С падането от власт на египетския президент Мохамед Морси турското ислямо-консервативно правителство загуби предпочитан партньор в региона и демократичният "модел", който претендираше да въплъщава в очите на арабския свят, сериозно избледня.
От избирането си през юни 2012 г., египетският президент, произлязъл от редиците на движението Мюсюлмански братя, поради идеологическата си близост стана една от предпочитаните опорни точки на водената от премиера Реджеп Тайип Ердоган дипломация на влияние.
Свалянето на Мохамед Морси от армията следователно удари регионалните амбиции на Турция и модела на съюз между демокрация и ислям, представян от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.
"Винаги съм се съмнявал в реалността на "турския модел" в очите на египтяните", казва Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Анкара, днес изследовател във фондацията "Карнеги Европа". "Единственият пример, който египтяните виждат в Турция, е икономическата ѝ политика, с която успя да постигне растеж и бюджетна дисциплина", добави той.
От идването на ПСР на власт през 2002 г., Ердоган печели три парламентарни избора подред и направи от Турция страна със силен икономически растеж. Силно с успехите си, неговото правителство, което дълго време бе близко с Израел, се опита да се възползва от сътресенията, причинени от "арабските пролети", за да се завърне мощно на близкоизточната политическа сцена.
На последния конгрес на своята партия през септември миналата година Ердоган отпразнува завръщането на турското влияние пред група чуждестранни гости, в първите редици на които беше Мохамед Морси. "Показахме на всички как напреднала демокрация може да съществува в една предимно мюсюлманска страна", каза той с гордост.
Свалянето от власт на неговия египетски "приятел" бе възприето като шок от силния човек в Турция, който прекъсна ваканцията си, за да председателства спешно заседание с основните си министри и директора на разузнавателната служба.
В петък Ердоган осъди недвусмислено държавния преврат на египетската армия като "поражение на демокрацията". "Демокрация може да се изгражда само чрез урните", подчерта той.
Опитният турски дипломат Йоздем Санберк вижда в събитията нещо повече от удар, нанесен по "турския модел" – вижда политическа грешка на Анкара. "Днес стана ясно, че Турция не познава добре Близкия изток, противно на това, което твърди".
Решението на Анкара да заложи на Сирия, Ирак и Египет се прояви като жесток провал. След като първо го подкрепи, впоследствие Турция обърна гръб на сирийския президент Башар Асад и взе страната на бунтовниците. Отказът ѝ да екстрадира иракския вицепрезидент Тарик ал Хашеми доведе до напрежение в отношенията ѝ с Багдад. Днес и партньорството ѝ с Египет е поставено под въпрос.
"Връзките, които Турция създаде, бяха с диктаторите, не с техните народи", обяснява Санберк, "и когато диктаторите падат насилствено, има проблем."
Според анализаторите събитията в Египет трябва да подтикнат турското правителство към повече предпазливост, особено след като бе изправено пред безпрецедентна вълна от политически протести миналия месец.
Но не до точката да го отслабят, отбелязва обаче Хенри Барки от университета Лихай. Според него ПСР остава страхотна изборна машина, "все така ефикасна".
"По известен начин провалът на Морси показва и подчертава уникалния успех на ПСР", отбелязва той, припомняйки успеха на обезсилването на турската армия, извършила четири държавни преврата от 1960 г., и повишаването на жизнения стандарт на населението.
В очите на анализаторите обаче падането от власт на президента Морси звучи като предупреждение за Ердоган. Според тях то е доказателство, че противно на това, което се повтаря на демонстрантите, оспорващи властта му на улиците от три седимици, жизнеността на демокрацията не може да се ограничи само до избори.
"Пряката поука от събитията през последните 12 месеца в Египет е, че свободните избори не дават решение на комплексните проблеми на една страна без сериозен диалог с различните елементи на обществото", посочва Марк Перини.
По БТА
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
рязаните братия много се изложи египет им отказа сирия им отказа русия им отказа ЕС им отказа плановете на анадолската мутра не вървят единствено разпадащата се империя на злото сша все още е с тях но като се има в предвит че там белите са изчезващ вид а цивилизацията е на белите не мисля че има кой да им помогне нека им е за 5те века робство което наложиха над балканските народи продължавайте да падате долу то е казано даже в старт трек няма араби защото се снима в бъдещето
Ами то Бойко го смени ДПС тогава как Ердоган НЕ Е ДОВОЛЕН?
На 12-ти май т.г. Реджеп Ердоган получи удар и в България, но тук той е напълно възможно да вземе реванш, предвид перспективата за предсрочни избори и връщането на власт на ген. Бойко Борисов.
То дето се казва,мечката като играе у комшиите,чакай я у вас.Та не само г-н Ердоган трябва да се бои.Да не дава Господ в Кайро да я докарат до гражданска война.Затварянето на Суецкияа канал ще бъде най-малкия дерт.Като тръгнат бежанците от най-многолюдната арабска страна към братска Турция и ЕС,на г-н Ердоган ще му щръкнат космите не само на мустаците.Пък ЕС вече обмислял да върне визите за Западните Балкани.
Освен паданета на Мурси, Ердоган го чака и друг шамар - прогонването на башибозуците-канибали от Сирия, но и това няма да го разклати, твърде дълбоко се е окопал вече...