Папа Йоан Павел ІІ разтърси света и църквата

С протеста си срещу прекроената в Ялта Европа, папа Йоан Павел Втори предизвика падането на Берлинската стена. Неговият призив за Европа от Лисабон до Владивосток е духовен проект, много по-голям от политическото и икономическо обединение на континента. Съюзът между олтар е трон е замесен с евангелска мая, която кара папата да се среща с милиони хора, не само с "кралете" на света. Това бяха основните тези на изследователи на католицизма, които се събраха на специално организираната научна сесия в СУ "Свети Климент Охридски"по повод предстоящото посещение на папата в Българя.

Един полски журналист и двама католически професори изнесоха пред малобройна аудитория доклади за делото на Йоан Павел ІІ, както и лекции по въпроси на християнската вяра. Ректорът на СУ липсваше, представителите на хуманитарните науки в най-представителното ни висше училище се брояха на пръстите на едната ръка, а от духовните лица дойде само един католически свещеник. В зала 1 бяха главно полски филолози, репортери и няколко студенти.

Журналистът от католическото списание "Знак" Януш Паниевиерски заяви, че завижда на българския народ, който ще има радостта за първа среща с папата, при която впечатленията са най-силни. Той каза, че след първото пътуване на папата в Полша, хората са се променили. Те станали спокойни и радостни, изпълнени с достойнство, че като общност могат да решат свободно съдбата си. Синдикатът "Солидарност" се родил именно след това посещение, а не след дълго СССР се разпаднал. Така папата показал действащата мощ на духа.

Според Паниевиерски, България подобно на Полша, също изживява трудности, криза на стойностите, криза на политическия елит, криза в лоното на църквата. Папата обаче, носел утеха и надежда, защото показвал пътя на Христовата любов.

Католическият журналист заяви, че българите ще видят един стар и болен човек. Той разказа как при първото му посещение във Франция, още докато е бил млад и жизнен в началото на своя понтификат, французите се разсърдили на светия отец за думите: " Францио, какво направи със своето кръщение?". При второто му отиване там обаче, вече като стар и боледуващ, Йоан Павел ІІ отворил сърцата на французите и те го приели като баща.

Първият папа от славянски произход въвел две промени в католическите канони и развил различни институции - съвети, синоди в лоното на църквата, каквито по-рано съществували само в зародиш. Например, Йоан Павел ІІ изменил закона за избор на папа, като даже построил хотел за кардиналите, които взимали решението, за да не спят по койки и сгъваеми легла. Този му жест показвал как той се грижи за другите.

Новата визия на папата за църквата се развила в пълна степен във Втория Ватикански събор. Не "църквата е път на човека", смятал папата, а "човекът е пътя на църквата".

Тази позиция на Йоан Павел ІІ "преорала църквата" и тя скъсала с Константиновата епоха, каза полският журналист. Папата не отстранил религията от обществения живот, а дал друго измерение на това взаимодействие. Той посветил понтификата си на пътуванията и по този начин замесил съюза между олтар и трон с "евангелски квас", който прониквал навсякъде.

Йоан Павел ІІ разтърсва католическата църква и с това, че я отворил към другите църкви. Папата промени подхода към православието, юдеизма, исляма, будизма. Икуменизмът станал официално защитаван принцип във Ватикана. Отивайки в Светите земи и при посещения в синагогите, папата защитава идеята, че еврейският народ продължава да е богоизбран народ. Главата на Римокатолическата църква се обявява срещу антисемитизма, независимо кой го допуска.

Връх на църковната промяна, въведена от папата, са случващите се в Асизи общи молитви, на които се събират представители от различните по света вероизповедания. Йоан Павел ІІ признал вините на католическата църква и така направил крачка към християнското единение. Той призовал богатите страни да опростят дълговете на бедните народи. Събрал млади хора на масова молитва, след която последвал над 10 000 изповеди.

Папата разтърсил и света, не само църквата. Главата на Ватикана пледирал пред ЮНЕСКО, че културата е начинът на съществуване на човека. Януш Паниевиерски нарече Йоан Павел ІІ "Петър на нашето време" и "рибарят от Галилея". Когато папата казал на хората думите "не бойте се", той отправил послание да бъдат преодолени глобалните страхове в един глобален свят, които идват от самите нас и от външни заплахи, обясни журналистът.

Професор Гжегож Ижебинда от Ягелонския университет се изказа за "славянската идея на Йоан Павел ІІ за обединена Европа". Папата бил не само религиозен водач, но и полски интелектуалец, седнал на Ватиканския трон, който не се отказва от своята идентичност. Ижебинда, който е изследовател на Руската и Украинска църква каза, че папата ще подчертае в своите речи при посещението си у нас, за влиянието на южното славянство върху Русия. Според него, Йоан Павел ІІ специално ще подчертае ролята на държавата ни за евангелското дело на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Тяхната мисия е в основата на формирането на националната идентичност на българския народ и в превръщането на българите в инструмент за диалога между Изтока и Запада, заяви католическият професор. Според него, папата виждал особеното място на страната ни в Европа като място за срещи между Изтока, Запада и Юга, между християнството, юдеизма и исляма, без това да отменя и други места по света да са с такова призвание.

Гжегож Ижебинда сподели, че преди да дойде в България прочел в руското електронно издание на Московската патриаршия, че българите не били възторжени от идването на папата. Той обаче, който е от два дни у нас, видял че пресата и хората били на друго мнение. Професорът заяви, че България е държавата най-пострадала от съседите си, най-дълго е преживявала робство и зависимости от гърци, турци, комунисти. Той призова за вглеждане не в различията, а в това което сближава хората от различни народности. Полският лектор даде пример как папата приел на аудиенция Андрей Сахаров, Александър Солженицин, космонавтката Валентина Тережкова, как главата на Римокатолическата църква ценял философските размисли на Пьотър Чадаев и Владимир Салавьов. Папата умее да изслушва другия, заяви професор Ижебинда.

От изказването му стана ясно, че папата ще посети Рилския манастир, защото той е строен преди схизмата между католици и православни. Йоан Павел ІІ обявил и Светите братя Кирил и Метидий за покровители на Европа, наравно със Свети Бенедикт, защото и тяхното дело датира преди разделението на християните.

Професор Марин Грабовски от Торунския университет "Николай Коперник" изнесе лекция на тема "Fides et Ratio - християнският "буквар" на Европа". По текста на тази енцикликата - "Вяра и разум", полският професор обясни разликата между знанието и познанието чрез вяра. Габровски призна, че той самият като физик по образование е бил привърженик на сциентизма, който отрича познанието чрез вяра. Папата обаче говори за "правилния и неправилния ум" като ги разграничава спрямо морала. Трудно се приема познанието чрез вярата, заяви професор Грабовски, който призна, че вече от години се излекувал от "ухапването на Хегел" /полски израз за марксизма като отрова/. Той направи разграничение в смисъла, който хората влагат във думата "вяра", като се обяви срещу опростенческите интерпретации. Упованието в Бога се отключва след преживяване на различни етапи, през които преминава "познанието чрез участие в обекта на познанието". Първо всичко може да ни изглежда като в тъма, после да има леко докосване между Бог и човек, докато се стигне до невъзможност да се заобиколи истината и любовта. Човек не може да пренебрегне тези преживявания, защото познанието чрез вяра има спонтанна връзка с истината, обясни Грабовски. Бог не може и не е в състояние да подведе човека, само човекът може да злоупотреби с нечие доверие.