Паниката заради ебола в САЩ продължава въпреки "ниския риск" от епидемия

Починалите от болестта вече са 4493, Европа също затяга мерките

Паниката заради ебола в САЩ продължава въпреки "ниския риск" от епидемия

Избухването на епидемия от ебола в САЩ и на други места в Запада е малко вероятно предвид силните здравни системи, обяви Световната здравна организация (СЗО).

Паниката обаче продължава да владее Съединените щати въпреки оценката и на президента Барак Обама, че рискът за американците е "изключително нисък".

Заразяването на двама медицински работници от САЩ, които са се грижели за пациент, умиращ от ебола в Далас, повдигна много въпроси и насочи вниманието към сигурността на на медицинския персонал и мерките за ограничаване на подобни зарази.

В Европа също са предприети засилени мерки. Франция съобщи, че от събота започва наблюдение на пътниците на парижкото летище "Шарл де Гол". Наблюдението ще засегне само пътниците от полета от столицата на Гвинея Конакри, който е веднъж дневно. В Париж няма директни полети от другите западноафрикански страни с епидемия от хеморагичната треска. Медицински екипи ще мерят температурата на пасажерите, преди те да влязат на терминала. Засега няма известен случай на заразен с ебола във Франция.

В момента подобни проверки се правят в САЩ, Великобритания и Чехия, въпреки че няма препоръка за това от Световната здравна организация и Европейския център за превенция и контрол на болестите. Експерти, цитирани от ДПА, изразяват скептицизъм от ефикасността на тези мерки, като се има предвид, че инкубационният период на хеморагичната треска, причинявана от ебола, е 21 дни и че повишената температура е симптом за много други болести. Според тях битката с ебола трябва да се води на място в Западна Африка.

Жертвите на епидемията достигнаха 4493 от общо 8997 регистрирани случаи в седем страни - Либерия, Сиера Леоне, Гвинея, Нигерия, Сенегал, Испания и САЩ.

Здравната организация реши да раздели на две групите страни, засегнати от епидемията. Първата се състои от трите най-пострадали страни - Либерия, Сиера Леоне и Гвинея. Във втората група са Нигерия, Сенегал, САЩ и Испания.

Епидемията, която е най-тежката от 1976 г. насам, започна от Гвинея в края на декември 2013 г. Оттогава в Либерия починаха 2458 души от общо 4249 регистрирани случая. В Сиера Леоне са починали 1183 души от 3252 регистрирани случая, а в Гвинея - 843 починали при 1472 регистрирани случая.

Една от заразените в САЩ пътувала свободно със самолет

Директорът на американския център за контрол и превенция на болестите Томас Фрийдън съобщи, че втората медицинска сестра, заразена с ебола в Далас, е имала лека температура и въпреки това са ѝ позволили да се качи на самолет от Охайо до Тексас.

Амбър Винсън е летяла от Кливланд за Далас в понеделник - ден преди да бъде диагностицирана с ебола. Тя уведомила представителите на центъра, че температурата ѝ е 37,5 градуса по Целзий, и тъй като за повишена температура се смятат стойностите над 38 градуса, ѝ е било позволено да лети.

Възможността останалите пътници да са се заразили е нищожна, тъй като Винсън не е повръщала, нито е кървяла по време на полета, но така или иначе не е трябвало да бъде на борда, посочи д-р Томас Фрийдън.

Винсън е била изолирана веднага след като съобщила във вторник, че има треска. Тя е била прехвърлена в университетската болница "Емори" в Атланта с въздушна линейка и ще бъде лекувана в изолатор. Трима други пациенти са били лекувани на същото място, двама от които са изписани, се посочва в съобщение на болницата.

Рискове за здравния персонал

Американският център за контрол и превенция на болестите казва, че заразяването на двете медсестри от Далас вероятно е станало през първите няколко дни след приемането на пациента Томас Дънкан в тексаската Презвитерианска болница в края на септември и проучва дали те са използвали предпазните средства като ръкавици и защитно облекло, препоръчвани от службата.

Медиците в болницата освен това са направили на Дънкан инвазивни процедури като интубиране и филтриране на кръвта чрез апарат за диализа - процедури, които са без прецедент при третирането на пациент с ебола в последния стадий на болестта. Но именно тези процедури създават предпоставки медицинският работник да влезе в контакт с телесни течности, когато те са най-заразни, отбелязва Ройтерс.

"Това, което не знаем, е дали става дума за повреда на предпазната екипировка или се е случило, тъй като пациентът е бил обработван с интубиране и диализа", казва д-р Питър Хоутес, специалист по тропически болести в медицинския колеж "Бейлър" в Хюстън.

В Западна Африка, където най-тежката регистрирана епидемия от ебола уби повече от 4000 души, използването на съвременни животоспасяващи мерки е рядкост. Но в САЩ те са рутинни.

"Дали не трябва да преосмислим нужно ли е да се прилагат тези животоспасяващи мерки? Това е въпрос, на който е наложително медицината да намери отговор", каза Хоутес.
На повечето места в Африка пациентите, заразени с вируса ебола, получават единствено общи грижи, заяви говорителката на центъра за контрол и превенция на болестите Абигейл Тъмпи. "А когато се грижим за пациенти с ебола в САЩ, залагаме на съвременната западна медицина, която все още не е прилагана при проучвания на терен в Африка." Очевидно е, че лечебни подходи като диализа и интубиране не са използвани, каза Тъмпи и добави, че центърът сега проучва рисковете, свързани с тези процедури.

"Тъй като нямаме опит с лечение на пациенти с ебола в болници в САЩ, където разполагаме с всичките тези технологии и ресурси, не е изключено някои от процедурите да поставят под
риск здравните работници."

Д-р Джеси Гудман от университетската болница в Джорджтаун заяви, че макар ебола да върлува от десетилетия, е напълно нова за западното здравеопазване и е важно да не се разчита изцяло на онова, което е сработило при предишни епидемии, особено когато
системите за здравеопазване са толкова различни.

По-голяма полза или вреда

За мнозина въпросите, които ебола повдига, напомнят на първите дни на лекуване на пациенти, заразени с ХИВ, вируса причиняващ синдрома на придобита имунна недостатъчност СПИН.

Много от протоколите за безопасност за пренасяни по кръвен път патогени бяха разработени при третирането на пациенти със СПИН. Но вирусът ебола се различава по няколко важни пункта. Той бързо блокира вродената възможност на организма да се бори с вируси, които се размножават безпрепятствено с напредването на болестта, докато тялото се изпълни с милиарди от тях. "Към последния стадий на болестта пациентът практически представлява
торба с вируси", каза Хоутес.

Когато пациент с ебола достигне стадия на заболяването, при който се налага интубиране или диализа, рискът за здравния работник е по-голям в сравнение с ползите за пациента, който
така или иначе ще умре", смята Шон Кауфман, който обучава болничен персонал на мерки за безопасност.

Д-р Марк Нап от болницата "Маунт Синай" в Ню Йорк заяви, че като общо правило "всеки пациент, който дойде, независимо в какво състояние, и се нуждае от определена медицинска терапия според клиничната преценка и ако той желае, сме задължени да я предоставим".

Нап допълни, че в случая с ебола не е имало никакви обсъждания за въздържане от животоспасяващи процедури като интубиране с оглед предпазване на медицинския персонал. Той обаче напомни, че здравните работници поемат рискове през повечето време.

"Аз съм общ хирург. Убождал съм се с игла. Порязвал съм си пръста от счупена кост на пациент с хепатит. Изложени сме на подобни неща най-редовно", каза той. "Разликата сега е, че съществува факторът паника. Това е изключително смъртоносна инфекция."

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?