Пълен текст на изказването на Георги Първанов

Днешната церемония твърде много напомня клетвата на първия български държавен глава след Освобождението. Тогава княз Александър І Батенберг, като целува кръста и Евангелието, също се заклева "в конституцията и законите на княжеството" и обявява намерението си "във всички свои мероприятия да има предвид само ползата и благото на страната".

Припомням този сходен момент във вековната история на българската държавност, за да подчертая, че ние трябва да пазим и помним корените си; че трябва да се възродим, обогатим и пренесем народностните традиции и в новия век, през всички перипетии на времето.

Да помним, че личностите и партиите се сменят, отиват си; България остава! Ние ще бъдем добри европейски граждани, само ако бъдем истински българи! Аз вярвам, че ние ще бъдем неразривна част от единна Европа, която няма да отрицава националното, а модерно ще утвърждава богатата национална култура, история, идентичност на всеки народ.

Аз дълбоко съзнавам огромния граждански, политически и морален смисъл на клетвата пред конституцията на Република България, която днес произнасям. С тази клетва аз поемам своята отговорност пред и за Отечеството, за всички български граждани, независимо от техния вот преди два месеца.

Моята клетва е в името на националното помирение и съгласие.

Помирение, при което всеки ще поеме своя дял от национална гордост и болка. Нека и ние най-после да признаем правото и дълга на всеки по своему да е обичал отечеството си и да оставим историята да даде своята обективна оценка.

Това е първата поука от изминалата 2001 г., от урока, който през юни и ноември ни дадоха българските избиратели. С гласуването си те сложиха края на идеологията, на тежкото самоцелно идеологическо и историческо натоварено противопоставяне.

Избраният президент и премиер сме натоварени с много история, но ние получихме подкрепата не заради миналото върху нашите плещи, а заради прагматичната визия, която предлагаме за бъдещето на България.

Място за идеологеми в отношенията ни няма. Във всеки случай аз отказвам да водя нечии чужди, закъснели битки за миналото, не бих направил президентската институция заложник на тези битки.

Управление чрез максимално съгласие е формулата, която съм предлагал от началото на прехода. Това е моето разбиране за формулата на успеха и днес.

Президентската институция няма да бъде източник на противопоставяне; напротив - ще бъде фактор на стабилността. Време е да се разбере, че не може една институция да гради авторитета си за сметка на другите; че стабилността и сигурността на държавата е функция от стабилността на всяка една институция.

Това означава, че аз ще търся реално, разумно и делово партньорство с изпълнителната власт, с парламента, със съдебната власт. Балансът между властите, а не партийният монопол върху институциите налагат безалтернативно диалог и взаимодействие между нас. Само така ще реабилитираме политиката и властта в очите на хората.

Вотът от 2001-а беше за промяната в политиката на институциите, и аз ще обоснова нейните параметри. Преди това искам да подчертая, че изходната ми основа е разбирането за сигурност в промяната, за приемственост в политиката по отношение на стратегическите цели и приоритетите на страната. Искам отново отчетливо да подчертая и уважителното ми отношение към постигнатото от моите предшественици д-р Жельо Желев и Петър Стоянов.

Ще направя всичко възможно да изведем политическия живот извън рамката на поляризацията, на грубото противопоставяне, на злепоставянето и демонизирането на опонента, на цели социални групи, партии, институции.

Никой сам не може да постигне желания успех за България. Необходими са съединените усилия на всички институции, на различни по своя характер политически и обществени сили и структури на гражданското общество. Тук е мястото на президента като обединител на нацията да използва всички лостове и механизми на правомощията, които има, за да съдейства за налагането на най-добрите идеи и за използването на целия национален професионален капитал. Няма да се уморя да бъда посредник и гарант в реализирането на един по-добър проект за развитието на България.

Ще остана верен на ангажимента си да бъда президент на всички български граждани. Ще бъде така, както го е казал Апостола Васил Левски: "Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение. Било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било. Всички ще спадат под общ закон..."

Това е и европейският модел на политическо взаимодействие, който ще следвам. Ще търся сътрудничество с всички политически сили, независимо от тяхната ориентация. Ще работя за осигуряване на спойката между поколенията и съчетаването на интересите на социалните групи, за толерантност към етническите общности и тяхното включване в управлението на страната, за утвърждаване и развитие на българския етнополитически модел. Ще отстоявам друго отношение към българските интелектуалци. Време е държавата да направи нещо реално за своята култура, наука и образование, за всички онези, които са в сферата на духовността.

Ще съдействаме за единението и укрепването на Българската православна църква, която трябва да продължи да бъде опора на българския дух и национална идентичност.

Изборите от ноември 2001 г. категорично препотвърдиха републиканската форма на управление. Произнасям клетвата за моето встъпване в длъжност с ясното съзнание, че президентската институция е най-републиканската от всички институции на публичната власт. От тази позиция аз ще вода политика на издигане авторитета на републиката и утвърждаването на парламентарния ѝ характер.

Аз не искам разширени конституционни правомощия, но и няма да позволя орязване на сегашните права на държавния глава. Държа на мнението си, че президентът има предостатъчно правомощия, и то много престижни. Той има влияние, той е натоварен с морален авторитет, той съчетава влиянието на гражданската личност с възможностите на институцията.

Не конституционните текстове, а личността и политиката, която провежда, дават силата на президентската институция.

Предстои труден процес на хармонизация на българското и европейското законодателство. На финала на този процес, след като сме покрили останалите изисквания на Европейския съюз, аз ще предложа на Народното събрание законопроект за изменение на конституцията, който ще бъде естественият завършек на адаптацията на националното към европейското право.

В съответствие с предизборните ми ангажименти ще търся една активна социална позиция на президентската институция.

Нека добре да помним, че бедността не ражда демокрация, че не може да е истински свободен човек, който мисли единствено за това как да заработи за хляба си.

Време е да осъзнаем, че националната сигурност има не само своите външни и военни аспекти, но и означава сигурност за религиите и общините, сигурност за малцинствата, които пострадаха най-тежко от прехода, сигурност за семейството, за всеки отделен гражданин.

В съответствие с това разбиране ще оптимизирам работата на Консултативния съвет за национална сигурност и на президентската администрация, които трябва да се обърнат към реалните проблеми на деня.

Това предполага и единство на икономическата и социалната политика. България трябва да продължи политиката на валутния борд като основа на постигнатата финансова стабилизация. Стриктното спазване на задълженията по обслужване и изплащане на външния дълг е основно условие за повишаване на доверието към страната, за привличане на чужди инвестиции и технологии. Но финансовата стабилизация не следва да се превръща в самоцел. Трябва да възродим българската икономика въз основа на принципите на свободния пазар и частната инициатива, да потърсим нови високотехнологични сфери за нейното развитие, нови ниши в глобализиращия се свят. Необходими са повече свобода и стимули, за да може българският бизнес да отприщи своята предприемчивост, да се повиши конкурентноспособността на българските стоки и услуги, да се генерира необходимият икономически растеж. Защото само постигането на устойчив и висок икономически растеж при запазване на финансовата стабилност може да освободи и да гарантира необходимите ресурси за решаване на проблемите в социалната област.

Като Върховен главнокомандващ ще работя за изграждането на въоръжени сили, които надеждно да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да защитават нейната териториална цялост. Въоръжени сили - достоен и търсен партньор и съюзник в усилията на международните институции за гарантиране на стабилността и мира в нашия и други региони на света. Ще работя за повишаването на професионализма, мотивацията, социалния статус и достойнството на офицерите и всички служители от системата на националната сигурност. Ще търся възможности за модернизация на въоръжението, която ще осигури изпълнението на конституционните задачи на Българската армия и оперативната ѝ съвместимост с нашите партньори от НАТО. Ще настоявам за ускоряване на реформата в армията и другите структури на националната сигурност като изключително важен момент в подготовката ни за членство в Алианса. Военната реформа трябва да се провежда с реални действия и по-малко реторика, с повече прозрачност и ясни критерии за отчитане на постигнатия напредък. Ще търся и предлагам решения за социалната адаптация на освободените в резултат на реформата военнослужещи.

Като президент ще бъда гарант за това специалните служби да работят единствено в защита на националните интереси и сигурността и правата на всички български граждани и техните сдружения.

Трябва да поставим престъпниците на колене пред закона. Войната с престъпността не е грижа само на едно ведомство, още по-малко на един човек. Контролът и репресията не са достатъчни, трябва да се хванат дълбоките социални корени на престъпността.

Още в първите седмици на мандата ми ще направя всичко необходимо за мобилизация на институциите, на партиите и гражданските структури, на обществото за изграждането на нашия общ фронт срещу престъпността и корупцията.

Важно условие за успеха на битката с престъпниците е стабилната, независима и реформирана съдебна система, за което аз коректно ще съдействам. И още нещо за нашата отговорност. Независимо колко дълго всеки от нас ще стои в политиката, той до края на живота си остава родител. Това, което не е по силите на отделния родител, е дълг и отговорност на държавата, на всички нас - народни представители, политици, магистрати.

Като родители ние отговаряме за живота и бъдещето на собствените си деца, като политици отговаряме за живота и бъдещето на децата на България. Защо трябваше да се случи националната трагедия от 21 декември миналата година, за да разберем, че докато не запалим искрата на духа в нашите деца, ще палим свещи за душите им?

Нашите деца трябва да раснат, да учат и да работят тук, в България, без страх и със самочувствието, което заслужават и което сме длъжни да им дадем. Това предполага по-ясни правила, ред и сигурност, формиране на различна от сегашната обществена и духовна среда.

Ние трябва да погледнем в очите опасността и да изразим своята абсолютна нетолерантност към наркоманията, трафика на деца и жени, към различните форми на насилие спрямо тях.

Като президент гарантирам, че външнополитическите усилия на страната и занапред ще бъдат насочени към укрепване на националната сигурност на Република България, към създаване на благоприятни външни условия за ускорено развитие на реформите, за укрепване на демокрацията и развитие на гражданското общество у нас, към ефективна защита на правата и интересите на българските граждани и българите по света. Това може да се постигне, ако провеждаме последователна, прагматична, балансирана и многопосочна политика, без да загубваме стратегическите си ориентири - пълноправното членство в ЕС и НАТО.

В съответствие с предизборните си ангажименти ще търся реализация на една икономизирана външна политика. Като президент ще направя всичко възможно за активно лобиране, за радикално увеличаване на инвестиционния поток, за разширяване на българския износ, за реализация на големи инфраструктурни обекти.

Република България трябва да реши няколко особено важни за нея и за бъдещето на страната задачи:

Пълноправно членство в Европейския съюз. Поставям тази задача на първо място неслучайно. Членството ни в ЕС представлява своего рода "сертификат" за качеството на живот у нас, международна оценка за степента на модернизация на страната. Защото европейската интеграция обхваща всички сфери и области на българската политика, икономика, прониква в съдебната система и социалния живот. Несъмнено ускоряването на преговорите за пълноправно членство ще бъде един от нашите приоритети. Но отново искам да подчертая своето разбиране, че България може да навакса закъснението си само ако подреди собствения си дом, ако покрие европейските стандарти и изпълни препоръките на Европейския съюз. Бих желал също да изразя своята надежда, че при оценката на готовността на България, Европейският съюз ще възприеме по-широк политически подход и ще отчете нашите усилия за укрепване на стабилността в региона, в борбата срещу тероризма, неблагоприятните външни условия и нашите загуби следствие на изпълнение на задълженията като член на световната общност по време на конфликтите в региона.

Процесът на интеграция ще бъде съпътстван от много проблеми. Необходими са взаимни компромиси в диалога с ЕС, българският народ трябва да бъде запознат с очакваните трудности, а не да бъде тласкан от еуфория към евроскептицизъм и дори към негативизъм.

Няма да се колебая да кажа истината, дори когато тя е нелицеприятна, когато не носи дивиденти.

Впрочем вие вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приема всичко чуто или направено от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция, ще държа на активния диалог, който може да има само една цел - нова европейска България.

Пълноправното ни членство в Организацията на Северноатлантическия договор е другата ни голяма задача. 2002 година е особено важна в това отношение предвид срещата на върха в Прага. България доказа своята последователност със стабилизиращата си политика в региона и с участието си в световната коалиция против тероризма. Извършена бе значителна дейност по покриване на стандартите на Алианса. Много работа обаче предстои. Необходимо е да се ускори реформата във въоръжените сили с оглед създаването на модернизирана, отлично подготвена и боеспособна армия. Бъдещите ни съюзници са заинтересувани да приемат държава с добре формулирани национални интереси, с ясно разбиране за своите отговорности, с необходимия потенциал да посреща предизвикателствата на членството. Уверен съм, че по време на моя мандат и с моя подпис България ще стане член на Организацията на Северноатлантическия договор.

През следващите две години като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН Република България ще може да дава непосредствен принос за решаване на най-важните международни проблеми, за повишаване ролята на ООН в световните дела. Чрез участието си в СС на ООН можем да привлечем вниманието на този най-авторитетен международен орган и към непосредствените проблеми в Югоизточна Европа, да потърсим пътища за укрепване на стабилността и сигурността, за развитие на сътрудничеството в региона. Тези възможности следва да бъдат най-пълноценно използвани.

В никакъв случай не подценявам задачите пред България по другите външнополитически направления.

Предстоят важни събития в Югоизточна Европа. Все още не са преодолени напрежението и етническата нетърпимост в някои части от региона. Задълбочава се тенденцията към по-нататъшна фрагментация. България може и трябва да поеме по-голяма отговорност за стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа. В практически план това означава повече инициатива и активни действия а изпълняването на целите на международните инициативи, генериране на нови идеи и предложения за задълбочаване на сътрудничеството и развитие на добросъседството, реализиране на различните инфраструктурни проекти, преминаващи през територията на страната. Държавите от региона и международната общност следва да заложат на политиката на равноправни преговори и взаимодействие за изграждане на трайна сигурност, повишаване на жизненото равнище, интегриране на региона в европейските и евроатлантическите структури, активни съвместни действия за посрещане на новите предизвикателства.

Необходим е нов прочит на състоянието и перспективите на отношенията ни с Руската федерация, Украйна, с държавите от ОНД. Натрупани бяха проблеми, които продължават да спъват като цяло сътрудничеството ни с тези партньори. Ние трябва да инициираме бързи и взаимноизгодни решения на тези проблеми. Като президент ще генерирам идеи и ще подкрепя усилията на правителството и Народното събрание за подобряването на връзките с тези държави.

България следва да се открие към света, да преоткрие възможностите, които предоставят отношенията с държавите от други региони, дейността в рамките на международните организации.

Позволете ми в края още веднъж да повторя думите на клетвата, да подчертая, че във всичките си действия ще се ръководя от конституцията и интересите на народа. Интересите на българския народ днес повеляват да реализираме шанса за превръщане на България в модерна държава в глобализиращия се свят. В името на това без колебание, с кураж и морал ще работя за обогатяване на постигнатото от моите предшественици, за повече диалог в обществото, за ефективност на демократичните институции, за развитие на гражданското общество. Ще работя за повече справедливост, солидарност и човечност, за щастлив и достоен живот за българските граждани.

Ще работя за България, обърната към бъдещето и към света!