Пак напрежение около изборите зад граница

Около организирането на изборите зад граница се заформиха нова серия скандали.

Посланикът на България във Великобритания Марин Райков опроверга информацията, че е поискал разкриването на по-малко секции за вота там, а служебният финансов министър Асен Василев се принуди да уточнява, че не е искал да лиши от правото на вот българи в чужбина, които не плащат данъци в България.

И в двата казуса има разминавания и неясноти, като станаха причина за развихряне на страстите в предизборната кампания.

Първи казус: Финансовият министър и ограничаването на основни права

От публикувана стенограма на заседанието на правителството миналата седмица става ясно, че финансовият министър Асен Василев дава много странно предложение - избирателните списъци да се изчистят от "мъртви души", като от тях се извадят хората, които пред НАП са декларирали, че не плащат данъци и осигуровки в България.

"Може би с оглед на това, че в НАП има масиви с хора, които са декларирали, че са с трайно пребиваване в чужбина, е добре тези хора да бъдат извадени от списъците. Някаква работна група да се случи и не знам колегите от МВР дали могат да подадат списък на хора с актуални лични документи – било паспорти, било лични карти, за да може хора без български лични документи няма как да гласуват, така че всъщност списъците да бъдат кросчекнати с тези два налични масиви от държавните институции, за да бъдат допълнително изчистени от мъртви души", е казал Василев според правителствената стенограма.

Това даде повод за критики, че министърът предлага да се отнемат конституционни права на българските граждани и никой от колегите му на заседанието не реагира на проблемното изказване.

Впоследствие от МФ пратиха уточнение на думите на Василев, от което става ясно, че гражданите трябвало да се извадят от избирателните списъци по местоживеене в България, а не от тези за гласуване в чужбина. Правителствената пресслужба също се оправда, че "категорично не е обсъждан вариант за ограничаване конституционното право на всеки български гражданин на глас".

По-късно пред БНТ зам.-председателят и говорител на ЦИК Росица Матева посочи, че актуализирането на списъците е дълъг процес, който не трябва да се прави в навечерието на изборите.

Втори казус: Искал ли е посланикът в Лондон по-малко секции

Казусът възникна, след като от Централната избирателна комисия (ЦИК) съобщиха, че Райков е изпратил писмо до комисията с искане 86-те секции, които прогнозно ще бъдат разкрити във Великобритания, да бъдат значително намалени. От посолството настояват почти навсякъде, където е предвидено да се открият 2, 3 или 4 секции, те да бъдат сведени до една. На заседанието на ЦИК проведено на 24 май редица членове на комисията са отхвърлили предложението.

Засега ЦИК изчаква да приключи подаването на заявления за гласуване от българите зад граница, крайният срок за което е 15 юни и тогава ще се произнесе окончателно по броя на секциите, съобщи членът на комисията Цветозар Томов, цитиран от БНР.

"От посолството излизат с аргумента, че предвид по-големия брой секции, които ще се разкрият този път в Обединеното кралство, те не очакват да има такъв натиск и толкова хора, които да гласуват на съответните места, и считат, че този редуциран брой секции би бил достатъчен", обясни Томов, цитиран от в. "Сега".

Лъжа или разминаване

От българското посолство в Лондон посочиха, че подобни твърдения са "спекулации и тиражирани директни манипулации".

Според Марин Райков обаче медийните публикации по темата "изобщо не отговарят на истината и създават излишно напрежение".

Той посочи пред БНР, че информацията, че той е изпратил писмо до Централната избирателна комисия (ЦИК) с искане да бъдат значително намалени 86-те секции, които прогнозно ще бъдат разкрити във Великобритания, е пълна лъжа.

Посланик Райков обясни, че посолството дори е поискало да бъдат разкрити 120 секции, но на този етап са одобрени 84.

На предишните избори на 4 април във Великобритания бяха разкрити 35 секции.

Българският посланик в Лондон каза, че желанието на посолството е за 120 секции, но решението в крайна сметка е на ЦИК. Той допълни, че позицията на посолството, за разлика от предишните избори, е, че няма нужда от тройни и четворни секции, като идеята тогава бе да се компенсира ограничения брой на СИК по места.

Досегашното ограничение за до 35 секции в страните извън ЕС отпадна с последните поправки в изборния кодекс, което позволява във Великобритания например да има толкова много места да гласуване.

Как ще се гласува в чужбина?

На този фон от Външно министерство съобщиха, че вотът в чужбина на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 11 юли ще струва на държавата 6.7 милиона лева.

Индикативният бюджет вече е утвърден от Министерския съвет.

Прогнозната бройка секции е 570, като в 300 от тях ще се гласува машинно, сочат анализите на ведомството. Най-много машини ще са нужни в Турция – от 57 секции там в 46 се очаква вотът да е с машина.

До момента 17 държави са дали разрешение за провеждане на парламентарните избори.

Сред тези страни са Великобритания, Белгия, Австрия, Испания, Швейцария, Р. Северна Македония, Турция, Люксембург, Нидерландия и Финландия.

За организацията е създадена специална работна група.

Общо 128 държави са помолени да дадат разрешение за вота зад граница.