Пълна разруха

Технологическите катастрофи през август при цялата им случайност потвърждават една закономерност: Русия е пределно запусната страна, чиито власти се занимават с всичко друго, но не и с решаването на елементарните проблеми на организацията на живота в тази гигантска територия.

Взривът в най-голямата в Русия електростанция – Саяно-Шушенската ВЕЦ – ден след сблъсъка в небето на двата изстребителя Су-27 от демонстрационната ескадрила "Руските витязи" по време на подготовката за най-голямото в Русия аерокосмическо изложение Макс-2009 само отчасти представлява случайно съвпадение.

И двете събития са напомняне за руските власти за един от главните проблеми на страната. И това не е тоталният контрол върху снабдяването с газ на Западна Европа, не е борбата с "оранжевите" режими в постсъветското пространство, не е и по-нататъшната вертикализация на властта.

Един от главните проблеми на Русия е чудовищната технологична амортизираност, изостаналост, запуснатост, истинската инфраструктурна дупка. Тази дупка нараства още от съветски времена. Тя не бе запълнена в ситите времена на рекордния ръст на петролните и газовите цени. Защото властта не са занимаваше с това.

Като резултат елитната група пилоти на руските Военно-въздушни сили лети на стари самолети, при това го прави над населени места. Ако обновяването на самолетите струва скъпо, изместването на маршрутите на тренировъчните полети от населените места би било акт на елементарна добра воля и здрав разум от страна на властите.

Като резултат от експлозията в главната водноелектрическа централа се изключва електроснабдяването на алуминиевите заводи (което по принцип не бива да се прави по технологични причини), да не говорим за екологичните заплахи и човешките жертви.

Междувпрочем, въпреки, че Саяно-Шушенската ВЕЦ си има собственик, очевидно е, че безопасността на стратегическите обекти, жилищния фонд, енергийната мрежа, пътищата е изключителна отговорност на държавата.

Заради откровено пренебрежителното отношение на руските власти от всички нива към развитието на инфраструктурата (впрочем, за това местните власти просто нямат пари) в Русия реално функциите на МВР отдавна изпълнява Министерството на извънредните ситуации. Всъщност, единствено то се занимава с "вътрешните работи".

Символичен е фактът, че единствено ръководителят на това ведомство не е сменян в протежение на цялата, вече почти 20-годишна нова история на Русия. И през цялото време неговата работа няма край: катастрофите, причинени от технологични причини, отдавна вече не изглеждат за нашата страна нещо извънредно.

Не е удивително, че в СССР се случи Чернобил. Удивително е, че още не се е случил в Русия.

Поддържането в нормално състояние и постоянното обновяване на инфраструктурата е една от най-важните задачи на всяка държава. Разбира се, към тази работа може да бъде привличан и частният бизнес, но при условията, предписани от държавата, и при държавен контрол. В Русия обаче властта прахосва усилия за решаване на съвършено други, далечни от реалността задачи – тя се занимава с геополитика и бизнес в особено големи размери, грижи се и глези своята пропагандна машина. А от време на време лидерите на страната едва ли не с удивление констатират, че страната, оказва се, отдавна се намира в икономическа и технологическа задънена улица. При това президентът на Русия Дмитрий Медведев по време на посещението си в руския Далечен изток направо заяви, че там природата е много красива, но хората живеят много бедно и всичко е много запуснато.

Докато Русия дрънка пред света със старото съветско оръжие, нейният технологичен потенциал се руши или практически вече е разрушен, а инфраструктурата в някои райони не е обновявана с десетилетия. Но без пътища, без снабдяване на стратегическите обекти със съвременно и максимално безопасно оборудване, без реформиране на комуналното стопанство Русия е обречена да си остане заден двор на цивилизацията. И, което е още по-важно, няма да стане страна, в която мнозинството от населението живее действително добре.

Нашата власт обича да разсъждава за необходимостта от иновационен пробив на Русия.

Засега обаче думата "пробив" в руския контекст повече подхожда за описание на поредната аварийна ситуация или технологична катастрофа, възниклана заради нарушаване на техническите нормативи и крайна разруха даже в стратегическите обекти.

Казано по-просто - заради това, че у нас държавата не се занимава със своите преки задължения, а хаби цялата енергия за съвършено ненужни, а понякога и вредни за обикновените граждани, неща.