Падналият хеликоптер е бил ремонтиран от ТЕРЕМ и две руски компании

Катастрофата се дължи на техническа неизправност, въпреки че машината е трябвало да лети безпроблемно още стотици часове

хе

Катастрофиралият хеликоптер Ми-17 е бил ремонтира преди две години от ведомствения завод ТЕРЕМ и две руски компании, като по документи е трябвало да лети без проблеми още 200 часа. Часове след поредния инцидент във военната авиация, който този път взе две жертви, и прокуратурата, и Министерството на отбраната съобщиха, че трагедията се дължи на техническа неизправност, а не на човешка грешка.
 
"Най-вероятно става въпрос за някаква повреда в опашния винт", каза военният министър Красимир Каракачанов. 
 
Разбилият се хеликоптер е на въоръжение в армията от 1989 година и преди две години му е направен основен ремонт, като е имал капацитет за още 200 летателни часа, обясниха от МО. 
 
При катастрофата загинаха капитан Пламен Пантилеев на 48 години и капитан Стоян Неделчев на 45 години. Третият пострадал – бордният техник офицерски кандидат Алексей Каменов - е без опасност за живот, но със счупени ребра и засегнат бял дроб. 
 
Поредният инцидент във военната авиация отново отключи политически престрелки. Президентът Румен Радев припомни, че управляващите са спрели модернизацията на армията, а военният министър Красимир Каракачанов намери вина в лошия Закон за обществените поръчки.
 
Ремонтите
 
Справка в обществените поръчки на ведомството показа, че хеликоптерът е бил ремонтиран от три компании – българската ТЕРЕМ – Летец и руските "Уралски завод за гражданска авиация" и "Двигатели Владимир Климов – Мотор Сич". 
 
Според заданието на поръчката ТЕРЕМ е ремонтирала планера на вертолета, агрегати, блокове, възли, детайли. Направен е монтаж на лопати носещ винт, лопати опашен винт, виброгасител, верига, авиохоризонти и други. 
 
Двете руски компании са били подизпълнители. "Уралски завод за гражданска авиация" е ремонтирал двигатели и редуктор, а  "Двигатели Владимир Климов – Мотор Сич" – пусков двигател. 
 
Хеликоптерите Ми-17 се използват и за гасене на пожари, но армията не разполага с друг изправен вертолет от този тип.
 
Проверката на обстоятелствата около инцидента трябва да приключи до месец.
 
"Поредица от некомпетентности"
 
Полковникът от резерва Любен Лозанов, който дълги години отговаря за безопасността на полетите в щаба на ВВС, коментира, че "има една поредица от некомпетентности, която започна да се натрупва с годините, която не е отчитана от хората, които взимат решения". 
 
"Когато летят 20 вертолета, те влизат за ремонт във военно-ремонтния завод, там хората поддържат високо професионална квалификация и когато този процес го прекъснеш за 10 или 15 години и в заводите включително – навсякъде нивото на компетентност рязко спада", коментира във вторник Лозанов пред БНР.
 
По думите му "на тази височина, от това, което до момента казват очевидците, но фактът, че двигателите са работели, може да говори само за проблем с опашния винт при това завъртане, което е довело до разбалансиране на вертолета и падането му".
 
Техническата неизправност
 
Хеликоптерът е бил в изправност и във вторник са се изпълнявали тренировъчни полети и от други екипажи. Пантелеев, Неделчев и Каменов били четвърти по ред и са тренирали спасителна мисия на малка височина.
 
"Внезапно опашката се завърта на 180 градуса и машината пада. Полетът се изпълнява на височина 30 метра, при което екипажът е нямал време за реакция, дори и да съобщи", обясни началникът на авиобаза "Крумово" генерал Димитър Иванов.
 
Военният министър Красимир Каракачанов посочи, че най-вероятно става въпрос за някаква повреда в опашния винт. 
 
"Към настоящия момент продължават действията по разследването, ръководено от Военно-окръжна прокуратура. Колегите снощи бяха на място и извършваха оглед. Към този час можем да съобщим, че няма данни за човешка грешка", заяви във вторник сутринта говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова пред БНТ.
 
Радев: Лобизмът убива!
 
След инцидента президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев поиска да се потърси отговорност от "политиците, които преследвайки користни политически интереси, със своите решения излагат на риск живота и здравето на нашите военнослужещи". 
 
"Лобизмът убива", каза Радев, след като посети във Военномедицинската академия в София пострадалия техник. 
 
"Мнозинството прекрати модернизационните процеси в армията, върна ги в изходна точка. Предвидените за тези проекти стотици милиони къде изтекоха? Вместо да идат за ремонт на техника и подготовка, те пак отидоха за саниране. Отдалечаваме се от възможностите, които трябва да имаме", каза Румен Радев. 
 
В същото време той каза, че това е една голяма трагедия и призова да няма политически спекулации по нея, защото не е морално. 
 
Проблем с обществените поръчки 
 
Каракачанов от своя страна каза, че армията от много отдавна е "заложник на политиката и празните приказки".
 
"Освен рязане, съкращаване в армията и приказки, че не ни трябват пари за ново въоръжение, модернизация и поддръжка, се стига до подобни неща“, заяви министърът. 
 
Той видя като основен проблем Закона за обществените поръчки, който изисквал да се провеждат поръчки дори за ремонт на техниката във ведомствените заводи ТЕРЕМ. Освен това позволява безконечни обжалвания. 
 
"Със сегашния Закон за обществените поръчки, който сульо и пульо могат да жалят, оказа се, че някога млада девойка, не помня дали беше от Добрич или някъде другаде, обжалва“, разказа министърът. 
 
"Ето го парадоксът. Техника, собственост на МО, за да бъде ремонтирана във военно-ремонтно предприятие, собственост на министерството трябва да прави обществена поръчка. При положение, че в България няма друг, който може да я извърши, законът позволява на всеки, който реши, да обжалва“, добави той. 
 
Каракачанов обясни, че вече са подготвени промени в закона, които да извадят военните поръчки от обхвата му. 
 
"Разбирам, че я има и другата опасност - някой да каже, че без обществена поръчка има съмнение за корупция. Предприятието, което ги ремонтира, е собственост на МО. Извън ТЕРЕМ – "Летец" има още едно предприятие, което може да извърши ремонт - Авионамс, но те имат поръчка с т.нар. афганистански хеликоптери и те са ангажирани с това. Какъв е тогава проблемът това да се случи без да си играем на обществени поръчки? Да губим време, след което да има обжалване и да се губи още време“, каза той.
 
Пореден инцидент
 
Това е поредният инцидент във военната авиация през последните месеци. Миналата година военноморски хеликоптер ”Пантер” се разби в Черно море по време на учение и загина един човек. Инцидентът се дължеше на човешка грешка. 
 
Заради липсата на достатъчно изправна техника и средства за експлоатация българските военни пилоти летят опасно малко в сравнение с колегите си от другите страни-членки на НАТО, което е предпоставка за все повече инциденти.
 
Във вторник командващият Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков каза, че според изискванията на НАТО пилотите трябва да имат около 180 часа нальот годишно. Предвид ситуацията в българските ВВС загиналите пилоти от началото на годината до момента са имали около 18 часа. Той обаче отбеляза, че авиаторите са били добре подготвени и са имали необходимия опит за изпълнението на този вид задача - изпълняване на аварийно-спасителни дейности, зависване. 
 
Последната катастрофа с Ми-17 стана през 2003 г. в Разлог при гасене на горски пожар.
 
След инцидента преди ден Военновъздушните сили останаха без хеликоптер, който е в състояние да участва в задачи по гасене на пожари. 
 
Още по темата
Още от България