Парадоксите на българския ВЕИ бум

Хаотични и често нереалистични инвестиционни намерения за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Административни пречки. Липса на визия за развитие и зони за инсталиране на слънчеви панели и вятърни перки. Пълна неяснота как ще се развива електроенерегийният пазар в контекста на замяната на дизеловите автомобили с електрически, как ще навлизат термопомпите в домакинствата. Без разчети колко всъщност ВЕИ трябват на България. Без добри регулации на процесите по присъединяване на ВЕИ, балансирането им с батерии за съхранение на ток и още много проблеми. Всичко това, на фона на десетки хиляди заявени за инсталиране в България мегавати възобновяеми източници в изпълнение на поставените от Брюксел изисквания за климатична неутралност, отчетоха в четвъртък представители на компанията ЕВН, която притежава електроразпределителната мрежа в Югоизточна България и доставя ток.

Регионалният мениджър на ЕВН за България Александър Сипек отбеляза на първо място липсата на адекватна стратегия за развитие на електроенергийния отрасъл в България. Такава, която да обхваща всички аспекти, а не само да маркира какви са прогнозите и плановете за производството и потреблението на ток. Пропуска се анализът за навлизането на електромобили и развитието на мрежата от зарядни станции – дали ще са бавни или бързи, как мрежата ще ги захранва. Как ще се развиват възобновяемите енергийни източници – на който където му хрумне или да има обособени зони за инвестиции в такива проекти? Могат ли сегашните подстанции да поемат всички заявени за изграждане и присъединяване към мрежата ВЕИ, как ще навлизат батериите за съхраняване на ток? Тава са все въпроси, на които няма отговори, стана ясно от думите на Сипек.

Като съществен проблем той посочи това, че реално се осъществяват едва 20-25 процента от заявените от инвеститорите за присъединяване към мрежата бъдещи ВЕИ, но мрежовите оператори няма как да знаят кои от тях са фалшиви и кои ще се реализират. Над 35 хиляди МВ са подадените към момента за включване ВЕИ към мрежата високо напрежение на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Още близо 2500 МВ са внесените само през 2022 г. за средно напрежение при ЕВН проекти. В същото време обаче мрежовият оператор е включил едва 76 МВ нови ВЕИ, с което общо на неговата територия зелените енергийни мощности стават 835 МВ.

Здравко Братоев, заместник-председател на управата на мрежовия оператор на ЕВН - "Електроразпределение Юг", обясни, че една от причините за това е липсата на финансов ангажимент от страна на ВЕИ инвеститорите за реализация на заявените и добра регулация за присъединяването на проектите им. В момента те резервират капацитет от мрежата и изчакват да им кажат колко ще им струва включването, което пък зависи от отдалеченост, състояние на инфраструктурата и други обстоятелства. Така много от инвеститорите "играят" с няколко проекта, за да видят кой накрая ще им е най-изгоден за присъединяване. Това обаче може да блокира по-сериозни инвеститори и затова, според Братоев, е добре Комисията за енергийно и водно регулиране да разработи тарифи за присъединяване според инсталираната мощност и други фактори на проекта. С плащането на подобна такса и вид финансова гаранция ще се отсеят нереалните проекти и ще останат сериозните, които наистина ще бъдат изпълнени, смятат от ЕВН.

Братоев каза, че бумът на ВЕИ заявленията е заради улесненото им проектиране и скъсяване на сроковете за одобряването им. По-основната причина обаче е драстичното поскъпване на тока миналата година заради нарушените газови доставки от войната на Русия в Украйна, което накара доста фирми да започнат да инсталиран фотоволтаични панели за производство на ток за свои нужди. Калина Трифонова, зам.-шеф на "ЕВН България", отбеляза обаче, че въвеждането на компенсациите за бизнеса заради скъпия ток моментално се е отразило на желанието на предприятията за лични ВЕИ и нови такива проекти няма.

Но все пак малките ВЕИ проекти остават прекалено много – често в отдалечени погранични места или обезлюдени села, защото там имотите са евтини и инвестицията излиза малко, а мрежовият оператор е длъжен да ги присъединява и да купува тока им. А за него няма "бързи писти" за проектиране на инфраструктурата, така развитието на мрежите изостава и не може да поеме планираните слънчеви или вятърни проекти, дори и те да са реални, заявиха от ЕВН.

Затова дружеството предлага държавата да определи зоните за изграждане на ВЕИ, да има конкуренция за капацитета на присъединяващата мрежа и да се регламентира оборудването на слънчеви централи с батерии за съхранение на произведената от тях електроенергия, за да се използва при най-оптималните условия и за инвеститора, и за пазара.

Целият този хаос пречи на електроразпределенията да правят адекватни прогнози за развитието на мрежите си. Друг е въпросът, че инвестициите в тях са големи и в крайна сметка трябва да ги плати потребителят през цената на тока. За да я няма тази финансова тежест за клиентите – независимо дали са домакинства или предприятия, от ЕВН отново заявиха тезата си, че България трябва да се възползва от различните европейски фондове за развитие и модернизация на мрежите, но тя прави това само за собствения си оператор ЕСО.

Това дружество бе включено в плана за възстановяване и устойчивост с проект за дигитализация на мрежата високо напрежение за 511 млн. лв., а електроразпределителните мрежи не успяха да се класират за Безвъзмездно финансиране. При вземането на парламентарното решение за предоговаряне на Плана за възстановяване и за преразглеждане на енергийните проекти по него бе постигнато принципно съгласие при преговорите с ЕК за промяната на проектите да се предвиди финансиране и за електроразпределителните мрежи.

Калина Трифонова каза, че ЕВН ще кандидатства за развитие на мрежата си по европейската програма RePowerEU, но не е ясно дали ще успее.