"Амнести интернешънъл":

Пълен провал на България в разследването на престъпленията от омраза

Властите са некомпетентни, а бездействието им поражда насилие и страх

Сн. БГНЕС

България се е провалил в разследването на престъпленията от омраза, като така подхранва страха, дискриминацията и насилието, а жертвите не съобщават на властите, тъй като не им вярват. Това се посочва в доклад на неправителствената организация Амнести Интернешънъл, представен в понеделник.

Докладът "Пропускайки същественото: липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България" описва случаи на насилие в България и некомпетентност на българските разследващи органи. Освен това се констатират и проблеми със законодателството и прилагането му. Така на практика почти всички престъпления срещу имигранти, хора от ЛГБТ общността и малцинствата не се наказват адекватно.

"Държавата, в лицето на българските власти, спешно трябва да вземе ясна позиция и да се придържа към националните и международни закони, които гарантират човешките права за всички", посочва Марко Перолини (Marco Perolini), изследовател на дискриминацията в Европа към "Амнести Интернешънъл”.

Обвинения в хулиганство вместо в расизъм и ксенофобия

Организацията отбелязва, че у нас съществува законодателство за съдебното преследване на престъпления от омраза, свързани с расизъм и ксенофобия. За определени престъпления, като убийство или физическо насилие, мотивите от расизъм или ксенофобия представляват отежняващ фактор, което предвижда допълнително наказание.

Властите обаче не разграничават отделните престъпления, не провеждат адекватни разследвания и повдигат обвинения за престъпления от хулигански подбуди, които са по-лесно доказуеми, но с по-леки последствия за извършителите.

"Това се дължи отчасти на факта, че много от служителите нямат необходимите знания и опит да приложат на практика съществуващите закони".

Организацията прилага и конкретни случаи, които описват практиката в България.

Назир, търсещ убежище от Ирак, e бил нападнат от осем или девет души с метални боксове през септември 2013 г. Той е прекарал девет дни в болница и е претърпял две операции. Назир не е бил посетен от полицията и не са му били снети показания, а по-късно от полицията са отказали да регистрират жалбата му.

Назир разказва как полицаите му казали, че ще го изпратят обратно в Ирак, ако не си върви.

След запитване на "Амнести", от МВР са казали, че след извършена вътрешна проверка двама полицейски служители са били наказани за неправомерни действия по случая. Остава неясно дали е започнало разследване по нападението над Назир.

"Често органите на властта пренебрегват наличието на дискриминационни елементи, свързани с престъплението, например, отправени расистки обиди. Евфемизмът "хулиганство” не може да замести съдебното преследване на престъпленията от омраза като такива”, посочва Марко Перолини.

Организацията описва и случая на Метин, български гражданин от турски произход, който е бил жестоко нападнат от група скинари, облечени в черни дрехи, пред жилищен блок, обитаван от значителен брой мигранти.

Преди инцидента нападателите са се опитали да нахлуят в жилището на Метин. Един от тях извикал на мъж, който се намесил: "Защо защитаваш мигрантите? Те убиват български момичета”. Полицейските служители са задържали на място извършителите и е било образувано досъдебно производство за опит за убийство с хулигански подбуди.

Според данни на Българския хелзинкски комитет (БХК), цитирани в доклада, броят на нападенията срещу бежанци и други чужденци, търсещи закрила в България, се е повишил значително през 2013 година. От държавното обвинение са съобщили, че Софийската прокуратура е образувала 80 досъдебни производства за престъпления срещу представители на етнически малцинства, включително мигранти, хора, търсещи закрила, роми и етнически турци – между януари 2013 г. и март 2014 г.

Хомофобските престъпления се пренебрегват

"Амнести интернешънъл" отбелязва, че в България липсва законодателство, което да преследва съдебно престъпления от омраза с мотив хомофобия, като те се разследват и преследват съдебно като хулигански прояви.

"В България хомофобските и трансфобските деяния се пренебрегват. Властите трябва да изменят законодателството, свързано с престъпленията от омраза, и да включат всички основания на дискриминация, за да може гей мъжете, лесбийките, бисексуалните и трансексполовите (ЛГБТ) хора да не живеят в страх”, казва Марко Перолини.

През януари 2014 г. правителството е предстaвило нов проект за Наказателен кодекс, който включва престъпления от омраза с мотив сексуална ориентация. Приемането на проекта беше преустановено в очакване на парламентарните избори през октомври 2014 г.

Неправителствената организация припомня случая с 25-годишния студент Михаил Стоянов, който е пребит до смърт в Софийски парк през 2008 г., защото е бил сметнат от нападателите си за гей.

Заради пропуски в законодателството, през 2013 г. Софийската прокуратура е повдигнала обвинения за убийство с хулигански подбуди. Прокурорът по случая е казал пред "Амнести Интернешънъл”: "Законодателството е ограничено, затова не можех да взема под внимание хомофобския мотив в обвинителния акт”.

Организацията описва и случая с Аурора, чернокожа френска гранжданка, която е била нападната на автобусна спирка в София от седем или осем души. Те издавали звуци, наподобяващи маймуна, и след това са започнали да я ритат. Извършителите са споменали нейната етническа принадлежност по време на побоя, което прави очевиден факта, че тя е станала жертва на расистка атака.

Аурора не е била призована да се яви в съда в качеството си на пострадало лице и не е била информирана за проведеното съдебно заседание по нейния случай. Съдът е освободил заподозрените от наказателна отговорност и е наложил глоби.

Пострадалите нямат доверие на властите

"Амнести Интернешънъл" отбелязва като препятствие пред правосъдието това, че по-голямата част от пострадалите лица не съобщават на властите за престъпленията от омраза.

Някои споделят, че нямат вяра в адекватната реакция от страна на полицията и дори се притесняват да не бъдат допълнително дискриминирани.

Според европейско проучване 86% от лесбийки, гей, бисексуални и транссексуално ориентираните в България, които са потърпевши от насилие или заплахи, не са уведомили полицията за тези случаи. Около една трета от тях са посочили страх от хомофобски или трансфобски прояви като причина за нежеланието им да подадат жалби.

Малък брой от тези, които съобщават за престъпления от омраза, получават справедливост чрез съдебната система.

"Амнести интернешънъл" описва случаи на лица, на които не са им били обяснени правата като пострадали лица и не са били уведомени за развитието по техните случаите.

Споделяне

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?