Папата "реформатор" Франциск, възхваляван и критикуван, става на 80 години

Папа Франциск утре ще отпразнува 80-ия си рожден ден, символичен етап на едно реформаторско управление с нов тон, което очарова широката общественост и дразни консервативното крило в Римокатолическата църква.

 

Осемдесет години е възрастта, на която кардиналите минават в нещо като пенсия и вече нямат право да участват в конклавите, които избират папа. Обаче първият латиноамерикански папа, който изпитва алергия към ваканциите, не възнамерява да стои просто за украшение.

 

Програмата му е изпълнена с религиозни церемонии, аудиенции и срещи с вярващи. Макар и домошар, Франциск е направил 17 визити в чужбина за близо четири години, а за 2017 г. предвижда поклонение във Фатима (Португалия), посещение в Индия и Бангладеш и може би още едно в Африка.

 

Болки в таза понякога нарушават равновесието му, но той вече не намеква за оставка, ако енергията му го напусне, както дръзна да направи 89-годишният му предшественик Бенедикт Шестнайсети.

 

"Продължавам напред", каза той през лятото, загърбвайки по-меланхоличните си думи от март 2015 г.: "Имам чувството, че понтификатът ми ще бъде кратък, четири или пет години."

 

Хорхе Берголио, роден в скромно семейство в Буенос Айрес и избран за 266-и папа на 13 март 2013 г., е прекарал почти целия си живот в аржентинския мегаполис, където е кръстосвал бидонвили и е ставал свидетел на насилие.

Добродушната му усмивка внезапно угасва, когато клейми нехаещото за съдбата на мигрантите общество или икономическата система, която тъпче най-бедните.

 

Времето на понтификата си тече, а неуморният папа Франциск изглежда движен от спешната мисия да насърчава Църквата, която губи богомолци в някои страни, да проявява милосърдие и към католиците, които не отговарят на догмата.

"Може да се говори за революция по подобие на Втория Ватикански съвет" (1962-1965 г.), който отвори Църквата към модерния свят, смята специалистът по Ватикана Марко Полити.

 

"Той е голям реформатор, който се опитва да изкара Църквата от историческата ѝ обсебеност към сексуалните табута", обобщава той.

 

Франциск е първият папа, който е поканил транссексуален във Ватикана и отказва да съди хомосексуалните.

 

"За него Църквата е полева болница, а не митнически пункт", който да прави деление между добри и лоши християни, отбелязва Полити.

 

Една от причините аржентинецът да бъде избран е, за да продължи започнатото при Бенедикт Шестнайсети икономическо преструктуриране на Светия престол, например чрез закриването на съмнителни сметки в банката на Ватикана, която дълго време бе обвинявана в пране на пари. Той също така се заобиколи с осем кардинали, които да му помагат в осеяната с препятствия реформа на Курията (правителството на Ватикана).

 

"По отношение на доктрината нищо не се е променило, той никога не е бил един от прогресистите", уточнява обаче Марко Полити. Така например, папата не възнамерява да ръкополага женени свещеници или жени и продължава да се ужасява от абортите.

 

Той би искал мъчителният му реформаторски импулс да бъде продължен, отбелязва този тънък познавач на Ватикана в книгата си "Франциск сред вълците".

 

Консервативните му критици обаче си гледат часовниците. Последният епизод от минибунта е писмо на четирима кардинали, изпитващи съмнения по един текст от април, в който Франциск, без да поставя под въпрос догмата за неразрушимия брак, дава достъп до причестяването за някои разведени хора, сключили повторно граждански брак.

 

"Папата пося голям смут в Църквата", коментира консервативният ватиканист Марко Тосати.

 

Папата "придава популярен, симпатичен и весел облик на Църквата", признава той. "Летните промоции обаче не привличат нови клиенти! Класическите протестантски църкви може и да са отворени към света, но вече никой не влиза в тях", добавя Тосати.

 

"Това е папата на журналистите, комуникацията му е отлична", отбелязва той, но смята, че вътрешните реформи не бележат особен напредък.

 

Папата се радва на силно одобрение сред вярващите, както и сред някои агностици и атеисти. В свещеническите кръгове положението е съвсем различно, потвърждава Полити. "Виждам гражданска война в Църквата!", казва той.

 

Срещу съвсем дискретните реформатори радикалните консерватори се опитват да дискредитират папата, смята експертът.

 

"Целта не е да се прави държавен преврат, а да се подготви почвата за следващия папа. Като Чаеното парти, което години наред подриваше авторитета на Обама и повлия на избирането на Тръмп", казва той.

 

 

По БТА.