Пак каним RWE за АЕЦ “Белене“

Пак каним RWE за АЕЦ “Белене“

Четири месеца след като немският концерн RWE официално оттегли интереса си за участие в проекта за АЕЦ “Белене“, премиерът Бойко Борисов е настоял пред германския канцлер Ангела Меркел да лобира и пред RWE, и пред "Сименс", да преосмислят решението си.

Това съобщи самият той пред журналисти в понеделник след срещата си с канцлера Меркел в Берлин. Според обясненията му тя се е ангажирала да помоли министрите си да проведат съответните разговори с двете компании, но нищо повече.

Според Борисов RWE, която бе избрана за съакционер на НЕК с 49 на сто от "Белене", се е отказала, тъй като предишното правителство е управлявало зле проекта и не е успяло да договори финансирането.

Новият кабинет замрази проекта, но по настояване на Русия, която бе избрана за изпълнител на строителството, бе решено той все пак да се реализира.

"Сега плащам по 50-60 млн. евро лихви за тегления от "БНП-Париба" заем за АЕЦ “Козлодуй“, коментира Борисов. Кредитът бе за 250 млн. евро и бе изхарчен за предпроектни проучвания.

Борисов смята, че с промяната на обстоятелствата около ядрения проект, имало шанс инвеститорът да се върне.

Последно обявената в средата на декември сред заседание на българо-руската междуправителствена комисия схема за продължаване на проекта е Русия да финансира дейностите на избрания изпълнител “Атомстройекспорт“ (АСЕ) до намирането на нов инвеститор. Срещу това Русия ще получи дял според финансираните дейности, част от който обаче после българската държава си запазва правото да предложи на друг инвеститор. Бъдещият акционер или акционери се очаквше да се намерят след около година и няколко месеца чрез конкурс или търг.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обаче съобщи, че процедурата за избор на инвеститор ще тръгне до края на годината.

“Сименс“ вече участва в проекта като подизпълнител на АСЕ заедно с френската “Арева“ и досега не е изявявала желание да инвестира в бъдещата централа.

Попитан от Mediapool на този етап кое е приоритетно – продължаването на строежа на АЕЦ “Белене“ с руски пари или намирането на нов инвеститор, Борисов заяви, че “абсолютен приоритет е да осигурим европейски или американски участници в проекта“.

Оферта и за VІІ блок в “Козлодуй“

Освен за "Белене", Бойко Борисов е дал опция на германските компании да се включат и в евентуалното изграждане на седми блок на площадката на АЕЦ “Козлодуй“. Дали такъв ще се прави и какви ще са финансовите параметри, все още не е ясно, тъй като министерството на икономиката изготвя анализ, който трябваше да е готов до края на 2010 г.

Към новата мощност на площадката на "Козлодуй" обаче вече имало интерес от френски и немски компании, каза Борисов, без да споменава имена.

“Подновеният интерес на големите германски енергийни компании към проектите в България“ ще се гарнира с посещение на техни представители за преговори в София още през следващата седмица.

С Меркел са обсъдени и двата газопровода, планирани да минават през българска територия – подкрепяният от ЕС “Набуко“ и руският “Южен поток“. Борисов е заявил, че страната ни ще осигури коридори и за двете тръби, както и необходимото финансиране. По - късно вечерта, след лекция във фондация "Конрад Аденауер", Борисов сподели пред журналисти личните си усещания, че "Южен поток" ще изпревари "Набуко". По думите му при подобно положение от "Набуко" може и да няма смисъл. 

Немските инвестиции зависят от съдебната реформа

Германските инвестиции в България зависят от реформата в българската съдебна система, доверието и надеждността на контактите между партньорите в двете страни, стана ясно от изявлението на самата Меркел.

На едночасовата среща с Борисов са били обсъдени борбата с организираната престъпност и проблемите в съдебната система, присъединяването ни към чакалнята за еврозоната ERM ІІ, Шенген и военното присъствие в Афганистан.

Меркел пожела на българското правителство да "си намери пътя" и да се справи с организираната престъпност и корупцията.

"Видяхме предприетите мерки и пожелаваме успех на българското правителство", заяви тя.

От своя страна Бойко Борисов увери, че България полага всички усилия за овладяване на проблема с организираната престъпност и благодари за германската подкрепа за усвояването на средства за присъединяването към Шенген.

"Уведомих г-жа Меркел за промените в НПК, НК, намерението ни да създадем специализирани прокуратури и съдилища (за борба с организираната престъпност и корупцията - бел. ред.). Десетки са делата срещу организираната престъпност", заяви Борисов, без да даде конкретни примери.

Меркел благодари на Бойко Борисов за предприетия изцяло "европейски курс" на неговия кабинет.

Частична подкрепа за ERM II

Премиерът потърси в Берлин подкрепа и за присъединяване на България към ERM ІІ. Германският канцлер заяви, че Германия ще настоява страната ни да бъде оценявана за собствените ѝ успехи и да бъде извадена от "групите" от държави, в които някои ще настояват да бъде вкарана.

"Когато говорим за Гърция, ние ще говорим за Гърция. Когато разговаряме за България, ние ще разговаряме само за България. Ще настояваме за справедливо третиране", заяви Меркел.

В момента темата "Гърция" е особено чувствителна в еврозоната заради огромния бюджетен дефицит на южната ни съседка. Подобни проблеми имат още Балтийските държави и Румъния, които се разглеждат от икономистите в един пакет заедно с България.

В същото време германският канцлер подчерта, че оценката за България и готовността ѝ да влезе в еврозоната не се дава от националните правителства, а от Европейската централна банка и Европейската комисия.

Бойко Борисов отправи специална благодарност за политическата подкрепа, която християндемократите на канцлера Ангела Меркел оказват на неговата партия ГЕРБ. Ние ще направим всичко необходимо, за да "не я е срам" заради оказаната подкрепа, каза Борисов.

Двете страни подписаха на правителство ниво и договор за премахване на двойното данъчно облагане, с което германските граждани в България ще плащат данъци, според българското законодателство, а българите в Германия, според немското.

Още по темата
Още от Европа

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?