Папа Йоан Павел Втори: логиката на хората и логиката на бога

Кръстът е съблазън за евреите и безумство за езичниците, казва апостол Павел в посланието си до Коринтяните, говорейки за саможертвата на Христос. Как да не си спомним тези думи при вида на "мъченичеството" на Йоан Павел Втори, чийто изтерзан от страдание образ в седмицата преди Великден и особено при неотдавнашното му посещение в Азербайджан и България развълнува света? Страданието вече не слиза от лицето на Светия отец. Опасността от пълна парализа и загубване на говора е съвсем реална. Всяко негово публично появяване предизвиква не само възхита, но и съжаление. "Безумството", за което споменава апостол Павел, не е ли в случая нежеланието на папата да се оттегли?

В историята на съвременната църква няма друг случай на такова бавно физическо отпадане на папата. Някои още помнят дългата агония на папа Пий Дванайсети, починал на 9 октомври 1958 г. Дни преди да почине от рак на 3 юни 1963 г. Йоан Двайсет и трети продължаваше да произнася с ясен глас проповедите си. Павел Шести, който се замисля за възможността да се оттегли от престола, но не изпълнява намеренията си, умира скоропостижно на 6 август 1978. Йоан Павел Първи пък почива в съня си на 28 септември 1978. Случаят сега е различен: през двайсет и четвъртата година, откакто е на престола, Йоан Павел Втори вече е само дух, затворен в болно тяло.

Ако някой ден изгуби способността си да се изразява - а като се има предвид развитието на Паркинсоновата болест, тази възможност не бива да се изключва - папата обективно погледнато няма да може да ръководи католическата църква /с един милиард вярващи/ и управлението ѝ може да бъде обсебено от интригантстващи съпернически групи. Както все по-често се говори, разумът диктува Карол Войтила да се оттегли от Светия престол, с което ще извърши поредната си историческа стъпка. Та нима той не изпълни вече по-голямата част от мисията си. Нима не се изпълни предсказанието на полския кардинал Стефан Вишински от 16 октомври 1978 г., когато Войтила става папа? /"Ти ще преведеш църквата в третото хилядолетие."/

На 18 май 1995 г., когато навърши 75 г. /възрастта на която епископите се оттеглят от служба/ Йоан Павел каза: "Бог ми е поверил длъжността епископ на Рим /папа/ и той ще ми я отнеме". Казано с други думи, Йоан Павел Втори реши да повери съдбата си не в човешки ръце, а в ръцете господни. Пред приятеля си кардинал Карло-Мария Мартини той изтъква, че "Христос не е слязъл от кръста", което ще рече, че папата е приел страданието и ще извърви докрай пътя си, та бил той и път на изпитания и мъчение.

Съвременният човек вероятно възприема като лудост тази форма на сакрализация на папската мисия. Цял живот папата е критикувал наложилата се в света "култура на смъртта" - войни, тероризъм, наркомания,аборти, евтаназия. Сега, отказвайки да се оттегли, без да се срамува да покаже недъзите на възрастта и физическата си немощ, той сякаш иска да защити културата на живота, за която винаги се е борил. Нима неговото страдание не е потвърждение на християнската максима, че всеки трябва да изтърпи кръста си, след което го чака възкресение?

По БТА

Още от