Пълно объркване с част от имотните декларации на властта

Пълно объркване с част от имотните декларации на властта

Част от високопоставените държавни служители нямат идея къде да си подадат имуществените декларации, за да спазят закона. Други са напълно убедени, че не са задължени да подават такива декларации. Трети са затруднени с попълването на самите декларации и телефоните в антикорупционната комисия прегряват. Това е един от първите неоспорими резултати от мащабната структурна реформа, която доведе до създаването на комисията "Антикорупция".

Mediapool бе сигнализирана за хаоса с декларациите първо от членове на държавна комисия, които съобщиха, че на практика няма къде да си подадат декларациите за имущество и конфликт на интереси.

Неяснотата е в самия закон, където са изброени всички висши служители, задължени да подават декларациите си пред антикорупционната комисия – президент, премиер, депутати и др. Редица регулаторни и контролни органи, които се избират от парламента и Министерския съвет, имат изрично разписана процедура в закона. Техните председатели и членове подават декларациите си пред комисия "Антикорупция". Редовите им служители подават декларациите си в институцията, където работят.

Има обаче една категория държавни комисии, които не са изрично споменати. Такива са Комисията по досиетата, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на потребителите, Държавната комисия по сигурността на информацията и др. В закона е записано, че само председателите и заместник-председателите на тези институции подават декларации пред антикорупционната комисия. Останалите им членове, които се избират от парламента и правителството, увисват.

Логичният ход е те да се отчетат пред органа, който ги е избрал – т.е. пред парламента. Само, че и парламентът явно не знае какво да прави с тези декларации. По информация на Mediapool главният секретар на Народното събрание е сформирал работна група, която има срок до 30 май да реши какво да се прави. Срокът за подаването на документите веднъж вече изтече на 30 април, но бе удължен до 8 юни със спешни промени в закона.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов коментира пред Mediapool, че такъв проблем не би трябвало да съществува. В тези особени случаи, според него, декларациите трябва да се подават към парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликта на интереси. Той обаче не знаеше, че администрацията на Народното събрание също се чуди какво да прави.

"Мен никой не ме уведомявал за такава работна група (в Народното събрание). Чувам най-разнообразни тълкувания и интерпретации. Някой ми каза, че членовете на Комисията за защита на личните данни не били задължени да подават такава декларация, което абсурд. Това е специфика на българското ни възприятие. Когато трябва да възприемем нещо, ние се чудим как да го извратим и да намерим някакъв подтекст. Аз не виждам някакъв проблем за органите в тези случаи", коментира Кирилов.

От комисията "Антикорупция" коментираха пред Mediapool, че законът е ясен и хората не би трябвало да се объркват. Все пак институцията уточни, че желаещи за разяснения определено има. Проблемът е, че специалният отдел за декларациите в комисията няма как да обясни лично на всички 2500 задължени лица как и къде да си подадат документите.

Пресцентърът на Комисията за защита на личните данни обясни, че няма как да пита членовете на комисията дали са си подали декларациите. Пресцентърът на Народното събрание посъветва Mediapool да подаде въпросите си по реда на Закона за достъп до обществена информация, защото такъв е редът. Това обаче прави задаването на въпроси безпредметно, защото до тогава ще са изтекли сроковете за подаването на самите декларации. От офиса на главния секретар на парламента отказаха да отговарят на въпроси и препратиха обратно към пресцентъра на парламента.

Това само показва колко адекватно държавата може да отговори на елементарни въпроси от обществен интерес.  

Споделяне
Още от България