Пълен текст на речта на президента Георги Първанов

Уважаеми участници в конференцията,
Дами и господа,

Преди всичко искам да Ви поздравя с празника, защото в този ден ние отбелязваме най-значителното постижение на държавнотворния дух на българския народ в годините на прехода. А това е сериозен повод за празнично настроение.

На второ място, намирам за естествено в този ден да проведем една делова дискусия и поздравявам за тази идея организаторите на форума.

Конституцията, уважаеми дами и господа, положи юридическите основи на преобразуването на политическата и социалната система в България. Основният закон създаде правния фундамент на нашата модерна, демократична национална държавност в съответствие с националните традиции и световните демократични стандарти.

Българската Конституция беше първата изцяло нова конституция в страните от Централна и Източна Европа, която призна и гарантира правата на човека и гражданина, прокламира социалната правова държава и пазарното стопанство, учреди парламентарната република и демократичните политически институции, провъзгласи примата на международното право и предвиди непосредственото действие на конституционните предписания като гаранция за върховенството на основния закон. От самото ѝ създаване до ден днешен Конституцията има своите непоколебими защитници. Разбира се, има и острите си критици. Помним добре организираната съпротива при нейното приемане. Помним също и сме признателни за доблестната и патриотична позиция на нейните създатели - тези истински първостроители на съвременна България, някои от които бяха вградени в темелите ѝ. Приемането на Конституцията от 1991 година осигури мирния преход на страната към демокрация и пазарна икономика, утвърди България като демократична и правова република с парламентарно управление.

Но това не е преходна Конституция, нейното значение не се затваря само в границите на изминалия период. Може би като изходна база на днешната дискусия трябва да бъде разбирането, че конституционният модел не е изчерпан, защото се основава на ценностите и принципите, на непреходните стандарти на модерния демократичен конституционализъм.

Конституцията издържа проверката на времето, устоя на многобройните опити за ревизия и подмяна, доказа своята жизненост. Няма да бъде пресилено да се каже, че Конституцията се оказа основният фактор на политическата стабилност в страната за целия период на прехода. Никак не е случайно, че всички политически кризи получаваха своето решение чрез и в рамките на Конституцията. В крайна сметка тя осигури стабилен инструментариум за мирния преход към демократично управление.

Дългият живот на конституциите не се определя от трудната процедура на тяхното изменение, а от способността им да се приспособяват към новите реалности. По образния израз на автора на Декларацията за независимост, великия демократ Томас Джеферсън "конституциите принадлежат на живите, а не на мъртвите".

Усложнената процедура за изменение на Конституцията от 1991 година е предназначена не да предотврати адаптирането ѝ към променените социални условия, а да изключи прибързаните, некачествени, едностранни и авторитарни опити за промяна на основния закон. Тя е демократична гаранция, която стимулира генерирането на широко обществено съгласие като задължителен елемент за извършването на промените. Наред с това, изменението на Конституцията следва да се привежда в действие винаги, когато са изчерпани заложените в нея възможности за приспособяване към новите реалности. Необходимите предпоставки за изменение на Конституцията могат да се търсят в няколко посоки.

Първо, изчерпване на всички възможни резерви за развитие на Конституцията. Постигане на широко национално съгласие в обществото. Генериране на консенсус между парламентарно представените политически сили по съдържанието на измененията след провеждане на консултации. Цялостна и всестранна оценка на предложенията, така че да не се предприемат промени на парче, а неудачните изменения да не стават причина за следващи ревизии.

Не на последно място, правилно избран момент за извършване на промени в Конституцията.

През изминалия период имаше немалко неточно адресирани упреци към Конституцията. Днес можем да кажем, че Конституцията не е "свещена крава", но не може и да бъде универсален виновник за проблемите, възникнали в хода на прехода.

Истинският адресат на тези упреци са институциите и онези, които ги представляваха през изминалите 11 години и преди всичко българският парламент, който прие редица закони, непозволили да се реализира потенциала на Конституцията, казвам го и като бивш парламентарист със споделена отговорност.

Конституцията не е виновна, че се приемаха закони, обслужващи или насочени срещу един човек или че един и същи закон бе променян многократно, повече от десет пъти, за един съвсем кратък период.

Своята отговорност трябва да поемат и представителите на другите институции, които не винаги прилагаха точно и последователно, както Конституцията, така и част от законите.

С други думи, нека търсим изхода не само в промените, но и преди всичко в правомерното прилагане на основния закон. Защото, уважаеми госпожи и господа, един сериозен прочит на Конституцията изисква да признаем и да припомним, че в нея е заложена равнопоставеност между трите основни начала за демократична, правова и социална държава. Този прочит изисква да признаем, че през тези 11 години беше сериозно накърнен социалният характер на държавата. Не бяха защитени конституционните права на всеки гражданин на труд и достойни доходи, на образование и здравеопазване, на социални осигуровки и помощи.

Уважаеми дами и господа, промените в някои текстове на Конституцията са необходими, наложени от живота, от динамиката на социалното и политическото развитие.

Още при встъпването си в длъжност обосновах необходимостта от конституционни промени, които богатството на живота налага. Промени - да, но не и ревизия, която да нарушава нейния дух и философия, още по-малко самоцелни и конюнктурни опити за тотално делегитимиране на основния закон.

Някои идеи, оповестени в публичното пространство, имат откровено конюнктурен характер и аз вярвам, че те няма да бъдат подкрепени и осъществени. Има и други, работещи идеи, които обаче могат да бъдат успешно реализирани и без да се посяга на Конституцията, например предложението за двуинстанционно съдебно производство, както и идеята за смесената избирателна система със засилено мажоритарно участие. Аз се радвам, че някои от онези, които така яростно противодействаха миналата година на тази идея, сега са узрели за нейното приложение.

Част от направените в последните години, в това число и в последните седмици, предложения са навременни и заслужават внимателно обсъждане и подкрепа. Такъв е случаят с институцията на омбудсмана. Аз се надявам, че Народното събрание ще приеме закона, който ще позволи утвърждаването на омбудсмана като авторитетна институция за защита правата на гражданите. Нещо повече, смятам за необходимо омбудсманът да намери място в Конституцията и да бъде включен в кръга на лицата, които имат право да сезират Конституционния съд.

Уважаеми дами и господа, наложителни са корекции, свързани с подготовката ни за членство в НАТО. В най-скоро време вероятно ще трябва да предприемем необходимите стъпки в тази посока. Веднага искам да кажа обаче, че за мен е неприемлива идеята да се увеличат правата на правителството да разрешава преминаването на войски през българска територия. За да се изчистят и най-малките съмнения за съответствие на Договора за НАТО и Конституцията на Република България, още преди получаване на поканата за членство ще отправя искане за тълкуване на чл. 84, т. 11 от основния закон. В случай, че Конституционният съд констатира, че е налице противоречие между Договора за НАТО и Конституцията, готов съм да упражня правото си на инициатива за изменение на Конституцията, на основата на чл. 154, ал. 1, като в чл. 84, т. 11 да бъде добавено "освен в случаите, когато Република България е страна по международни договори и изпълнява предвидените задължения в тях". Аз съм готов да обсъдим и други редакции и възможни решения.

Някои от несъответствията между учредителните договори на Европейския съюз и Конституцията на Република България от 1991 г. са добре очертани в досегашната публична дискусия - въпросите за трансфера на суверенитет, за европейското гражданство и други. Без да влизам в детайлни коментари ще кажа, че в това направление промените са безусловно необходими. Въпросът е дали трябва да се извършат незабавно.Смятам, че подготовката може и трябва да започне и на експертно, и на политическо равнище, но доколкото самият Европейски съюз е в процес на трансформиране и реформиране, може би е по-разумно и по-ефективно нашите конституционни промени да се извършат към момента на присъединяването ни към Европейския съюз, а това означава в рамките на следващия парламент.

В политически план обаче ние можем и трябва още сега да декларираме ясна воля и визия за промените. Например, по въпроса за отпадането на съществуващата забрана за придобиване на земя от чужденци, който според мен трябва да получи своето решение по формулата на Европейската комисия: в рамките на седемгодишен преходен период след приемането ни за член на Европейския съюз. Защото ние сме длъжни да осигурим преди всичко националния интерес, да дадем максималните гаранции за конкурентноспособност на нашите производители, на нашите граждани. Нека да не търсим оправдания за скромния обем инвестиции в проблема за земята. Впрочем, докато Полша отстояваше 15 години преходен период, привлече 52 милиарда чужди инвестиции. Коментарът тук е излишен.

И ако по темата Европейски съюз и НАТО въпросът е не дали да има конституционни промени, а кога да бъдат извършени, то по проблемите на политическата система очевидно предстои сериозен дебат по същество.

Може би ще се размина с някои от очакванията, но аз нямам намерение да вземам отношение по опитите за ограничаване правата на президента. Този, който отстоява подобни предложения, не може да пренебрегва факта, че за последните 11 години, не коментирам последните 6 месеца, президентската институция се утвърди като най-стабилната и най-републиканската институция у нас, като един от конструктивните фактори по отношение на парламентаризма. Аз не си спомням президентът да е бил източник на напрежение по отношение на Народното събрание. С основание може да се постави въпроса кой има интерес да дестабилизира институцията само няколко месеца след президентските избори.

Опитът от изминалите години подсказва друга логика - за засилване на отлагателното вето. Но аз не поставям този въпрос, защото не търся огледална и симетрична реакция на опитите за ограничаване на президентските правомощия. Не искам размиване на възобновения конституционен дебат. И което е най-важното, държа на ангажимента си да работя интензивно за уплътняване на сега съществуващите президентски правомощия с реална дейност.

Аз лично не намирам, уважаеми дами и господа, за убедителни аргументите срещу идеята за ограничаването и дори за премахването на имунитетите, уредени в Конституцията. В страните от Европейския съюз има тенденция за тяхното ограничаване, а трябва да признаем, че в българските условия имунитетите фокусират голямо обществено недоволство като една от предпоставките за корупция. Смятам, че този въпрос може да бъде решен в няколко стъпки. Като първа стъпка чрез съответното тълкуване на Конституционния съд. След като разполагаме с неговото авторитетно мнение да се пристъпи и към съответната конституционна промяна.

Смятам, че в контекста на такава промяна трябва да се премахне и имунитета на президента, още повече, че той е твърде неясно уреден.

Мнозина днес са изкушени да експлоатират очевидния нихилизъм по отношение на Парламента. Такива възможности открива темата за броя на народните представители. Когато се дебатира идеята за тяхното радикално намаляване трябва обаче да ни е ясно, че на практика това ще вдигне изборния праг и ще доведе фактически до възпроизвеждането на двуполюсния модел. Според мен без съмнение е необходим режим на икономии по отношение на все още тежкия административен апарат. Но изходът едва ли е в изкривената представителност на парламента. Нека да спестяваме, но не от демокрацията. Изобщо аз предлагам да освободим дебата за конституционните промени от излишен популизъм.

Много и твърде разнопосочни са идеите за промени в Конституцията, отнасящи се до регионалната политика и местната власт. Вярвам, че както и досега, така и в бъдещите обсъждания, ще натежи позицията на кметовете, на представителите на местното самоуправление, които са изпитали проблемите реално върху гърба си. При подготовката на пакета от евентуални конституционни промени по тези въпроси е особено важно да се постигне необходимия баланс между националния интерес и интересите на териториалните общности, както и баланса между права и отговорности в отношенията между централната и местната власт. Баланс, какъвто към момента не съществува и това многократно е констатирано и от Националното сдружение на общините в Република България, и на други форуми.

Уважаеми дами и господа, уредбата на съдебната власт е един от потенциалните обекти на конституционната промяна. Въпреки че Конституцията създаде гаранции за независимостта на съдебната власт като предпоставка за обективност, безпристрастност и справедливост на съдебната защита, така и не бяха постигнати европейските стандарти в ефективността и бързината на правораздаването. Основателно е недоволството на огромното мнозинство от българските граждани от работата на съдебната власт. Причини за това могат да се намерят и в нестабилността на правната уредба, и в твърде честите промени в законите, специално Закона за съдебната власт, променян десетина пъти за 10 години, като Конституционният съд не веднъж констатира, че има неконституционност на направени промени. Очевидна е необходимостта от преосмисляне на някои от елементите на конституционната рамка на съдебната власт.

По тази тема и по целия кръг въпроси, за които има идеи за конституционни промени, аз съм готов още през следващата седмица да започна консултации с ръководствата на парламентарните партии, с представители на извънпарламентарните формации, с академичните среди. Трябва да чуем отчетливо мнението на съдебната власт, на органите за местно самоуправление, на неправителствените организации, на гражданите. Тези консултации, заедно с широкия публичен дебат, трябва да откроят истински необходимите, значимите и неотложните промени, които да получат широка обществена подкрепа до степен на национално съгласие и да се реализират чрез парламентарен консенсус.

Нашата конституция, уважаеми дами и господа, се роди във време на силни емоции и политически страсти. Трябва да признаем, че прилагането ѝ също беше повлияно от изострена обществена атмосфера. Не бива да забравяме обаче, че от преамбюла до последния ред на Конституцията е изведена идеята за повече търпимост, толерантност към различията в позициите и аз се надявам, че в дебата, в консултациите, които ни предстоят, държавническата мъдрост ще се наложи над крайните емоции, над личния и тяснопартийния интерес, за да можем да отговорим на високите обществени очаквания за развитието на Конституцията на Република България.

Благодаря ви за вниманието.

Споделяне

Още от България