Парадокс: Докато се бори за чист въздух, държавата плаща за замърсяването му

Експерт призова да отпаднат помощите за твърдо гориво

Парадокс: Докато се бори за чист въздух, държавата плаща за замърсяването му

Държавата декларира мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, а в същото време финансира дейности, които реално неутрализират ефекта от тези мерки и дори допринасят за увеличаването на праха и въглеродните емисии.

Както е известно, правителството отпуска помощи за отопление на енергийно бедните. Парите се дават или на ръка на нуждаещите се, или на търговците на твърдо гориво и голяма част от средствата се използват именно за закупуване на твърдо гориво, което е доказан замърсител на въздуха, подчерта Александър Александров, адвокат по енергийни въпроси, по време на конференция за ролата на природния газ като начин за опазване чистотата на въздуха.

Тази практика фактически стимулира използването на въглища и дърва за огрев, които доказано са основният причинител за запрашаването и възникването на редица здравословни проблеми, заяви Александров.

Според него социалното министерство трябва да преосмисли политиката си за предоставяне на тези помощи и да спре да дава пари за твърдо гориво, а да финансира по-екологични начини за отопление.

Ако нуждаещите се нямат друга алтернатива освен печки, нека целевите помощи да са за пелети, които замърсяват по-малко въздуха, смята Александров. По думите му държавата може да осигури подпомагане за социално слабите да се газифицират, ако в близост до домовете им има изградена газоразпределителна мрежа.

Александров посочи и друг парадокс - държавата предоставя приходите си от търговията със спестени парникови емисии за генериране на нови въглеродни газове. Логично би било стотиците милиони левове, реализирани от европейската парникова търговия, да се насочват към проекти, които ще намалят изхвърлянето на СО2 емисии във въздуха, вместо с тях да се плаща за производството на допълнителни емисии, допълни експертът.

Приходите от продадените спестени въглеродни газове в момента се наливат във Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), който всеки месец субсидира "Националната електрическа компания" за направените от нея разходи за закупуване на произведения ток от възобновяеми енергийни източници, както и самите ВЕИ централи, които са длъжни да продават енергията си на борсата, а разликата се доплаща от ФСЕС.

Според Александров подпомагането за НЕК позволява цената на тока да се поддържа на по-ниски равнища, а това насърчава потреблението на електроенергията за сметка на други източници на енергия. Ниската цена води до неефективно използване на енергията, а в комбинация с това, че 40% от произведения ток е от въглищните електроцентрали, практически държавата плаща, за да се емитират още повече въглеродни емисии и да се замърсява въздухът, коментират експертът.

Според него това е омагьосан кръг, който трябва да се разкъса като се прекрати финансирането на твърдите горива за енергийно бедните, както и наливането на парите от парникови газове във ФСЕС. Вместо това парите трябва да отидат за реални проекти, които ще намалят емитирането на парникови газове, каквото принципно е европейската политика.

Александров коментира още като мярка със съмнителен ефект записаното в проекта на интегриран план "Енергетика и климат" на България, че изгарянето на твърда биомаса ще се счита за изпълнение на целите за възобновяема енергия. Това според него не е устойчиво решение. При горенето на биомасата също се замърсява въздухът и това не може да е мярка в битката срещу климатичните промени, макар тя да не противоречи на европейските и националните регламенти, смята експертът.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как да се подходи с новата детска болница?