвайки с десетилетията на дипломатически консенсус, признавайки Ерусалим за столица на Израел през декември 2017 г. и - в разгара на израелската предизборна кампания - суверенитета на еврейската държава над анексираната от нея част от сирийските Голански възвишения.
Администрацията на Тръмп е казала, че ще публикува своя план след изборите в Израел. Съдържанието му се пази в строга тайна.
Палестинците изглежда имат причини да се притесняват. В сряда държавният секретар Майк Помпейо отказа да потвърди подкрепата на Съединените щати за решението с две държави и да каже дали САЩ биха се противопоставили на анексирането на еврейски селища.
Какви ще бъдат реакциите?
Палестинският президент Махмуд Абас прекъсна всички връзки с администрацията на Тръмп, след като тя призна Ерусалим за столица на Израел през декември 2017 година.
Съкрушени от пълната американска подкрепа за Израел и последвалите неприятности, палестинците казват, че отхвърлят американския план, преди да са го видели.
Този план е "опит от страна на САЩ и Израел да наложат със сила приемането на едностранно решение", казва Ахмед Мадждалани, приближен на президента Абас.
Американските представители обещават балансирана инициатива, според която и двата лагера ще трябва да направят компромиси.
Нетаняху ще бъде подложен на критики от своите съюзници, ако отстъпи по въпроса за колонизацията.
Бецалел Смотрич - член на религиозен националистически съюз, който се очаква да бъде част от мнозинството - заяви в сряда, че Нетаняху "може да обмисли плана на Тръмп, но ако го подкрепи, няма да има дясно правителство".
По БТА.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Продължение от Дж Джером за МСМедиите::::::
"Крепеше ни съзнанието, че учим ближните си и обогатяваме знанията им. От памтивека най-разпространената и най-популярна игра е на училище. Събираш шест деца, караш ги да насядат на стъпалата на някоя къща, а ти крачиш напред-назад с книга и бастунче. Играем я съвсем невръстни, играем я като момчета и момичета, играем я като мъже и жени, играем я, когато закретаме немощно по чехли към гроба. Никога не ни омръзва, никога не ни отегчава. Само едно я разваля: …
сдърпванията на шестте други деца и те да вземат книгата и бастунчето. Популярността на журналистиката като призвание, въпреки многото й отрицателни страни, се дължи на това, че всеки журналист има себе си за момчето, което важно пристъпва напред-назад с бастунчето. Правителството, обществените класи и народните маси, светските среди, изкуството и литературата са шестте деца, насядали на стъпалата. Той ги поучава и обогатява знанията им."
Виждайки такива статии като тая от Франс Прес и на повечето МСМедии, не мога да не се сетя за Джеръм Джеръм: Ето:::::::::::::"В ранните си журналистически дни работех в едно списание, предвестник на редица извънредно популярни днес периодични издания. Гордеехме се, че съчетаваме информацията със забавлението. Кое трябваше да се приеме за забавление и кое за информация, читателят трябваше сам да реши. Давахме съвети на хора пред прага на съпружеския живот — пространни, задълбочени съвети, които, стига …
да се следваха, щяха да превърнат нашите читатели в обект на завист за всички семейни двойки по света. .........
Осведомявахме читателите си каква част от мъжкото население на Исландия е плешиво, цитирайки сигурни източници; колко пушени херинги трябва да се наредят една зад друга, за да се стигне от Лондон до Рим, което е много полезно за всеки, пожелал да нареди пушени херинги от Лондон до Рим, за да си поръча наведнъж правилното количество; колко думи на ден изговаря една обикновена жена, както и други сведения от този род, целящи да направят читателите умни и да ги поставят по-напред от читателите на други списания..............Давахме и съвети за добро държане. Обяснявахме как да се обръщаме към благородници и владици, как да ядем супа. Напътствахме стеснителни младежи как да се държат....... Разрешавахме религиозните им съмнения и им предлагахме морален кодекс, който би направил чест на всеки фарисей.
Списанието не бележеше финансови успехи. То бе изпреварило времето си и затова съставът на редакцията бе ограничен. Моят отдел, доколкото си спомням, отговаряше за страниците „Съвети към майките“ (пишех ги аз с помощта на тогавашната ми хазайка, меродавна познавачка на семейните въпроси, след като се бе развела с един мъж и бе погребала четири деца), „Препоръки с илюстрации за домашно обзавеждане и вътрешна украса“, рубриката „Литературни съвети за начинаещите“ (искрено се надявам, че, прилагайки ги, читателите са постигнали по-добри резултати от самия мен) и седмичната статия „Откровени беседи с младежите“ на Чичо Хенри. Чичо Хенри беше благ стар добряк с неизчерпаем разностранен опит, изпълнен със съчувствие към подрастващото поколение. Самият той бе изживявал тежки моменти в далечната си младост и нямаше нещо, което да не знае...............Една свита женица, която живееше в едностайно жилище недалеч от „Тотнъм корт роуд“, а съпруга й го бяха прибрали в лудница, пишеше „Готварска рубрика“, „Съвети за възпитанието“ (много съвети давахме) и страница и половина „Новости в модата“, поднесени с игривия интимен тон, който май още не е съвсем изчезнал от съвременната журналистика: „Да знаете само с каква божествена рокля бях на конните надбягвания миналата седмица. Княз Ц. възкликна… ах, но защо да ви повтарям всичко, което казва тоя отплеснат глупчо! … А милата графиня, струва ми се, мъъънинко ми завидя…“ — и т.н.
Горката женица! И сега я виждам — цялата сива, с протъркана сива рокля на мастилени петна. Може би, ако бе отишла поне веднъж на конни надбягвания или другаде на открито, страните й щяха малко да поруменеят.
Собственикът на списанието, един от най-наглите невежи, които съм виждал ............Попълваше с помощта на една евтина енциклопедия рубриката „Знаете ли, че…“. Добре се справяше. Въоръжен с ножица, разсилният ни снабдяваше с материала за „Хумор и сатира“."