Пълният текст на откритото писмо до председателя на ВАС Михаил Екимджиев

Публикуваме пълния текст на откритото писмо на председателя на УС на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” Михаил Екимджиев до председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, изпратено на 9 февруари т.г.

ОТКРИТО ПИСМО

от адвокат Михаил Екимджиев,

Председател на Управителния съвет на

“Асоциация за европейска интеграция и права на човека”

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Обръщам се към Вас по повод интервюто Ви пред в. “Труд” от 01.02.2006 г. и публикувания на 08.02.2006 г. доклад за работата на ВАС през 2005 г.

 През последните три години “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” осъществява правозащитни проекти за граждански контрол върху администрацията. Надеждността на този контрол пряко зависи от стандартите, които Върховният административен съд (ВАС) прилага, преценявайки законосъобразността на административните актове. Поради това споделям тезата Ви, изразена пред в. “Труд” от 1 февруари 2006 г., че: “Съдебният контрол, когато е свързан с предвидима и непротиворечива съдебна практика, е полезен и за администрацията.”

Яснотата на законите и предвидимостта на съдебните решения са условия за  правна стабилност и върховенство на закона. Поради това интерес от непротиворечива съдебна практика има не само администрацията, но и гражданското общество. Предвидимостта на административното правосъдие  до голяма степен зависи от решенията на ВАС поради конституционната му роля - да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите. За съжаление практиката на ВАС в тази насока не е последователна. Налице са противоречиви, дори взаимно изключващи се решения по принципно идентични въпроси. Без да целя систематизиране на лоши практики, илюстрирам тезата си със следните примери:

            В решение № 9695 от 25.11.2004г., по адм. дело № 5292/2004г., петчленен състав на ВАС прие, че различни правни субекти многократно и без ограничение във времето могат да обжалват една и съща подзаконова правна норма. В съответствие с чл. 221 от ГПК се аргументира тезата, че силата на пресъдено нещо в решенията на ВАС важи само за страната-жалбоподател и за основанието, на което тя е обжалвала административната норма.

            Само седем месеца по-късно, с Определение № 5873 от 23.06.2005г., по адм. дело № 2694/2005г., друг петчленен състав на ВАС, дава диаметрално противоположно тълкуване на същия принципен въпрос. Според него:

“Характерно за производството по обжалване на подзаконови нормативни актове е, че силата на пресъдено нещо на решението се разпростира спрямо всички субекти на административното право. Поради това упражненото право на жалба срещу подзаконов нормативен акт или отделна негова разпоредба от физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, по която жалба съдът се е произнесъл по съществото на спора с влязло в сила решение, преклудира правото  на жалба на всеки друг субект.”

Това решение не отчита практически неограничения брой правни основания, на които една и съща подзаконова норма може да бъде обжалвана от един и същ или от различни правни субекти. То игнорира и динамиката в законодателните промени, които често водят до колизии между вече обжалвани норми и новоприети закони. Тъй като ВАС няма право да се самосезира, този подход очевидно ограничава възможностите за защита на гражданите от незаконосъобразни административни разпоредби.

Приветствам идеята Ви за сезиране на Конституционния съд със законите, предвиждащи необжалваемост на административни актове. Те вече създадоха тежки правозащитни проблеми, критикувани и от Европейския съд в Страсбург (Дело “Ал Нашиф” срещу България). На фона на тази изключително полезна и наложителна инициатива, буди недоумение десезирането на ВАС от разглеждане на актове, които по същината си са административни и засягат  неограничен брой лица. Става въпрос за Определение № 1507 от 02.06.2005 г. по адм. дело № 1507/2005 г., на петчленен състав. С него ВАС отказа да разгледа жалба срещу Инструкция, издадена от министъра на правосъдието, главния прокурор и директора на Националната следствена служба. Решаващ мотив за отказа е, че “ВАС не осъществява контрол върху подзаконови нормативни актове, издадени съвместно от органи на съдебната и изпълнителната власт.” Това стеснително и формално тълкуване се прави въпреки констатацията на съда, че директорът на Националната следствена служба дори не е имал право да издава инструкция, от което следва нищожност на обжалвания акт. Така, ВАС предостави своеобразен административноправен “имунитет” на административните ръководители от съдебната система. Нещо повече, дари се “свобода” на администрацията, съвместно със съдебните органи, да присвоява законодателна власт и да нарушава правата на хората, без санкция и контрол от Върховния административен съд. Този резултат е противоконституционен и противоречи на принципа на върховенство на закона. Той явно се конфронтира с нееднократно декларираната от Вас теза за свеждане до минимум на необжалваемите пред съд административни актове. Тези примери създават впечатление за избирателно прилагане на закони и правозащитни стандарти, което неизбежно злепоставя част от гражданите, потърсили справедливост и законност от ВАС.

В очертания контекст вероятно си заслужава да бъде обсъдена възможността за издаване на тълкувателно решение, което да преодолее противоречивата практика на ВАС. Това би допринесло както за по-ефективна защита на правата на човека, като основна ценност на демократичното общество и  смисъл на правовата държава, така и за доверието на хората към съдебните институции.