Паметта за миналото е форма на справедливост

Моралното право да се знае истината за миналото е също толкова важно, колкото и търсенето на съдебна отговорност. Около това послание се обединиха участниците в международната кръгла маса, посветена на наследството на бившите комунистически режими.

За два дена в София дойдоха представители от Чехия, Германия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Сърбия, Франция и САЩ, който обмениха информация и опит по работата с архивите на тоталитарните тайни служби. Конференцията беше организирана от фондациите "Център за плурализъм" и "Отворено общество" и събра историци, журналисти и представители на граждански и държавни институции.

Отправна точка за дискусията беше текстът на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на съвета на Европа от 1996 г. за преодоляване последствията на комунизма.

Българските участници в кръглата маса подчиниха своите изказвания на актуалния проблем с отмяната на закона за достъп до досиетата.

Форумът, който беше замислена като среща на структурите и институциите от Източна Европа, аналогични на българската комисия Андреев, се проведе дни след като парламентът в София отмени закона за достъп до документите на бившата ДС.

Председателят на комисията по досиетата Методи Андреев заяви, че България е в парадоксална ситуация, когато след колебливо законодателство по въпроса за архивите на ДС, сега е направила скок назад. Според него с отмяната на закона за досиетата държавата поема непосилна морална отговорност, като засекретява и приема за своя тайна информацията на ДС, събирана с незаконни средства. Андреев квалифицира това като правен прадокс. Андреев напомни, че президентът Първанов на 30 март каза пред р. Дойче Веле, че доносниците трябва да бъдат огласени, но е мнозинството не разбрало този политически знак.

Като изход тази ситуация в България, историкът и бивш вицепремиер в правителството на ОДС Весилин Методиев, лансира идеята гражданска неправителствена организация да продължи усилията по прочита на миналото.

Единствения представител на управляващите от НДСВ депутатът Тошо Пейков, заяви че нито едно народно събрание от 1990 г. досега не се е ангажирало с лустрационни закони, тъй като агентите на ДС образуват най-голямата парламентарна група. Пейков потвърди ангажимента си да подготви и внесе законопроект за достъп до досиетата.

Бившият шеф на Национална служба "Сигурност" ген. Атанас Атанасов заяви пред участниците на международната кръгла маса, че новоприетият Закон за класифицираната информация поставя на еднакъв режим информацията създадена от службите на бившия режим преди 1989 г. и тази създавана от днешните специални служби. Това е станало зад гърба на обществото без дебат, в периода между двете четения на закона, когато се предлага отмяната на закона за досиетата и се оформя списъка на държавната тайна.

Процедурата за проверката за допуск според Атанасов е много тромава и не поставя пречки пред бивши сътрудници на ДС.

Хората с достъп до класифицирана информация ще се проверяват само за последните 10 години.
Към днешна дата това означава, че лицата свързани с ДС преди 1989 могат да получат напълно регламентиран и законен допуск за работа с класифицирана информация.

Атанасов, който беше шеф на НСС до ноември 2001 г., посочи още, че списъкът на държавните тайни, който е неразделна част от Закона за класифицираната информация, засекретява и бившите сътрудници на ДС, поради което огласяването им може да доведе до носене на наказателна отговорност.

Историкът Веселин Ангелов, член на комисията Андреев, изнесе данни за съпротивата срещу комунизма в България и посочи цифрите: 10 000 - убити, 600 000 - репресирани и 46 000 - преминали през лагери в периода 1949 - 1962 г.

Журналистите Христо Христов и Татяна Ваксберг разказаха за своите разследвания в архивите на ДС. Христов проследи отношението на българската държава към убийството на писателя Георги Марков и посочи, че след унищожаването на досието му, единственото място, където би могло да се намерят документи по случая е в архива на Националната разузнавателна служба.

Христов посочи, напоследък в медиите заинтересовани лица прокарват манипулацията,че Марков е бил агент на ДС, агент на английските служби или че дори е станал тяхна жертва. Това обаче не може да е вярно, тъй като писателят е бил разработван от и е сочен в обобщените доклади на ДС като един от тримата най-опасни емигранти, заплашващи режима в България.

Татяна Ваксберг базирайки се проучванията си на т.н. "Възродителен процес", посочи, че виновниците за двете големи престъпления в периода 1984 1989 - смяната на имената на българските граждани и насилственното им изгонване от България, не са осъдени.

В хода на дискусиите на кръглата маса стана ясно, че във всяка от страните от бившия комунистически лагер въпросът с достъпа до архивите на тоталитарните тайни служби е уреден по различен институционален модел.

Българските участници в конференцията констатираха, че в страните от Централна Европа, които НАТО прие с първата вълна на разширяването си, действат ефективно лустрационни закони.

В Полша лустрацията се осъществява от Апелативния съд на Варшава, който се произнася по достоверността на декларациите за несътрудничество на висши държавни служители и други публични фигури.

Процедурата за лустрационно производство в Полша се инициира от Апелативния съд или от омбудсман (защитник на обществените интереси) и тече по правилата на наказателния процес.

Апелативният съд на Варшава се произнася върху истинността на декларациите, като при случаите на неверни декларации, на уличените се отнема правото да заемат публични длъжности за 10 г.

Лустрационият ефект се реализира и със санкцията на силното обществено мнение, тъй като декларациите се публикуват в официалния орган "Монитор Полски".

В Чехия отдел във вътрешното министерство се занимава с архивите на бившите служби, в Румъния е Национален съвет, с ранг на министерство, а в Унгария има дори две структури на пряко подчинение на парламента. Едната е съставена от 3-ма съдии и се произнася за сътрудничество на важни обществени фигури с комунистическите служби, а другата е научно-изследователска.

Най-пълен и улеснен достъп до документите от комунистическото минало е осигурен в Германия, където целият архив на ЩАЗИ е под разпореждане на публична федерална институция. Германия, освен, че успя да предпази от унищожаване архива на ЩАЗИ, уреди още през 1991 г. със закон реда за изследване и публикуване на данни от този архив.

В Германия бившите сътрудници на ЩАЗИ не могат да заемат публични и държавни постове, като закон задължава всеки, който открие данни и документи, свързани с ЩАЗИ, да ги предоставя на комисията, известна в началото като "Комисия на Гаук", а сега ръководена от Мариане Биртлер. За 10 години федералната комисия е получила около 5 милиона молби от граждани, които искат да видят данните, които ЩАЗИ е събирало за тях. Сто и осемдесет километра са общо архивите на ЩАЗИ, като около 30% от тях са в процес на обработка.

Директорът Алтендорф към Федералния пълномощник за документите на ЩАЗИ представи и новата ситуация след решението на федералния апелативен съд по казуса Хелмут Кол, с което се ограничава частично достъпа до досиетата. Алтендорф сподели, че в момента в Бундестага тече дебат как да се намери баланса между защитата на личните данни, на засегнатите лица и обществения интерес да се разкрие истината за миналото.

Гостът от Германия подчерта, че архивите представят не само доносниците на тайната полиция, но и множество граждани, които са отказвали да сътрудничат на репресивните органи.

Друг поглед към проблема за достъпа до архивите и правота на гражданите да се да си изграждат независимо мнение на базата на автентични дакументи даде изследователката от Франция Соня Комп. Тя представи своя опит за достъп до архивите на френското колаборационистко правителство на маршал Петен от времето на Втората световна война. Комп очерта нежеланието на френските всички френски правителства след 1945 да допуснат независими изследователи в тези архиви, тъй като и досега във Франция трудно се говори за колаборацията с нацистите по депортирането на еврейте, както и по темата за войната в Алжир.

Водена от своя опит Соня Комп формулира тезата, че правото всеобщ свободен достъп до архивите създавани и пазени от държавата, е основно гражданско право, което не може да бъде отказвано от правителствата.