Папата посвети първата си самостоятелна енциклика на околната среда

Папата посвети първата си самостоятелна енциклика на околната среда

Новата енциклика на папа Франциск, посветена главно на околната среда, бе представена на пресконференция в заседателната зала на Синода на епископите във ватиканския комплекс "Павел Шести" в четвъртък. Това всъщност е първата самостоятелна енциклика на папа Франциск, тъй като предишната под надслов "Lumen fidei" (на латински "Светлината на вярата"), публикувана през юли 2013 година, бе почти изцяло написана от неговия предшественик Бенедикт Шестнадесети.

Енцикликата носи заглавие само на италиански: "Lettera enciclica Laudato si' del Santo Padre Francesco sulla cura della casa comune" (Енциклика "Хвала Тебе" на Светия отец Франциск относно грижата за общия дом). Изразът "Хвала Тебе" е заимствано от "Песен за създанията" (известна още като "Песен за Брата Слънце") на Свети Франциск от Асизи, смятана за най-стария поетичен текст в италианската литература, датиращ от 1226 година. Най-често повтаряната фраза в творбата е "Хвала Тебе, мой Господи", която в оригинала се появява веднъж и на латински, предава БТА от Рим.

Енцикликата не е посветена единствено на климатичните промени, както се изтъкваше в предварително "изтеклата" информация. Документът съдържа 192 страници, разделени на въведение, шест глави и две заключителни молитви.

Във въведението са изброени вдъхновителите, исторически и съвременни, за написването на енцикликата, сред които фигурира и Вселенският патриарх Вартоломей Първи. За него е посочено, че "обръща особено внимание на необходимостта всеки да се покае за своя собствен начин, по който малтретира планетата". Папа Франциск прави кратък обзор на различните аспекти на екологическата криза, който цели "да извлече най-добрите плодове на съвременните научни изследвания, да ни позволи до стигнем до тяхната дълбочина и да положи основата на последващия етичен и духовен преглед".

В глава първа под надслов "Онова, което става в нашия дом" са анализирани проблемите, свързани със замърсяването на околната среда, климатичните промени, отпадъците, водата, биологичното разнообразие, влошаването на качеството на човешкия живот, социалния упадък, глобалното неравенство, слабостта на ответните мерки и различията в позициите.

Следват разсъждения на тема "Евангелието на сътворението", за да се премине към анализа в глава трета "Човешките корени на екологическата криза". Енцикликата пледира за "интегрирана екология", която да включва природните, икономическите, социалните и културните аспекти на всекидневния живот, както и принципите на общо благо и на справедливост за поколенията.

В глава пета се разглежда някои общи ориентири и насоки за действие в международните отношения, в националните и локални политики, както и ролята на прозрачността при вземане на решения и на религиите във воденето на диалог с науката.

Последната глава е посветена на възпитанието, образованието и екологическата духовност.

В подзаглавие "Моят апел" папа Франциск пише: "Отправям спешен призив за подновяване на диалога за начина, по който градим бъдещето на нашата планета. Нуждаем се от насрещност, която да обедини всички ни, защото предизвикателството на околната среда, което преживяваме, и неговите човешки корени засягат и въвличат всички нас. По пътищата за търсене на решения издигат препятствия онези позиции, включително и сред вярващите, които се простират от отрицание на проблема до безразличие, до удобно примирение или до сляпо доверие в техническите решения. Нуждаем се от нова универсална солидарност".


Официални презентатори на енцикликата бяха четирима експерти с международна известност, като за първи път в представянето на папска енциклика участва представител на друга християнска църква - пратеникът на Вселенската патриаршия, митрополит на Пергамската и Адрамитска епархия Йоан, който е известен като един от най-изтъкнатите съвременни православни богослови под името Йоан Зизиулас. Неговото присъствие е знак на признание от страна на папа Франциск, който е почерпил вдъхновение за тази енциклика от Вселенския патриарх Вартоломей Първи.

Другите презентатори на енцикликата бяха кардинал Питър Кодво Апиа Търксън от Гана - председател на Папския съвет за справедливост и мир, професор Ханс Йоахим Шелнхубер (наричан в научните среди Джон Шелнхубер), който е основател и директор на Института за изследване на влиянието на климата към Потсдамския университет в Германия, както и доктор Каролин Уо - председателка на международната хуманитарна агенция Католическа служба за подпомагане, основана през 1943 година от епископите в САЩ за оказване помощ на пострадалите от Втората световна война в Европа.

След изказванията на официалните презентатори бе предоставено ограничено време на журналистите за задаване на въпроси.

Официалният текст на енцикликата бе разпространен на осем езика - италиански, френски, английски, немски, испански, португалски, полски и арабски.

Католическата църква определя енцикликата като пастирско послание на доктринални, морални или социални теми, което папата отправя към всички епископи, а чрез тях и до всеки вярващ. В ранната католическа традиция тя се е смятала за циркулярно писмо, което е могъл да разпрати всеки епископ, а встъпителните слова са служели за заглавие.


Бенедикт Четиринадесети (1740-1758) превръща документът в папска привилегия и с публикуването на 3 декември 1740 година на енцикликата "Ubi Primum" ("От първия момент") започва официалната хронология на тези духовни послания. Оттогава най-много енциклики - 86, е издал Лъв Тринадесети (1878-1903), докато папа Йоан Павел Първи няма нито една енциклика поради краткия понтификат, продължил едва 33 дни.

Споделяне

Още от Общество