Пълна промяна по върховете на ДКК. Новите шефове - временни, предстоят конкурси

Пълна промяна на борда на Държавната консолидационна компания (ДКК) обяви в понеделник министърът на икономиката Богдан Богданов. Новият изпълнителен директор на мега компанията ще е Иван Зангочев, който ще е и член на борда. Председател на управата ще е Елена Болтаджиева и членовете на борда Десислава Чалъмова, Венелин Шъков, Николай Желязков. Министърът на икономиката Богдан Богданов обяви, че предстоят разяне на възнагражденията до 50 на сто.

Кой, кой е

Данните в Търговския регистър показват, че Иван Загончев до 7 февруари 2017 година е бил в борда на оръжейния завод “Кинтекс”. По време на служебното правителство на Гълъб Донев той отново е бил в борда на ДКК, като това продължава до 21 април тази година. Работил е за компании като Сименс АГ, "Глобъл Комюникейшън Нет" АД, 4C Security Solutions Limited, където е отговарял за управлението на цялостната финансова и административна дейност на дружествата.

Елена Болтаджиева е била главен секретар на Министерство на иновациите и растежа от създаването му при Даниел Лорер (“Продължаваме промяната”), запазва поста си и при служебния министър Александър Пулев и е заемала тази позиция до преди две седмици. През годините е заемала ръководни позиции в институции като Сметна палата, Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, Министерство на правосъдието, институцията на омбудсмана на Република България, Министерство на здравеопазването.

Десислава Чалъмова има 30-годишен опит в предприемачество, търговия и инвестиции, в индустрия, енергетика и околна среда, работейки със стратегически български и чуждестранни индустриални оператори и инвеститори, посочиха от Министерството. Проверка на Mediapool показа, че е била и в Български ВиК холдинг.
Николай Желязков е адвокат в Адвокатска колегия Варна и притежава над 20-годишен професионален опит в гражданското и административното право с основен предмет на дейност защита на гражданските права.

Венелин Шъков има над 15-годишен професионален опит в проектирането на инфраструктурни обекти и управлението на инвестиционни проекти в сферата на ВиК системите. От 2017 година до момента е главен експерт в Направление “Архитектура и градоустройство” към Столична община

В очакване на конкурс

Екипът, който сега поема ДКК е временен. В рамките на 6 месеца ще се направи конкурс за нов екип, който да поеме управлението на компанията.

“Членовете на бордовете на дружествата към ДКК също ще бъдат оптимизирани и там, където трябва, ще има промени”, каза министърът. Искаме в бордовете на дружествата да има наистина експерти и затова в комисиите по оценка трябва да има също експерти, посочи той.

По думите му всички проблеми, които бъдат установени по време на управлението, ще се адресират към компетентните органи. Искаме да привлечем хора с управленски капацитет, като крайната цел е дружествата да са на печалба, каза министърът.

Заплати се режат с 50%

Ще бъдат намалени възнагражденията с около 50 процента както на членовете на бордовете, така и на изпълнителните директори, съобщи още той. В бордовете ще има по-малко членове, а представителните разходи ограничени. Такива ще имат само изпълнителни директори с годишен оборот над 10 млн. лева.

Дружествата, които имат нужда от такъв разход, ще ползват лимит от 5000 лева на година. Парите ще се харчат само с банкова карта на съответното дружество. Пари на ръка вече няма да се дават, каза министърът.

Богданов обяви, че шеф на дъщерно дружество на ДКК е изхарчил близо 20 хил. лева за един месец като представителни разходи. Става въпрос за "Ел Би Булгарикум".

“Държавата не може да си позволи да плаща като в частния сектор и да има по 20 000 лева за представителни разходи. Ще има оптимизиране на разходите в дружествата към министерството”, каза още министърът. 

Пред бТВ освободеният директор на ДКК Венцислав Димитров заяви, че той не е харчил нито стотинка за представителни разходи.

Започват анализи на всички дружества

По думите му, освен разходите, има и конкретни цели - пълен анализ на всички дружества, да има създаден управленски капацитет на фирмите до 30 септември, да се направят бизнес програми за периода 2024-2026 година. Срокът за изпълнение е 30 ноември.

Централизирана система за мониторинг и контрол на дружествата от страна на министерството ще се изгради до 30 януари, допълни Богдан Богданов.

Стара слава

Историята на ДКК е свързана с редица скандали. Най-звучните от тях се случиха през лятото на 2018 г., когато третият кабинет на Бойко Борисов разписа чек от 500 млн. лв. на ДКК за възлагането на ремонта на над 400 опасни язовира. Впоследствие се теглят още 130 млн. лв. заем от ББР и така сумата набъбва до 630 млн. лв.

Към днешна дата ДКК е превела 618 млн. лв. на "Монтажи" за ремонта на водоемите. От своя страна "Монтажи" плаща 500 млн. лв. на частни фирми, избрани с вътрешно възлагане, които да свършат работата. Публична информация от преди година показва, че до момента около двадесетина язовира са ремонтирани и е възложена работа по още 200, каза Рая Каназирева (назначена за член на борда от ГЕРБ ) пред Mediapool.

В понеделник министър Богдан Богданов също коментира казуса.

"От тях ние нямаме нито един приет язовир по надлежния ред, с надлежни документи и с констатирани качествено изпълнени ремонти. Дори и предадените 10 язовира са с течове и просмукване през стените. 39 милиона лева са разходвани за застраховки. За купуването на два военни дрона за мониторинг на язовири са платени 6,5 милиона лева . Дроновете са платени без обществена поръчка преди 4 години, но все още не са доставени. За изграждането на алтернативния водопровод за Перник са платени 16 млн. лева без обществена поръчка и строителни книжа", каза още той.

Проверката, извършена от Кирил Петков, в качеството му на бивш министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев разкри истинската картина – безстопанственост, злоупотреби и заобикаляне на закона.

"При ремонта на язовирите се използва един очевидно належащ въпрос за отпускането на пари и след това нищо. Заобикаля се Законът за обществените поръчки, дори не могат да се оправдаят, че имат тежки процедури, които са забавили ремонтите. И пак не могат да постигнат резултат. Това е показателно, че не става само с пари и заобикаляне на закона. Има проблем с базово неразбиране какво трябва да се прави. Няма капацитет и той не се създава от днес за утре с наливане на едни 500 млн. лв. Пробемът е, че няма подготвени проекти и никой не мисли за това", коментира пред Mediapool икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество".