Падение

Падение
Вторият закон на изкуството гласи: “Ако имаш какво да кажеш, кажи го без да лъжеш.” Който нарушава този закон, престъпва рамките на естетиката, а често и на съвестта си, което за един художник е престъпление, пък и не само за художника. Мнозина нарушават първия закон - “Ако нямаш какво да кажеш, мълчи.” Три четвърти от кинематографистите произвеждат халтура, но публиката я “кльопа”. Понякога с по-голям апетит, отколкото шедьоврите. Но за халтура не наказват, най-много с някоя рецензия.

До днес Никита Михалков, като много свои колеги, нарушаваше само първия закон. Оригиналната форма на “Свой сред чужди, чужд сред свои” и на “Робиня на любовта” не може да скрие посредственото им съдържание. Даже сериалът “Адютантът на Негово превъзходителство” дава по-вярна представа за Бялата армия - че е била благородна, че в нея е имало много честни и чисти хора и че не бива да бъде очерняна напълно. Даже в “Офицери” и “Служили двама другари” имаше такива сцени. А тук (в “Робиня на любовта”) такъв примитивизъм: “Ще бъдете проклети от своя народ…” Защо белите? Защо не червените, които победиха и започнаха да изтезават страната? Хубаво, мимикрия, съветска власт, лъжа, за да прокараш филма си, но “Комисар” и “Интервенция” отлежаха на рафта 20 години, а сега са гордост за нашето кино. Замина си великият Тарковски. Замина си, но не излъга.

Никита Михалков е велик артист, няма спор. Но артистът не отговаря за ролята на злодея, а режисьорът отговаря за целия си филм. И руският простор, изпълнен с тъга и песен, с който завършва “Очи чорние”, също не може да изкупи фалша и примитивизма на сюжета и на целия филм.

Като безспорен успех на Михалков и даже шедьовър ще остане филмът “Няколко дни от живота на Иля Илич Обломов”. Никой не е правил такъв прочит на творбата на Гончаров. Не ми е близка авторовата версия, аз симпатизирам на Щолц, но тази версия спира дъха ти и си спомняш думите на Солженицин: “Изкуството не е какво, а как.” Бездарният, ленив, запуснат, безполезен руски живот - обломовщината. Богат единствено на човешки чувства, излишни, ненужни, но прекрасни.

А след това последва кич, дебела лъжа, въплътяване на епохата на Александър III в “Сибирския бръснар”. Дворянската представа за чест, присъща на този филм (и, струваше ни се, на автора), трябваше да предпази съвсем не бедния и нищо не рискуващ режисьор да не се опозори. Такъв артист, толкова филми… ("Изпепелени от слънцето" не е кой знае какво, но все пак е лиричен антисталински филм. Сега и той ще умре, тъй като режисьорът е решил в два филма-продължение да възкреси онези, които загиват в първата част, а така не се прави. Трагедиите на сталинската епоха са необратими, другото е нивото на XX конгрес и на жалкия Хрушчов с неговата “реабилитация”.) Би трябвало да му стигат парите, честните актьорски и режисьорски пари. (На мястото на Никита Сергеевич за нищо не света не бих се докоснала до проклетите, кървави, адски хонорари, получени от баща му за зловещите химни, които характеризират епохата както черепа и кръстосаните кости върху шишето с отрова.) Мисля, че Михалков е в състояние да даде заем даже на Путин.

Предупреждаваха ме, че трябва да очаквам от Михалков падение, голяма подлост, деградация, самозакрепостяване. Не вярвах. Защо? За какво? Не мога да го обясня - също като поведението на Юда Искариотски. Няма логика, Юда дори не е успял да похарчи трийсетте сребърника. Колко сребърника се полагат за лакейско-юбилейния “55”*? Даже да са милиард, безсмъртната душа е по-скъпа. Около нас е пълно с лакеи и паркетни подмазвачи, но не очаквах да видя Никита Михалков сред тях.

Тези 55 свещи върху путинската торта, тази тъпа апологетика означава, че Михалков е поел отговорността за всичко: и за геноцида в Чечения, и за 40-те хиляди убити и осакатени чеченски деца, и за Беслан, и за “Норд-Ост”, и за ликвидираните медии, и за съдбите на Василий Алексанян, Светлана Бахмина, Игор Сутягин, Михаил Ходорковски.

Който възпява тиранина, ще бъде съден за деянията му на онзи, страшния съд, в който той очевидно не вярва. Иначе не би рискувал по този начин, глупаво е заради Путин да гориш в геената огнена. Някога Михаил Шолохов, нобеловият лауреат, който замени истината на “Тихия Дон” срещу облагите от “Разораната целина”, заяви, че Даниел и Синявски е трябвало да бъдат разстреляни пред строя. Лидия Корнеевна Чуковска тогава предрече, проклинайки Шолохов, че той повече нищо няма да напише. И той не написа. А Никита Михалков сам се прокле като постави “55”. Неговият филм “12”** се родее с поемата “Дванадесетте” на Блок, след която спряха да подават ръка на поета.

Първо, този римейк на “Дванадесет разгневени мъже” на Сидни Лъмет на места преминава в плагиатство. А това е кощунство. Да сравняваш съдебните заседатели в свободна страна, в правова държава с нашата жалка пародия, със съд, в който заседателите оправдаха Улман и Буданов само защото са “наши”, макар и убийци. Където съдът се преиграва, ако Кремъл е недоволен от присъдата… Първият състав на съдебните заседатели оправда учения Сутягин; тогава сложиха “правилните” заседатели и Сутягин беше осъден. Дадоха му 14 години.

А съдебните заседатели в Москва? Те не намериха смекчаващи вината обстоятелства в процеса срещу чеченското момиче, което отказа да взриви едно кафене и занесе пластичния експлозив в милицията. Тя търсеше някой да я защити от онези, които я бяха изпратили… Вместо това нея, която не извърши нищо, не рани никого, я осъдиха на 16 години. Никога у нас чеченец няма да бъде оправдан, а режисьорът е сътворил един фалшификат, за да защитава путинския режим.

Филмът “12”** е направен от майсторска ръка, но това не е изкуство, а занаят. Твърде груба се е получила агитацията. И с каква омраза са показани чеченските бунтовници, които със знамена и с оръжие отиват в бой и обещават на бащата на момчето (героя на филма), че в тази война тил няма да има, че той няма да остане встрани! Така и стана. Мирното население загиваше с десетки хиляди. 100 хиляди убити! Не армията, а чеченският народ гинеше: жени, деца, старци.

Филмът паразитира върху трагедията на Чечения, върху вината на Русия. Това вече е мародерство. Спецслужбите и председателят на съдебните заседатели, който също е "участвал" в Чечения, за всичко имат грижата! Те са мъдри, отговорни, добри, те осиновяват чеченски сираци, взимат ги вкъщи, търсят убийците на техните осиновители. Може да е имало един-двама добри офицери в цялата армия, но атмосферата я създават Улмановците, Будановците и онзи офицер, който беше извел Анна Политковска на разстрел.

И как Никита Михалков съвместява тази любов към чеченците с любовта си към Путин, който почти унищожи най-доброто, което притежаваше чеченският народ? Не може да обичаш и евреите, и Розенберг едновременно. В това море от лъжа няма една капка истина. Филмът прилича на коледна идилия. Пропаганда. В Кан това не би минало, както не мина в САЩ, където "12" не получи "Оскар". Там знаят за Чечения. А във Венеция тези проблеми са им чужди.

Никита Михалков и баща му имат много пари, много почести и много ласкатели. Но един човек с демократични разбирания никога няма да прочете на детето си "Чичо Стьопа" и останалите безобидни детски стихове, понеже ужасът и подлостта на химните на всички тоталитарни и авторитарни епохи са изместили всичко друго. На филмите на Никита Михалков няма да присъства онази малка група дисиденти и интелигенти, които не скланят глава пред неправедната власт – единствените, които могат да короноват или да опозорят артиста, защото са чисти и готови да пожертват живота си за истината.

Аз последна се оттеглям като зрител на Никита Михалков - цялата интелигенция си тръгна много преди "12" - и затварям след себе си вратата. И нека не се оправдава с това, че родът Михалкови винаги е служил на царете. На царете да, но не и на генералните секретари и на чекистите. Различна е тази служба. Декабристите също бяха дворяни. И дворянинът Грибоедов ни остави една добра формула: "Аз служа с радост, но от прислужването се гнуся."

 * Документален филм на Никита Михалков за президентството на Владимир Путин по повод 55-годишнината му. В Русия откриха стилистична и концептуална прилика с биографичния филм “Повест за комуниста”, създаден през 1976 по повод 70-годишнината на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев и нарекоха филма “Повест за президента”.

** Филмът ще бъде показан на 7 март 2008 в зала 1 на НДК в рамките на София Филм Фест. Никита Михалков е специален гост на филмовия фестивал.

Споделяне

Още от

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?