Палатки, снимки, обещания и един клоун на политическия панаир в Пловдив

"Елате, да ви обясним как ще въведем двукамарно управление, както е в цял свят – например в Австрия", започва да ни дърпа младо момче, препичащо се на слънцето пред импровизирана шатра, украсена с номера на изборна бюлетина в едър шрифт и надпис "Демократична гражданска инициатива (ДГИ) – Движение за граждански контрол".

Действието се развива в центъра на Пловдив, където се е оформила предизборна алея с палатки, чадъри, агитационни материали, а различни партии дават всичко от себе си, за да грабнат "ума и сърцето" на избирателя – или по-точно бюлетината му.

"Ние сме представители на протестиращите и ще направим ревизия на Изборния кодекс, ще въведем електронно правителство, ще регулираме енергийния пазар и най-важното – ще въведем двукамерно управление", повтаря младият мъж. На въпрос как ще се случи това, той разбира се, има обяснение – създаваме хоризонтална мрежа в цялата страна и излъчваме Народно събрание. На последващо питане, пак обяснява, че не става дума точно за двукамарно управление, а за "пряка демокрация, което всъщност си е двукамарно управление – отдолу мрежата по райони, отгоре чист парламент".

Апокалипсис сега

Едва отскубнали се от перспективите на двукамарния парламент, попадаме в обсега на Национален фронт за спасение на България. Щандът им е по-скоро сергия, окичена с трибагреник, подписка за подкрепа на партията, рекламни брошури и кратка програма: "любов към Родината, трудолюбие, скромност, честност, човеколюбие, за съхраняване и развитие на българската самобитност, култура и традиции".

Забелязал, че разглеждаме агитационните материали, мъж на средна възраст ни подканва бодро да се подпишем в защита на партията – с неустоимия аргумент: "Тук само интелигентните хора се подписват". Дори ако се покажеш неинтелигентен и не подпишеш, не си тръгваш с празни ръце – дават ти цял безплатен вестник "Десант", а от него буквално те блъсва апокалипсисът.

"Главно мюфтийство посегна на ямболския Безистен", други пък посягат на Панагюрското златно съкровище, кметът на Благоевград бил замесен в корупция, а лидерите на опозиционни партии ги подслушвали официално (става дума за промяна в Изборния кодекс, приета преди месеци от 41-то Народно събрание). След всичко това на последните страници намираме утеха за българщината - "Трагичната участ на първия български светец". 

Паси, висока раждаемост и ниски данъци

Плахото отстъпване назад от щанда на НФСБ води право към малка стъклена конструкция, а като надникнете вътре виждате отегчено младо момиче. Когато забелязва посетители, обаче, незабавно влиза в роля - става, грабва картичка с лика на Соломон Паси (снимката му е от усмихнатите, а не плачещ на рамото на Симеон Саксккобургготски). Госпожицата чевръсто пъхва в ръцете ти и брошура на "Коалиция Център Свобода и Достойнство".

Обединението между НДСВ и партията на изключения от ДПС Касим Дал обещава "нулева толерантност към корупцията", 10% данъци за едноличните търговци и замразяване на 10% данък "за хората и бизнеса". Под тези обещания стоят имената на кандидатската листа на обединението.

Към агитационните материали се добавя и календар на НДСВ за 2013 година под наслов "Национална кампания "Детски добавки за всяко дете". Според календара раждаемостта в страната е била най-висока през 2002 г., предшествана от годината, в която Сакскобургготски дойде на власт.

В партията на Меглена Кунева са останали само чистите хора

Точно до НДСВ се намира шатрата на напусналата ги Меглена Кунева и партията ѝ "Движение България на гражданите". Както се полага, там е изложен плакат на Кунева, предизборният слоган "Да на нормалността", а точно под тях има масичка, на която активисти на партията събират подписка за отзоваването на кмета на града Иван Тотев (ГЕРБ). Събира се и втора подписка -за референдум за промяна на конституцията. В едната урна има три попълнени листа, в другата – пет. Но все пак е още обед и до края на деня има много време.

Представителите на партията разпалено убеждават, че след т.нар. "разцепление" в Пловдив точно преди старта на предизборната кампания, проблемите вече са решение и в "Движение България на гражданите" са останали само чисти хора.

"Тук няма място за лични интереси", казва екзалтиран господин, който учтиво подава брошура, в която ДБГ поема ангажимент да направи Пловдив атрактивна туристическа дестинация, с развиване на летището в града. Партията обещава още нисколихвено кредитиране, подобрено здравеопазване и 15 000 работни места в региона.

В "Шатрата на Кадафи" криза няма

Цели 50 метра по главната на Пловдив шатри няма. Хората вървят спокойно и разсеяно, докато в един момент не зазвучава първо по-слабо, а после по-силно тържествена музика. Озовавате се пред гигантската палатка, обзаведена с мека мебел – кожени кресла и дивани, вендинг машини за кафе и всички удобства, които да ви предразположат към ГЕРБ.

Вътре черпят с бонбони. На плазмени телевизори се прожектират клипове с магистрали и в прослава на Бойко Борисов и управлението му. Докато се оглеждате, пъргав мъж ви връчва балон, снимка на Бойко Борисов и следват ясни указания, че "ГЕРБ има воля на12 май 2013 година".

Пищността, заради която предизборната палатка на ГЕРБ е популярна в града като "Шатрата на Кадафи", няма как да не провокира въпрос – защо е толкова голяма, не се ли тревожат, че правят лошо впечатление в кризата. "Е, криза – няма криза, има завист в другите партии", обяснява раздавачът на балони.

"Нашата шатра винаги си е била толкова голяма, какво им пречи?", включва се в защитата на партийната чест тринайстият в пловдивската листа на ГЕРБ Пенчо Малинов, който бил мениджър. "Това, че нещо е голямо, не значи, че е скъпо, значи, че конструкцията му е голяма", допълва компетентно той, след което се оттегля с достойнството на всеки 13-ти кандидат-депутат. Раздавачът на балони се опитва да пробута някой и друг бонбон с логото на ГЕРБ. Жъне най-големи успехи сред децата, които гледат мониторите с лика на Борисов и лакомо смучат лукчета.

Никой в шатрата на ГЕРБ не се опитва да обяснява политика. На този фон усилието на "протестиращите" изглежда някак умилително.

СДС без комунисти до Кафенето на Ламбо

Двайсетина метра по-нататък в съседство са разположени последните два "щанда" от политическото изложение – СДС и БСП.

"СДС се опитва да си върне облика и структурата от преди", казва младо момче. Обяснява, че не помни тези времена, ама не иска повече комунисти, не иска и Иван Костов. "Всички кандидати в цялата ни страна са местни", започва да обяснява младежът, като бързо се поправя, че не всички са от Пловдив, а "местни за всяка местност". "Имаме си и кутия – тук в нея можете да напишете предложения за СДС, или пожелания на СДС. За жалост обаче, още нямаме хартия, но ако искате да пишете, ще ви намерим някаква", обяснява услужливо младежът, опитвайки се да вкара някой в стъклената будка – предизборен дом на СДС в Пловдив.

Ако не влезеш, веднага те прихваща пъргава госпожа от щаба на БСП – също стъклен, но целящ да не изглежда чак толкова партиен, а да акцентира на едно от най-рекламните лица в БСП – Стефан Данаилов. Големият надпис на щанда е "На кафе с Ламбо".

Веднага в ръцете си получаваш брошура със Стефан Данаилов, който е водач на червената листа в Пловдив. Следва уведомление, че през тази седмица вече е идвал в града и ще дойде пак.

Едната страна на партийния "офис" е превърната в малък олтар на Данаилов – със снимки от емблематичните му роли в киното. В другата част се гърми гласът на д-р Илия Баташки, който хока социалист, че яде бисквити в щаба. "Махни ги, бе, махни ги тия неща от тука!", виква третият в листата на БСП, след което забелязва, че има посетители и с усмивка и любезен тон разказва колко експерти работят в партията.

"Ето, аз самият съм писал част от програмата в здравеопазването. Много пишем в тая партия, бе. Ама няма кой да чете, пък и не знам ние четем ли се", заключва иронично Баташки и разпорежда веднага да се раздадат програми, "ама от съкратените".

И тъкмо, когато избирателят реши, че вече е извън обсега на "предизборното градче", се натъква на...клоун. Истински клоун – с червен нос, черно бомбе, зелен гащеризон и жълта тениска. Опитва се да прави смешки, не агитира за никого. И ако не успява да разсмива, той поне напомня, че всеки политически панаир завършва с цирк.