Пълен текст на изказването на посланик Стефан Тафров пред открито заседание на Съвета за сигурност на ООН на 7 март 2003 г.

Господин председател,
Господин генерален секретар,
Дами и господа министри, господа посланици,

От името на българската делегация благодаря на доктор Ханс Бликс, изпълнителен председател на УНМОВИК, за представянето на неговия доклад, който беше внимателно анализиран от компетентните български власти. Актуализацията на доклада, която доктор Бликс току-що направи, го допълва по един полезен начин и потвърждава нашите заключения, направени при неговото прочитане.

Бих искал да благодаря на доктор Бликс и екипа му за тяхната професионална прецизност и всеотдайност при изпълнение на извънредно трудната им задача. Картината, която той ни нарисува, е в полутонове: докато иракските власти сътрудничат, що се отнася до процедурните аспекти на инспекциите, включително осигурявайки неограничен достъп до обектите, подложени на проверка от УНМОВИК, така нареченото сътрудничество по същество все още не е задоволително и подходът на Ирак не отговаря на изискванията. Вследствие на този дефицит на сътрудничество "по същество" докладът с основание прави заключението, че до днес основната цел на Резолюция 1441, а именно разоръжаването на Ирак, все още не е постигната.

Доктор Бликс информира Съвета за сигурност, че резултатите в областта на разоръжаването засега са много скромни. Ясно е, че през последните дни, както ни посочва той, Ирак полага допълнителни усилия. До днес 34 забранени ракети "Ал Самуд-2" бяха унищожени. България приветства този факт. Необходимо е унищожаването да продължи с постоянен, дори ускорен ритъм. При все това, повече от три месеца след приемането на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност, не беше констатиран нито един значителен пробив, що се отнася до неотчетените от Ирак количества химически и биологични оръжия, а именно антракс и газ VX.

Господин председател,

Тези ценни, но за съжаление частични успехи на инспекциите, не биха били възможни без постоянния натиск от страна на международната общност върху Ирак. Единодушното приемане на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност беше основната и най-ефикасна до днес форма на дипломатически натиск. Имайки предвид посочените дотук факти, нека бъдем наясно: именно заплахата за прибягване до употреба на сила, дори самото присъствие на значителен брой американски и британски войници по границите на Ирак правят Резолюция 1441 наистина убедителна. Въпреки това необходимо съчетание на дипломацията със силата, сътрудничеството на Ирак остава недостатъчно: то не е нито незабавно, нито безусловно, нито активно, както предвижда оперативен параграф 9 на Резолюция 1441.

На 5 февруари т. г. България заяви, че Ирак все още се намира в съществено нарушение на Резолюция 1441 и на другите резолюции на Съвета за сигурност. Със съжаление съм принуден днес да потвърдя тази констатация.

Въпреки отсъствието на истинска промяна в отношението на Ирак, войната не е неизбежна. Ние сме убедени, че употребата на сила е само последно средство, след като всички дипломатически средства са изчерпани. България се присъедини към Декларацията на Европейския съвет от 17 февруари в Брюксел, който предупреждава, че "иракският режим ще поеме единствен отговорност за последствията, ако продължава да пренебрегва волята на международната общност и не се възползва от този последен шанс".

Господин председател,

Проектът за резолюция, предложен на вниманието на Съвета за сигурност от делегациите на Испания, САЩ и Великобритания, както и меморандумът, който беше разпространен от Франция, Германия и Русия, не са несъвместими. И в двата документа, както впрочем и в Декларацията на Европейския съвет от 17 февруари, се констатира, че инспекциите не могат да продължат безкрайно.

Меморандумът подчертава, че натискът върху Ирак следва да бъде засилен. България се присъединява към тази стратегия, към която тя призовава, след като всички си дадоха сметка за недостатъчната стойност на Декларацията на Ирак от 7 декември 2002 г.

Имайки предвид това състояние на нещата, моята страна смята, че проектът за резолюция е ефикасно средство за засилване на натиска върху Ирак да изпълни съответните резолюции на Съвета за сигурност. Ирак продължава да се съпротивлява на волята на международната общност да се разоръжи: единствено и само под натиск той прави точно толкова, колкото да създаде впечатление за разоръжаване. По тази причина България е готова да подкрепи проекта за резолюция. Приемането на такава резолюция ще бъде логично продължение на усилията на Съвета за сигурност да накара Ирак да разбере, че търпението му има своите граници.

Ще проучим внимателно промените, предложени от британската делегация. На пръв поглед те са еднопосочни с усилията на България за възстановяване на единството на Съвета за сигурност.

За България единството на Съвета продължава да бъде както цел, която следва да бъде постигната, за да се запази авторитетът на ООН и на мултилатерализма, така и средство за постигане на разоръжаването на Ирак. Нищо не може да замени дипломацията в близките дни. Дипломация изобретателна, новаторска и смела. Необходимо е в близките дни да се интензифицира диалогът между членовете на Съвета, който единствен е в състояние да позволи сближаването на позиции, които на този етап изглеждат прекомерно раздалечени и втвърдени.

За България, стара европейска нация и неотдавна възстановена демокрация, залогът е много голям. За моята страна единството на Съвета за сигурност означава едновременно да се преодолеят непродуктивните различия в Европейския съюз и да се укрепят трансатлантическите връзки.

Господин председател,

Присъединявайки своя глас към другите оратори, България отправя апел към всички членове на Съвета - да положим допълнително усилие в полза на мирното разоръжаване на Ирак. На изпитание са поставени самият авторитет на ООН и нейният Съвет за сигурност. Да бъдем на висотата на момента. Мирът ще получи своя последен шанс само чрез нашето възстановено единство.