Пандемията скъсява продължителността на живота в целия ЕС, най-много в България и Испания

На фона на пандемията от Covid-19 продължителността на предстоящия живот в по-голямата част от държавите-членки на ЕС бележи спад, сочат последните данни на Еворстат, публикувани на 7 април – Световния ден на здравето. Най-големият спад е регистриран в Испания (-1.6 години в сравнение с 2019 г.) и България (-1.5), следвани от Литва, Полша и Румъния (всички -1.4).

Мъжете са малко по-засегнати в повечето държави-членки на ЕС според наличните данни за 2020 г., като най-голямото намаление на продължителността на живота е регистрирано в България (-1.7 години), Латвия и Полша (и двете -1.5 години), както и в Испания и Румъния ( и двете -1.4 години).

Продължителността на предстоящия живот е средният брой години, през които новороденото дете би живяло, ако расте в настоящите условия на смъртност през останалата част от живота си.

Данните на Евростат показват, че като цяло продължителността на предстоящия живот се увеличава през последното десетилетие в ЕС. Официалната статистика разкрива, че продължителността на живота се е увеличила средно с повече от две години на десетилетие от 60-те години на миналия век насам. Последните налични данни обаче показват, че продължителността на живота намалява през последните години в няколко държави-членки на ЕС. Сега пандемията от Covid-19 засилва тази тенденция.

Изчисленията на Евростат за продължителността на живота през 2020 г. са при условие, че наблюдаваните през 2020 г. условия на смъртност, включително пандемията Covid-19, ще продължат през всички следващи години до изчезването на кохортата, родена през 2020 г.