Пакистанско момиче и индийски правозащитник с Нобелова награда за мир

17-годишната пакистанка Маляля Юсуфзай, известна с дейността си в подкрепа на правото на образование на момичетата, и индийският защитник на правата на децата Кайлаш Сатяртхи бяха удостоени с Нобеловата награда за мир, съобщиха световните агенции.

Нобеловият комитет отличи двамата "за тяхната борба срещу потисничеството над деца и млади хора и в подкрепа на правото на образование на всички деца".

Юсуфзай, която сега е на 17 години, беше простреляна преди две години от талибаните заради дейността ѝ в подкрепа на правото на образование на момичетата. Тя става най-младият нобелов лауреат, измествайки родения в Австралия британски учен Лорънс Браг, който беше на 25 години, когато спечели наградата за физика заедно с баща си през 1915 г.

60-годишният Сатяртхи следва традицията на Махатма Ганди и оглавява различни форми на мирни протести, "обръщащи внимание на тежката експлоатация на деца с цел извличане на финансова изгода".

"Нобеловият комитет смята за важен момент това, че хиндуист и мюсюлманка, индиец и пакистанка водят обща борба за образование и против екстемизма", каза председателят на Нобеловия комитет Турбьорн Ягланд.

"Има данни, че 168 милиона деца работят по света днес. През 2000 г. техният брой беше със 78 милиона повече. Светът се приближава до целта да бъде премахнат детският труд", заяви той.

Ягланд изтъкна, че "въпреки своята възраст" Юсуфзай "показва с пример, че децата и младите хора също могат да допринесат за подобряване на своето положение".

Тя се превърна в световен символ на борбата с екстремизма, след като оцеля при талибанско нападение. На 9 октомври 2012 г. ислямисти нахлули в училищния автобус на Малала, който тръгвал с ученичките след часовете в град Мингора, долината Сват (Северозападен Пакистан). Един от талибаните попитал: "Коя е Малала?", а после стрелял в главата ѝ. На косъм от смъртта момичето е откарано в болница в британския град Бирмингам и шест дена по-късно идва в съзнание.

"Бях ужасена. Единственото, което съзнавах, е че Аллах ме е благословил, давайки ми нов живот", разказва момичето в автобиографията си "Аз, Малала", превърнала се в световен бестселър. Сега Малала живее в Бирмингам, а новината за Нобеловата награда я завари в училище.

Индиецът Сатяртхи посвети своята награда на децата в робство. "Това е почит към всички тези деца, които все още страдат, подложени на робство, принудителен труд и трафик", каза той.

Индиецът призова пакистанката Юсафзаи да работи заедно с него за мир между техните страни, които са водили три войни помежду си.

"Каня я да обединим усилията си в новата борба за мир на нашия субконтинент", каза Сатяртхи, който заедно с Юсафзаи беше удостоен с Нобеловата награда за мир. Той поздрави Нобеловия комитет за решението му да присъди отличието на хиндуист и мюсюлманка, индиец и пакистанка, които водят обща борба за образование и против екстремизма.

"И двамата трябва да работим заедно, ръка за ръка", заяви Сатяртхи по телевизия Ен Ди Ти Ви.

"Определено ще я поканя. Познавам я лично, така че ще ѝ се обадя и ще ѝ кажа: "Хайде, нека да обединим усилията си", заяви индийският защитник на правата на децата.

Сатяртхи основава през 1983 г. организацията "Бачпан бачао андолан" (Движение "Спасете детството"), която е спасила хиляди експлоатирани деца и други хора, подложени на принудителен труд. Той често е забелязван по улиците да популяризира каузата за спасяване на децата от експлоатация, а през 1998 г. беше водач на Световния поход срещу детския труд, който мина през 103 страни.

По данни от 2001 г. в Индия има 12.6 милиона работещи деца. Много от тях се трудят в опасни отрасли като минното дело и производството на пиротехнически средства, а други работят в каменни кариери или хранителни заведения, или шият дрехи, често за износ.

"Бачпан бачао андолан" извършва акции в хиляди цехове или частни домове, за да спасява децата, които насила работят там, а Сатяртхи нерядко е нападан заради своята дейност. Той отдавна настоява, че детският труд е неразривно свързан с неграмотността и бедността, и е един от първите хора, привлекли вниманието на западните потребители към каузата. През 1994 г. той застана начело на инициатива, при която за
първи път беше въведен механизъм за етикетиране на килими, за които е установено, че не са направени с детски труд.

Наградата на стойност около 1.1 милион долара ще бъде връчена в Осло на 10 декември, когато е годишнината от смъртта на шведския индустриалец Алфред Нобел, учредил отличието в своето завещание през 1895 г.

Нобеловата награда за мир се присъжда от петчленния Нобелов комитет в Осло, избран от норвежкия парламент (Стортинг). Единствено тази награда може да се присъжда на организации.

За първи път е присъдена през 1901 г. на Жан-Анри Дюнан, Швейцария, и Фредерик Паси, Франция.

Сред отличените изтъкнати личности и международни организации до 1977 г. са: Институтът за международно право, Белгия /1904/, Теодор Рузвелт, САЩ /1906/, Международното бюро за мир /1910/, Международният комитет на Червения кръст /1917/, Фритьоф Нансен, Норвегия /1922/, Международната служба на бежанците "Фритьоф Нансен" /1938/, Джордж Маршал, САЩ /1953/, Върховният комисариат на ООН за бежанците /1954/, Мартин Лутър Кинг, САЩ /1964/, Вили Брандт, ФРГ /1971/, Хенри Кисинджър, САЩ /1973/, Андрей Сахаров, СССР /1975/ и други.