"Панамските документи" и страната на победилия цинизъм

През 1889 г. фалитът на акционерната световна компания "Панамски междуокеански канал", създадена от строителя на Суецкия канал виконт Фердинанд дьо Лесепс, разорява хиляди инвеститори и разкрива цяла мрежа от рушвети и машинации във висшите ешелони на френската Трета република.

Скандалът представя в крайно неблаговидна светлина, в някои случаи проваля и кариерите на мнозина политици и журналисти. Думата "Панама" се превръща за дълги десетилетия в синоним на беззакония и корупция. Днес можем да говорим за "Панама-2".

По-мощно от разкритията на Асандж и Сноудън

Публикуването на "Панамските документи" - общо над 11 милиона, от Международния консорциум на разследващите журналисти ще има по-сериозни последици, отколкото изобличенията на Джулиан Асандж чрез Уикилийкс или материалите на Едуард Сноудън. Първо, действията на единия и на другия будят много въпроси от морално-етично и политическо естество, засягащи примерно сигурността на хората, споменати в разпространените книжа. Същинските мотиви на Сноудън и на Асандж са обект на горещи спорове и до днес.

Второ, както публикациите на Уикилийкс, така и досиетата на Сноудън всъщност нанесоха удар само по една, макар и много могъща страна - Съединените американски щати.

И накрая, трето, в случая с Уикилийкс изобличенията доведоха до неочакван ефект - светът научи, че САЩ разполагат с твърде професионална дипломатическа служба, изпълняваща доста компетентно задачите, поставени ѝ от правителството и обществото.

Публикацията на Международния консорциум показва смайващи разлики от предходните разобличения. Това е истински глобално разследване, напълно неутрално в политически план. "Панамските документи" свалят завесата от финансовите трансакции на световния елит. Далеч съм от мисълта, че след появата им офшорният бизнес ще спре да съществува. Но след "Панамските документи" той вече няма да е същият.

Страната на победилия цинизъм

Реакциите в Русия говорят за днешното състояние на умовете в страната едва ли не повече, отколкото за клиентите на панамската компания "Мосак Фонсека". Както сполучливо отбеляза Кирил Рогов - икономист и публицист, тези реакции, дори сред професионалните журналисти и блогъри, издават "синдрома на висококорумпираните страни": всеки е убеден, че всички наоколо крадат и оправия просто няма. Оттук идват и пренебрежителните коментари: "Целият ози шум за някакви си два милиарда долара?!"

Сигурен съм впрочем, че героите на тези разкрития реагират, ще реагират и занапред. Тъкмо политически неутралният характер на журналистическото разследване го прави особено ефикасно. Как да обвиниш, че изпълняват нечия поръчка, онези, които едновременно вадят на светло офшорния бизнес на украинския президент Петро Порошенко и на приятелите на Владимир Путин, на кралската фамилия в Саудитска Арабия и на футболиста Лионел Меси.

Пророчеството на Борис Немцов

Борис Немцов изрече навремето думи, станали крилати: "Елитът у нас иска да управлява като Сталин, но да живее като Абрамович. Няма начин". Нищо чудно за управляващата класа в Русия "Панамските документи" да станат последно доказателство, че това наистина е невъзможно. След сензационната публикация перспективите за вдигане на санкциите от руските политици, бизнесмени и компании стават проблематични.

Нещо повече, правосъдното министерство в САЩ вече информира, че проучва "Панамските документи", издирвайки опити за заобикаляне на санкциите чрез офшорки. Евросъюзът може като нищо да последва примера на вашингтонските си колеги. В очите на инвеститорите, и без това обезсърчени от санкциите, руските активи ще изглеждат още по-токсични. Получаването на кредити, по принцип затруднено, ще стане още по-проблемно.

След панамските изобличения показателна ще е реакцията на официална Москва. Ако скоро видим например освободена Надежда Савченко, това може да означава, че стремежът на руския елит да си запази активите го тласка към отказ от конфронтацията със Запада. Но ми се струва, че Кремъл само ще я изостри. За начало ще засили натиска върху опозицията и независимите медии в Русия, а в чужбина ще разшири пропагандната кампания и подкрепата за десни и леви радикали, особено в държавите от ЕС.

"Панамските документи" обещават и далечен ефект

Държавните медии естествено не съобщиха нищо за панамската сензация, по-точно за изобличенията, засягащи Русия. Кремъл бе поставен в трудна ситуация: от една страна, не е за изпускане шансът пак да информира хората, че всички крадат, и не само в Русия, пък и да срита заклетия си враг - президента Порошенко. А от друга - бива ли да насърчи интереса в страната към едно разследване, показващо в неугледен вид най-близки приятели на президента?

"Панамските документи" със сигурност ще повлияят на общественото мнение, макар и не веднага. Този вид информация лека-полека си проправя път към общественото съзнание. И се утаява в него до момента, в който политическа криза накара обществото, подобно на герой от стар холивудски екшън, всичко да си спомни, за всичко да върже кусури на омръзналата му власт.

Така стана през перестройката, когато на комунистическите вождове им излязоха през носа и ГУЛАГ, и военните авантюри, и - не на последно място - специалните магазини за номенклатурата, деликатесите. Така ще стане май доста скоро и в постсъветска Русия.

По БТА