Падането на Морси е удар за ислямистите

Египет беше в основата на идването на ислямското движение на власт в арабския свят с вълната от въстания. Печелейки избори след избори, ислямистите обещаваха да управляват ефективно и да приложат своето виждане за политически ислям, като в същото време спазват правилата на демокрацията.

 

Мохамед Морси беше техният стълб: ветеран от "Мюсюлмански братя", най-старата и най-престижна политическа ислямска група, който стана първият свободно избран президент.

 

Това е, което прави отстраняването му само след една година на власт под натиска на огромна част от египетското население толкова унищожителен удар за ислямистите на различни нива не само в Египет, но и в целия разбунен регион.

 

Морси, неговото братство и твърдолинейните им съюзници казват, че са играли по правилата на демокрацията и че са били принудени да напуснат властта от опоненти, които не биха могли да се представят добре като тях на избори, поради което са се обърнали към военните за помощ.

 

Поуката, която може да си извади крайното ислямистко крило е: демокрацията, която поначало мнозина от тях смятат за "куфр" или ерес, е измама и насилието е единственият начин да сбъднат мечата си за ислямска държава.

 

Но за милионите египтяни, които протестираха по улиците срещу Морси, ислямистите не се справиха с демокрацията: те прекалиха.

 

Протестиращите се убедиха, че ислямистите използват победите в изборите, за да централизират властта в ръцете на "Мюсюлманските братя", надвишавайки правомощията си и третирайки страната така, сякаш е приела "ислямския проект".

 

И което е още по-лошо за много от протестиращите, ислямистите просто не се заеха да оправят многобройните и влошаващи се проблеми на Египет.

 

Това е сериозен удар за мечтите им и повод за съмнение в твърдението на ислямистите в целия регион, че политическия ислям е лек за обществените несгоди. Вредата върху престижа им ще има широко отражение - от Газа, където управниците от Хамас смятаха Морси за силен съюзник, през Тунис, където "Мюсюлманските братя" са на власт, до Либия и Сирия, където ислямистите се стремят към властта.

 

"Братята в Египет в момента служат като предупреждение", казва Майкъл У. Хана от Сенчъри фаундейшън в Ню Йорк.

 

"Катастрофалната политика на Морси през краткото му президентство е урок за това как не трябва да се управлява".

 

Иронията е, че "Мюсюлманските братя" знаеха рисковете, когато се захванаха с властта. След падането на диктатора Хосни Мубарак през 2011 г. групировката обеща да не се опитва да доминира в парламента и да не излъчва кандидат за президент, давайки си сметка за бурната реакция, ако създадеше впечатление, че заграбва властта, или ако ръководено от нея правителство не успее да вдигне Египет на крака. Тя се отметна от всичките обещания, като всеки път изтъкваше, че е принудена да го направи.

 

Самият Морси призна властта на улицата, когато се закле да е президент на целия народ. В деня преди официалното встъпване в длъжност на 30 юни 2012 г. той първо даде символична клетва на каирския площад "Тахрир", епицентъра на бунта, свалил автократичния му предшественик.

 

"Вие сте източникът на властта и легитимността", заяви той пред множеството. Нищо не е по-високо от "волята на хората.

 

Народът е източникът на цялата власт. Той дава и взема властта". В широката палитра представители на политическото ислямско движение - от умерени до войнствени - "Мюсюлманските братя" в крайна сметка се оформиха като централната сила, настояваща, че ислямистите могат да бъдат демократи. Тяхното влияние привлече по-твърдолинейни групи за участие в избори.

 

Ултраконсервативните, които някога отказваха избори с аргумента, че потенциално те могат да донесат закони, различни от божиите закони, изпробваха шанса си.

 

В пламенен пост във Фейсбук точно преди армията да свали вчера от власт Морси, един от най-близките му съветници, Есам ел Хаддад, настоя, че това, което се случва, нанася необратими вреди на самата демокрация, подчертавайки, че се отнасят несправедливо с "Мюсюлманските братя".

 

Той изрази убеденост, че историята ще покаже, че братята са се опитали да включат и други в управлението, но са били отбягвани.

 

"Постепенно така наречените либерали на Египет ескалираха реториката, подканвайки армията да се превърне в опекун на правителството в Египет", писа той.

 

"Опозицията отхвърляше постоянно всяка опция, предполагаща връщане към избирателните урни."

 

Измежду многото оплаквания опонентите сочат като основен фактор, който накара мнозина да се обърнат срещу Братята, конституцията, приета след падането на Мубарак. Морси обеща консенсус по основния документ, но ислямистите бяха мнозинство в комисията, която го изготви. Либерали, леви, светски политици и християни постепенно отпаднаха с оплакването, че съюзниците на Морси им налагат мненията си. Накрая, Морси обяви с указ себе си и парламента за недосегаеми от съдилищата, за да гарантира, че те няма да разтурят комисията, а през това време ислямистите набързо завършиха текста на продължило цяла нощ заседание.

 

Конституцията беше подложена на плебисцит и одобрена с 63 процента от гласовете, но при активност едва 32 процента.

 

Междувременно членове на "Мюсюлманските братя" и други ислямисти непрекъснато получаваха постове в администрацията, което подсили усещането, че те заграбват институциите - въпреки че непрекъснато срещаха съпротива по много фронтове от старите

бюрократи. За мнозина ислямистката реторика, която служители и духовници бълваха от телевизионните екрани, звучеше разколнически и изтъркано.

 

Отстраняването на Морси може да разстрои движението на "Мюсюлманските братя" за години напред, както стана след разбиването му през 1954 година. Морси и много от съветниците му са под домашен арест, а него го грози съд за бягството от затвора по време на въстанието през 2011 г.

 

Двама високопоставени лидери на движението, включително лидерът на политическото крило Саад ел Кататни, са арестувани и поне още 30 се очаква да бъдат сполетени от същата съдба.

 

Опасността сега е, че един тежък удар може отново да ги изключи насила от политиката. Движението беше забранено през по-голямата част от 83-годишното си съществуване. Но то все още поддържа влиятелна, организирана и дисциплинирана мрежа от членове в цялата страна.

 

"Насилственото отстраняване на първия демократично избран президент в страната рискува да изпрати послание до ислямистите, че те нямат място в политическия живот; да насади у тях страха, че може да станат обект на нова кървава разправа; и така потенциално да предизвика изпълнена с насилие и дори отчаяна съпротива от последователите на Морси", предупреди в изявление базираната в Брюксел Международна кризисна група.

----------

Хендауи е шеф на бюрото на Асошиейтед прес в Кайро. Кийт е

икономически редактор за Близкия изток. Двамата отразяват

събитията в Близкия изток от повече от десетилетие.

 

По БТА