Парализирани кучета прохождат след трансплантация на клетки от носа им

Учени са успели да обърнат последиците от парализа при кучета след инжектиране на специални клетки, отгледани от лигавицата на носа им, съобщава ББС. Екипът учени от Университета в Кеймбридж, провел изследването, което е първото тестващо трансплантация при травми от "истинския живот", а не върху лабораторни животни, е оптимист, че в крайна сметка методът ще може да се използва и в лечението на хора.

Домашните животни са имали гръбначни травми, които не са им позволявали да използват задните си крака, но след трансплантиране на отгледани в лабораторни условия специфични клетки от лигавицата на носа им и провеждане на терапия успели отново да използват крайниците си.

От 34 домашни кучета, които са участвали в клиничното изследване за доказване на концепцията, 23 са били инжектирани с изолираните клетки в увредената област, а останалите са получили инжекция от неутрална течност.

Много от кучетата, получили от носните клетки, са успели да проходят върху бягаща пътека без помощта на поддържащи средства.

Десетгодишният дакел Джаспър е едно от третираните кучета. Неговата собственичка Мей разказва, че преди лечението животното е трябвало да бъде разхождано със специално приспособление. "Сега той търчи из къщата и градината и може да играе с други кучета. Това е чудесно", казва тя.

Нито едно от кучетата в контролната група не е успяло да използва задните си крачета.

"Резултатите са изключително впечатляващи, защото показват за пръв път, че трансплантацията на този вид клетки в силно увреден гръбначен стълб може да доведе до значително подобрение" каза професор Робин Франклин, регенеративен биолог от институт изследвания на стволови клетки и съавтор на изследването.

"Уверени сме, че технологията може да възстанови до известна степен движение и човешки пациенти с увреждания на гръбначния стълб, но все още сме далече от пълното възстановяване на двигателните функции", посочва той.

Според него процедурата може да се прилага заедно с лекарства за подобряване регенерацията на нервните окончания и заедно с биоинженерно възстановяване на нервната структура.

Според учените трансплантираните клетки са възстановили нервните окончания в увредената област на гръбначния мозък. Това позволило на кучетата да започнат да използват задните си крака и да координират движението им с предните.

Новите нервни връзки обаче не са били достатъчно дълги, за да свържат главния и гръбначния мозък. Учените коментират, че това ще е изключително важно за хората, които са загубили сексуалните си функции, както и контрола върху червата и пикочния си мехур, заради гръбначна травма.

Професор Джефри Рейсман, председател на катедрата по неврална регенерация в университета Лондон, който е открил специфичните клетки в носната лигавица през 1985 година, смята, че технологията не може да бъде лечение при хора, защото е в прекалено ранна фаза. "Но това е най-окуражаващият напредък от няколко години насам и е значителна стъпка по пътя напред", смята той.

Клиничните ползи от откритието обаче са все още ограничени. "Процедурата е позволила на наранените животни да стъпват на задните си крака, но по-трудните функции, които са засегнати при травма на гръбначния мозък – като движенията на ръцете, функциите на пикочния мехур, регулирането на телесната температурата например – те са прекалено сложни и още има много път да извървим преди да успеем да им повлияем".