Пандемията - фази и изходи

Кризисният контекст

Пандемията от Covid 19 нанася поражения върху живота, здравето и трудоспособността на хората и създава висок риск от претоварване на здравната система, заради невъзможност да поеме големия брой нуждаещи и недостиг на ресурси за лечение.

Самите противодействащи мерки на разпространението на епидемията изключват значителна част от демократичните институции и ограничават правата и свободите на гражданите.

Обществото се атомизира, престава да упражнява контрол върху властите. Политическото устройство става силно уязвимо от всевъзможни рискове.

Извънредното положение, карантината и социалната изолация прекратяват дейността на значителни икономически сектори; намаляват търсенето и предлагането, а тяхното самоусилване причинява нарастване на безработицата, спадане на доходите, обезценяване на капиталовите активи и недвижимите имоти.

Възможно е мерките да причинят намаляване на БВП в мащабите от 1996/1997 г.

Контекстът очертава несигурност за живота и здравето и благосъстоянието на българските граждани и сочи висока степен на уязвимост на страната. Затова пандемията е опасна за националната сигурност.

Фази на управление на кризата

Първо трябва да уточним, че здравната криза се съпътства от две опасности. Едната е от загуба на здраве и живот вследствие заразата, а другата е здравната система да не може да се справи с лечението на заразените.

Второ, необходимо е да определим критерии, кога двете опасности са предотвратени.

Демократичните власти в Република Корея са пример за предотвратяване на опасността за здравната система. Това е първата фаза на поставяне на кризата под контрол и възстановяване на управлението. Постига се при трайна тенденция броят на новозаразените лица да е по- малък от съответния брой на излекуваните и починалите от Covid 19. Отрицателната разлика намалява броя на активните случаи на заразата. Това предотвратява риска от претоварване на здравната система. Подобен критерий е и тенденцията на трайно намаляване на клинично болните, макар че той допуска вероятността лекуващите се вкъщи да развият тежките симптоми на болестта в по-късна фаза. В Република Корея това е постигнато за 29 дни – между 15 февруари и 15 март.

При фазата на управляем режим на риска за здравната система има загуба на устойчивост, защото заразяванията и смъртните случаи продължават. Остава възможна нова вълна на епидемията и нова загуба на управлението на опасността за здравната ситема.

Управление на криза не означава само предотвратяване на рискове. Това става на следващата фаза, когато се неутрализира опасността от заразата за живота и здравето на населението. Тогава управлението на кризата се превръща повече в управление на рискове. Може да настъпи, ако лятото елиминира епидемията, ако се създаде колективен имунитет и ако бъдат открити сигурно лечение и ваксина.

Последната фаза на справянето със здравната криза е отстраняването на щетите и подготовката за предотвратяване на нова епидемия.

Състояние и прогноза у нас

У нас епидемията още е неуправляема, защото не е известно, кога рискът за здравната система ще бъде неутрализиран. Не може да бъде изчислен броят на активните случаи, защото Националният щаб съобщава само излекуваните в болниците. В тях болните от Covid 19 продължават да нарастват. Вероятно ще навлезем във фазата на управляема опасност за здравната система през втората половина на април 2020.

Ще се опитам да очертая времето на настъпване на втората фаза. Не е доказано, че лятото сигурно ще елиминира епидемията. Би било чудесно, ако това се случи. Ще ни спести много от главоболията. Но, когато се обсъждат рискове за националната сигурност, не може да се разчита на него. Слънцето може да е недостатъчно, влагата да е висока, а лятото – студено; може вирусът да не се повлияе от топлината.

Остават другите два фактора, които могат да ни ориентират за прогнозата. Можем да очакваме наличието на достъпна ваксина около средата на 2021. Това задава единствения засега сигурен краен срок на пандемията.

Извънредното положение и карантината ограничават заразата, но препятстват създаването на колективен имунитет. Много важно е да сме информирани за наличието му, защото може да ни покаже дали опасността е отминала по-рано. За съжаление тук изоставаме. У нас, въпреки настояването на Световната здравна организация, не се правят масови тестове на хора. Не се правят ориентировъчни тестове на представителни извадки за цялото население.

Следователно не сме наясно, каква част от хората са засегнати от заразата и каква формират имунитет. Тази неизвестност следва бързо да бъде преодоляна от властите. Защото ще даде сигурност за това, как да бъдат разпределени усилията за управлението на кризата.

Правилото е, когато се знае в коя фаза на кризата се намираме, да се готвим за следващата. Така изпреварваме събитията, а не ги следваме. Усилията следва да бъдат насочени към постигане на контрол върху опасността за здравната ни система и да се готвим да управляваме и да предотвратяваме риска от повторно избухване на епидемията и от нова загуба на контрол.

Изходите от политическата и икономическата криза

Извънредното положение ще продължи два месеца. Сигурно е, че след него демократичните права и свободи ще се възстановят. До тогава обаче, освен преките вреди на демокрацията в страната, е възможно да бъдат нанесени и последващи. Сега те не са известни. Преживяното от обществото може да доведе до дълбоки политически промени. Прогнозата е невъзможна, защото не е ясно, как то ще оцени адекватността на мерките срещу епидемията. Както е показал опитът, консенсусът по отношение целта – справянето със заразата, най-често не се отнася за средствата.

Очаквам силен натиск за смяна на доминиращата либерална политическа доктрина. Добре ще бъде, ако този дебат в демократичните страни започне още сега.

Отсега не може да се прогнозира надеждно дълбочината на очакващата ни икономическа рецесия. От тази дълбочина ще зависи времето, необходимо за възстановяване. Едно е сигурно.  Дълго време, след двата месеца на извънредно положение, ще траят намалението на заетостта, на доходите и на предприемаческата активност.

Следва да си дадем сметка, че Covid 19 даде мощен тласък на четвъртата технологична революция. Електронизирани институции. Уеб съвещания, конференции и семинари. Онлайн обучение. Работа вкъщи. Почти светкавично метрифициране и мониториране на планетарен процес. Експоненциален ръст на анализите на пандемията. Най-активно включване на интернет поколението. Изкуствен интелект обработва световна база данни.

Връщането към старото е невъзможно. Много професии могат да бъдат изоставени след пандемията. Много работни места да не бъдат открити отново.

Рискът пред възстановяването на доходите е с висока степен на вероятност.