Пълен разнобой в парламента за наказанията срещу убийците на пътя

Доста противоположни мнения изказаха повечето от членовете на парламентарната правна комисия по време на обсъждането на проектопромените на Наказателния кодекс (НК), с които се предвижда отпадане на възможността за споразумения при причиняване на смърт по непредпазливост и завишаване на присъдите, когато катастрофата е причинена на пешеходна пътека или шофьорът няма книжка.

Повече от час народните представители разискваха в присъствието на родители на загинали на пътя деца дали махането на споразуменията няма значително да удължи делата по такива казуси и да натовари излишно съдебната система при положение, че в случаите на непредпазливост влизат още лекарските грешки и трудовите злополуки.

Депутатите така и не можаха да се разберат дали са за тоталното изключване на споразуменията като възможност или са склонни да възстановят правото на роднините на жертвите да налагат своеобразно вето, ако не са доволни от наказанието, договорено между подсъдимия и прокуратурата.

Заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев изтъкна, че евентуалното отпадане на споразуменията ще върне положението с твърде бавното правораздаване, което законодателят е искал да избегне с въвеждането на тази възможност.

Практиката по думите му показва, че в доста случаи роднините на пострадалите може да бъдат лишени от обезщетение, ако докато делото се влачи през трите съдебни инстанции, изтече давностният срок от 5 години.

По отношение на предложенията прегазването на пешеходец на "зебра" или от шофьор без валидна шофьорска книжка да бъдат разписани като утежняващи вината обстоятелства, Илиев изрази своята подкрепа. Определи като разумно и причиняването на смърт по непредпазливост да бъде включено в кръга престъпления, по които прокуратурата може да налага забрана за напускане на страната.

В края на изказването си заместник-шефът на ВКС обърна внимание на депутатите, че съдът всъщност не е страна при сключването на споразумения и според него е редно да се помисли и за други мерки, като например провеждането на обучения или издаването на методически указания за обвинителите, така че да използват по-широко строгостта на закона, когато предлагат наказанията на призналите вина.

Пълна подкрепа за внесения от заместник-председателя на парламента Анастас Анастасов проект изразиха от Върховната касационна прокуратура, от правосъдното министерство, както и от МВР, което всъщност е инициатор на подготвяните промени. Лично вътрешният министър Цветан Цветанов даде неотдавна гаранция на родителите на сгазени деца, че споразуменията по тези дела ще отпаднат, независимо от опасенията, свързани с това и изразени и от опозицията, и от управляващите.

"В наказателното право се крие огромен популистки капацитет. Много често се използват емоциите на хората, за да се вземат решения, които не съответстват с актуалната реалност", обяви Михаил Миков (БСП), уточнявайки, че ще гласува "въздържал се".

По думите му е редно сред утежняващите обстоятелства да бъде включена и превишената скорост, която е доказано най-честата причина за трагичните пътни инциденти. Като аргумент той посочи хипотезата, в която правоспособен шофьор убие човек при катастрофа не на пешеходна пътека, но с превишена скорост.

Миков заяви още, че няма да подкрепи отпадането на споразуменията, но по време на разразилата се впоследствие дискусия уточни, че ако трябва да се действа генерално, трябва да се помисли за пълното премахване на този правен институт, който така или иначе е взаимстван от англо-саксонското право.

От името на родителите думата взе Ангел Борисов, който се съгласи с Миков, че превишената скорост също е трябвало да бъде включена сред условията, при които да се предвидят по-тежки наказания. По думите му по време на обсъжданията в работната група е имало идея да бъде разписана допустима граница от над 50 км/час над ограничението, след която да се постановява по-сурова присъда.

"Не можеш да караш със 140 км в час в населено място, да блъснеш човек на пешеходна пътека и да сключиш споразумение за условна присъда", възмути се Борисов.

Анастасов обаче реагира, че авторите на проекта се отказали превишената скорост също да е утежняващо вината обстоятелство, тъй като нямало разлика между това да те блъснат с 49 км/час над ограничението или с 45 км и така се получавало нелогично. Освен това обяви, че не е реалистично да се мисли за връщане на правото гражданският ищец да има решаваща роля по наказателно дело, тъй като то се води само между държавата и подсъдимия, а не е от частен характер.

Коментира и, че докато е имало подобна възможност, споразумения са се постигали изключително трудно, защото самите роднини на жертвата не са могли да се разберат помежду си дали предпочитат бързо обезщетение и по-ниско наказание за виновния или дело с години и вероятно ефективна присъда.

В края на дискусията се включи и председателят на парламентарната комисия Искра Фидосова, която доста остро "помоли" заместник правосъдния министър Деница Вълкова да разясни какво предвижда готвения от ведомството нов НК, за да не изпаднат депутатите в ситуацията сега да въвеждат промени, които след няколко месеца да се окажат анулирани.

Вълкова обаче така и не успя да уточни какво е виждането на колегите ѝ по отношение на споразуменията, както и дали например планират да отделят по-леките престъпления в т. нар. простъпки, както неведнъж е предлагал главният прокурор Борис Велчев, с цел да се разтовари съдебната система.

В крайна сметка проектопромените в НК бяха приети на първо четене от комисията с 16 гласа "за", като единствено Миков се въздържа, а Янаки Стоилов не участва в гласуването, като обясни, че иска първо да види какъв вариант ще бъде внесен на второ четене. Очаква се текстовете да стигнат до пленарната зала едва след Великден, тъй като другата седмица предстои вот на недоверие заради отказа на правителството от проекта АЕЦ "Белене".