Пагубното разединение на европейците

Множащите се кризи в Европа имат един общ белег. Независимо дали говорим за банки, за държавен дълг, или, както е в случая, за бежанци, за ЕС се оказва трудно да действа. Сблъскваме се с класически проблем на колективното действие, подобен на онзи, който бе описан от Мансър Олсън, политикономист, през 1960-те години.

Хората имат общ интерес да действат, но не успяват да го направят, защото им пречат лични интереси. Дори сърцераздирателните снимки на мъртвото момченце няма да решат проблема за колективното действие. Единственият резултат ще бъде забележима хиперактивност.

Трите кризи имат и друг общ знаменател. Всяка от тях е практически неразрешима, ако я гледаш от микроперспектива, от гледната точка на една гръцка банка или на Източната гара в Будапеща. Но ако погледнем на имиграцията от общоевропейска перспектива, картината е много по-нюансирана.

В ЕС живеят 500 млн. души. Ако не броим бежанците, нетната имиграция - разликата между пристигащите и заминаващите от ЕС - бе 539 000 през 2013 г., или около 0,1 процента от общото население. Нетната имиграция бе по-висока през 2010 г. - цифрата тогава бе 750 000. Според агенцията на ООН за бежанците 300 000 бежанци и мигранти са пресекли Средиземно море между януари и август тази година срещу 219 000 за цялата 2014-а. При този темп до края на годината ще пристигнат около 450 000, или с около 230 000 повече от миналата.

Тези цифри обаче не показват цялата картина. Много имигранти, тези от Сирия в частност, използват сухопътни маршрути. Така нетната имиграция тази година може да се окаже най-високата за последните години, но все още нищожна цифра в сравнение с общото население на ЕС. Нетната имиграция, включваща и бежанците, очевидно расте. Това обаче все още не е имиграционна криза. Това е криза на колективното действие. Нейното разрешаване нямаше да има никакъв проблем при наличието на централна власт с пълномощия да взема решения.

ЕС обаче не функционира така. Той действа чрез координация и хармонизация - чрез фискални правила, банково регулиране и политики спрямо близките съседи. Нищо от това обаче не предотврати кризата и никой от тези механизми не помага за решаването ѝ.

Проблемът никога не е бил в липсата на правила или политики, а в простия факт, че някои неща в живота просто не могат да бъдат координирани.

А и страните членки не са достатъчно големи, за да действат самостоятелно - дори Германия. Ангела Меркел наистина заема правилна позиция. Унгарският премиер популист Виктор Орбан е добър пример за онзи тип мислене, който поражда проблемите пред колективното действие. Миналата седмица той каза, че това не е европейска, а германска криза, тъй като всички бежанци искат да отидат в Германия. Бих припомнил, че Германия действаше по същия кавалерски начин по време на кризите на еврозоната.

За проблема на колективното действие няма конкретен виновник. Той е дълбоко присъщ на системата. Работата на ЕС не е да предотвратява финансови кризи, нито да спасява деца от удавяне в Средиземно море. Неговата работа е да управлява програми за пазарна интеграция или да договаря сложни търговски споразумения. Когато възникне криза извън тясната му сфера на действие, инстинктът му е да постига политически компромис. Точно така се стигна до спасителния чадър за еврозоната и до създаване на неефикасен банков режим. Предложената сега квотна система за прием на мигранти е замислена в същия дух.

Ейнджъл Юбайд от Института "Питърсън" във Вашингтон свързва неуспеха на банковия съюз в еврозоната с приоритета на координацията над взаимодействието. Мисля, че това разкрива същината на проблема. Вместо взаимно поемане или споделяне на рисковете държавите членки на ЕС споделят само процедурите и следват общи правила. Рисковете си остават за самите страни членки. Има много сфери, в които този подход е прагматичен и разумен. Внезапният взрив на имиграцията обаче не е един от тях. Квотната система е твърде недодялана и политически неосъществима, както и фискалните трансфери между страните. Такива политики пораждат негодувание и в крайна сметка се провалят. Квотната система не е като да подритваш консервени кутии по пътя, това са хора.

Реалната алтернатива в дългосрочен план не е между координация и взаимодействие, а между разединение и взаимодействие. Тези, които подкрепят по-нататъшната европейска интеграция, имат добър повод да изложат силния си аргумент, че само ЕС е в състояние да реши кризата. Дебатът няма да бъде за предаване на пълномощия от столиците към Брюксел. Той ще бъде за това дали ние възлагаме на ЕС задачи, които никой друг не може да разреши, и дали ще му дадем необходимите (за целта) финансови ресурси.

Опасявам се, че това дълго време няма да се случи - по две причини. По-маловажната е, че хора като Орбан са сред тези, които ще трябва да вземат решението. По-дълбоката причина е, че за европейците ножът още не е опрял до кокала, за да приемат "Логиката на колективното действие", както е озаглавена книгата на Олсън, издадена през 1965 г.

По БТА