Често някъде в Европа фермери изкарват тракторите си по улиците и протестират срещу някоя политика. Може да е заради поскъпването на горивата, нелоялната конкуренция от значително по-евтини продукти от по-слабо развити пазари, тежестта на европейските фитосанитарни изисквания или поредното орязване на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз.
Именно ОСП е сред най-сложните пъзели, към които скоро може да се добави още едно парче - присъединяването на Украйна и Молдова.
Въпреки войната с Русия, Украйна все още разполага с 32 милиона хектара използваема земеделска земя, 26 от които вече се обработват. Това е близо два пъти повече от обработваемата земя във Франция (17 млн. хектара), и около три пъти повече, отколкото в Испания и Полша (по 11 млн. хектара). Ако стане член на ЕС, Украйна ще се превърне във водещия производител на зърнени и маслодайни култури.
Със своите 1.87 млн. хектара Молдова изглежда като придатък, но това не ѝ дава предимство. Процесът на присъединяване на Молдова върви паралелно с този на Украйна, използвайки геополитическия импулс, създаден от кандидатурата на Киев, но същевременно остава обвързан със собствената си оценка. Кишинев поема и част от рисковете и опасенията, свързани с присъединяването на Украйна.
"Преговорният клъстер за разширяване, посветен на земеделието, се смята за един от най-трудните в процеса на присъединяване към Европейския съюз", посочва изследователката Елза Рение в проучване на Sciences Po от 2024 г.
Причината е централната роля на Общата селскостопанска политика в бюджета на ЕС, както и общата уязвимост на селскостопанските системи. Европейската комисия също признава, че Украйна и Молдова "ще се нуждаят от време и усилия", тъй като ЕС "трябва да гарантира, че неговите политики, включително Общата селскостопанска политика, са пригодени за един разширен Съюз".
"По-трудно от войната? По-трудно от Гладомора? Не мисля. Ще се приспособим", шегува се украинският фермер от Лвов Володимир Ревер, който се е сражавал и на фронта, подобно на много други земеделци.
Още по темата
Разпространението на черноземните почви
Украинската почва е сред най-плодородните в света. Учените я наричат чернозем заради характерния тъмен цвят, който се дължи на натрупването на органична материя в почвата.
"Това е така нареченият хумус – основният източник на хранителни вещества, необходими за растежа на растенията", обяснява изследователят в Националния резерват "Хортиця” Михайло Муленко.
"В някои райони на Централна Украйна хумусният слой достига дебелина до един метър, което е изключително", посочва той. Голямата дълбочина на хумусния слой го прави по-устойчив на агресивните методи на съвременното земеделие и спомага за опазването на плодородието му.
Днес ситуацията е коренно различна от първите месеци на инвазията, когато настъплението на руските танкове от север и юг изглеждаше неудържимо. Тогава руски военни кораби блокираха пристанището на Одеса, през което преминаваха над 80% от износа на селскостопанска продукция на Украйна. Ракети разрушиха предприятия за преработка на храни и семена в Харков, а руските бомбардировки целенасочено поразяваха посеви и земеделска техника в Черниговска и Сумска област. В районите, през които преминаха руските войски, почвата беше замърсена с мини.
Руското настъпление беше спряно. Украйна успя да запази контрола над пристанището в Одеса, да изгради нови маршрути за износ по море и железопътна линия със съдействието на Румъния и Полша, да съхрани семената и реколтата си и да реорганизира логистичните си вериги и доставките на горива.
"Това е като още една фронтова линия: хлябът е свещен за нас, а сеитбата е символ на живота. Не можете да си представите какво означава това за украинците, преживели две световни войни и глад", казва бившият аграрен министър на Украйна.
Сн. El Confidencial/ Hotnews
Според ръководителя на направлението за вериги на доставки и пазари във френския мозъчен тръст "Agrillées” Ив льо Морван не става въпрос само за "плодородието на почвата”, защото "Украйна разполага със значителен човешки капитал, както и с устойчиви логистични, търговски и преработвателни вериги".
Криза или възможност
Тези процеси породиха тревоги в някои европейски страни. Унгария, Полша и Словакия наложиха забрана за внос на украински селскостопански продукти. Фермерът Дануц Андруш, който представяше румънските земеделци по време на протестите срещу украинския внос, е смекчил позицията си и вече не е категорично против присъединяването на Украйна и Молдова, но се безпокои за пазара.
"Не мисля, че това е добра идея, защото ще дестабилизира пазара. Но всеки народ има право сам да избира пътя си. Ако спазват правилата, нямам нищо против", заявява той.
Тази потенциална дестабилизация, породена от присъединяването на толкова голям производител като Украйна, може да се превърне във възможност за Европейската комисия чрез реформа на ОСП, която се обсъжда от години.
В своята история ЕС се е разширявал общо седем пъти, за последно през 2007 и 2013 г., когато към Съюза се присъединяват първо България и Румъния, а след това Хърватия.
Според Ив льо Морван единствените разширявания, които могат да се сравняват с настоящите преговори "по отношение на геополитическото значение и въздействието върху земеделието", са тези с присъединяването на страните от Иберийския полуостров през 1986 г. и на държавите от Централна Европа през 2004 и 2007 г.
Разширяването през 1986 г., когато се присъединяват Испания и Португалия, увеличава земеделската площ на ЕС с 30%, а присъединяването на държавите от Централна и Източна Европа през периода 2004–2007 г. добавя още 44%. Бъдещото разширяване с Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани би означавало увеличение от около 28%.
Ако през 1986 г. не са нужни особени промени, то при разширяването през 2004 и 2007 г. се налага предварителна реформа на ОСП, "която създава системата на плащанията на площ и позволи постепенното ѝ въвеждане в новите държави членки в рамките на нормализирана правна и икономическа среда". Според експертите при бъдещо разширяване и подобна корекция няма да бъде достатъчна.
"Украйна не е Полша; тя има модел на земеделска икономика, наследен от бившия Съветски съюз, със структура на собствеността върху земята и форми на стопанска дейност, които са извън рамката на европейската система", заявява Морван.
Той смята, че има два възможни варианта. Присъединяване, което "няма да представлява пълноправно членство" или значима реформа на Общата селскостопанска политика, включваща дългосрочни защитни механизми.
"Общата селскостопанска политика в сегашния ѝ вид може да претърпи съществени промени", казва изследователят по аграрна политика от Института за политически изследвания в Париж (Sciences Po) Елза Рение.
По думите ѝ в момента вече се водят преговори на европейско равнище за определяне на рамката на ОСП за периода 2028–2034 г. При присъединяването на Украйна Европейският съюз може значително да увеличи бюджета на Общата селскостопанска политика, който в момента възлиза на около 23–25% от европейския бюджета. Възможно е обаче или да се намалят средствата, които получават държавите членки, или да се предложи отделен механизъм за Украйна, основан на размера на обработваемата ѝ земеделска площ.
"Общата селскостопанска политика непрекъснато се развива и ще продължи да се развива", заявяват от Европейската комисия.
Всичко ще зависи от хода на преговорите, но бъдещото разширяване може да се окаже важна геополитическа възможност за Европейския съюз.
"Руската инвазия в Украйна, войната с Иран и постоянната сянка на все по-настъпателния Китай ясно показват, че продоволственият суверенитет е геополитическа необходимост. Присъединяването на Украйна би могло да превърне ЕС във водещ световен производител и износител на селскостопанска продукция, като същевременно засили вътрешната му устойчивост”, посочват от ЕК.
Къде е Молдова?
Молдова вече е изминала част от този път и нейният пример добре илюстрира някои от предизвикателствата, пред които ще се изправи и Украйна. През 2014 г. страната подписа Споразумение за асоцииране, което включваше присъединяване към Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ/DCFTA), за да може молдовската икономика постепенно да се интегрира в единния европейски пазар.
ЗВЗСТ предвижда намаляване или премахване на митата върху широк кръг стоки, опростяване на граничните процедури и създаване на по-стабилна и предвидима търговска рамка. За земеделските производители в Република Молдова това отвори достъп до най-големия пазар в света с над 450 милиона потребители.
Това е безспорен успех за страната, която през 2025 г. стана основен доставчик на слънчоглед за ЕС с дял от 57,5%. Европейският съюз е и най-големият пазар за износ на молдовски плодове, включително сливи, ябълки, десертно грозде и череши.
Но тези успехи са постигнати с цената на сериозни жертви. ЗВЗСТ принуждава малките молдовски земеделски производители да привеждат производството си в съответствие с европейските фитосанитарни изисквания и стандартите за проследимост, които са значително по-строги.
Още по темата
Макар че са длъжни да изпълняват европейските стандарти, молдовските фермери все още не могат да се възползват от субсидиите, директните плащания и другите механизми за подпомагане, достъпни за земеделците в държавите членки. Лихвените проценти по кредитите за фермерите в Молдова например са около 13%, докато за техните колеги в ЕС варират между 3 и 5%. Всичко това оскъпява производството им.
Нужда от финансиране
Молдовските фермери казват, че много малки и средни производители не могат да понесат допълнителните разходи по подготовката за членство в ЕС без последователна финансова подкрепа.
В призив, на който Украйна може да обърне внимание, молдовските фермери настояват за реалистични преходни периоди и държавни програми за постепенно адаптиране и защита на сектора.
"Който иска да продава, ще продава. Който иска да работи, ще работи. Европейският пазар не ни отнема земята, той изисква качество. Имаме добра почва, имаме хора, които знаят как да работят. Останалото зависи от това как ще решим да играем на един голям пазар", казва молдовският фермер Йон Тулей.
През 2009 г. той разполагал едва с 10 хектара овощна градина, но "стоките се придвижвали лесно и без много изисквания”. Международната политика обаче променила картината. През 2014–2015 г. Русия наложила строго ембарго върху молдовските селскостопански продукти в отговор на сближаването на страната с ЕС. Тулей трябвало да търси алтернативи и през 2016–2017 г. осъществил първия си износ за Германия. След това последвали различни "трудни решения” и получаването на необходимите международни сертификати.
"Когато влезеш в тази система, разбираш, че вече не става дума само за продажба. Става дума за процеси, проследимост и отговорност. На практика можеш да изнасяш навсякъде", обяснява фермерът, който вече управлява 135 хектара и отглежда ябълки, череши, сливи, грозде и кайсии.
За фермерите, които вече са преминали през този процес, европейската интеграция не е абстрактно обещание, а реалност, която се преживява всекидневно.
"На практика ние вече сме в Европейския съюз във всичко освен по име. Не мисля, че много неща ще се променят за нас — може би само някои бюрократични процедури ще отпаднат", твърди фермерът.
Според него истинските ползи ще бъдат за фермерите, които още не са се осмелили да поемат по неговия път. Това включва по-лесен достъп до пазарите, ясни правила, стабилност и стимули за модернизация.
Опасенията от ново разширяване на селскостопанския сектор в рамките на ЕС често се изразяват от фермери във Франция, Испания или Полша, които се тревожат, че голям приток на по-евтини селскостопански продукти, дори когато те отговарят на всички стандарти, може да дестабилизира пазара.
"Това може да удовлетвори вносните индустрии на зърнени култури, но също така може сериозно да отслаби цели производствени региони както в западната, така и в източната част на ЕС", заявява Льо Морван.
Според него страните членки трябва да обмислят създаването на специфични хоризонтални мерки за подкрепа за междинните селскостопански региони, които са с по-ниска производителност и ще бъдат засегнати от разширяването.
Но в действителност в някои случаи фермерите в държавите кандидатки може дори да се окажат в по-добра позиция от тези, които вече са част от ЕС.
"Европейският пазар е изключително труден. Той има много високи изисквания по отношение на качеството, обемите и постоянството на доставките", казва молдовският фермер Дину Тодос, който вижда ограничени перспективи за включване във веригите за доставки на ЕС.
"Без финансова помощ по време на процеса на присъединяване и преходни периоди малкото и средното земеделие ще изчезнат", заявява бившият изпълнителен директор на Асоциация "Силата на фермерите” Александру Слусари.
По думите му европейските екологични стандарти са изключително строги и дори европейските фермери ги поставят под въпрос.
"Данъците върху декарбонизацията и ограниченията върху торовете и пестицидите увеличават производствените разходи. Ако Молдова ги приложи незабавно, без преходни периоди, рискуваме масови фалити сред фермерите", посочва експертът.
Европейските фермери вече са поели тези разходи, докато молдовските или украинските производители ще трябва да ги приемат изведнъж. И Молдова, и Украйна са без достатъчен капитал поради различни обстоятелства и това тревожи местните фермери.
"Ние сме с недостатъчен капитал и се страхуваме да навлезем на пазар, на който не можем да се конкурираме", казва председателят на земеделската комисия в молдовския парламент Сергей Иванов, който е част от опозицията в парламента.
Според него фермерите възприемат интеграцията "като нож с две остриета".
"От една страна, достъпът до проекти и финансиране е добре дошъл. От друга страна, навлизаме на силно конкурентен пазар, а най-големият страх е свързан със земеделската земя. Земята в Молдова е сред най-евтините в Европа”, казва той.
По думите му страната има нужда от ясен мораториум и период за защита, докато молдовските фермери могат да се конкурират при равни условия.
"Не можем да позволим фермер от Германия, където земята струва 30 000 евро на хектар, да дойде и масово да изкупува земя в Молдова. Нуждаем се от период на защита”, заявява той.
За разлика от Молдова, структурата на собствеността върху земята в Украйна представлява специфично предизвикателство за Европейския съюз. Заради съветското наследство украинското земеделие е организирано около средни и големи предприятия. Средният размер на едно стопанството е 649 хектара, като средните предприятия достигат около 1493 хектара, а големите агрохолдинги обхващат хиляди хектари. Те често създават олигополи, които Европейският съюз ще трябва да оценява от гледна точка на конкуренцията.
"Способността на Европа да интегрира украинското селско стопанство в сегашния му вид повдига и обратния въпрос - как Украйна ще се приспособи към правилата на ЕС и към неговия бизнес модел", заключава Льо Морван.
Според бившия изпълнителен директор на Асоциация "Силата на фермерите” Александру Слусари предизвикателства ще има, но европейската интеграция е единствената реална възможност за модернизация на земеделието.
*Тази статия е написана като част от трансгранично европейско журналистическо сътрудничество в рамките на проекта "EU NEIGHBOURS east". Изразените в текстa позиции принадлеждат на неговия автор.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
